Сребрен Поппетров е роден на 8 октомври 1869 година в голямото леринско село Горно Върбени (Екши Су) в семейството на екзархийски свещеник. От 1877 до 1882 година учи в Лерин. След това в 1885 – 1889 година учи в Битоля[2] и в 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия.[3][4]
Дейност в Османската империя (1891 – 1913)
В продължение на три години от 1891 до 1894 година учителства в село Прекопана (днес Перикопи) и в родното си Екши Су.[2] Член е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1895 година.[5] Участва в основаването на революционния комитет в Екши Су, а дейността му обяснява така:
„
В скоро време събрахме много пари, убедихме се от срещите, че е нужно да се работи за повдигане учебното дело и отстояване българските интереси против турските произволи власт и против вероломната гръцко-гъркоманска политика.[6]
“
В 1897 година завършва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.[5][7] От 1 септември до 31 декември същата 1897 година преподава в Струмица, от 1 януари 1898 година е в Скопие, където до края на учебната година преподава литература в Скопското българско педагогическо училище и в трикласното училище.[8] През 1897/1898 Сребрен Поппетров е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие.[5]
В 1898/1899 година учителства и е училищен инспектор в Тетово.[2][5] След това в 1899/1900 година[2] учи в Юридическия факултет[7] на Женевския университет. В Женева участва в дейността на българското студентстко дружество „Братство“.[2]
След закриването на Съюза на българските конституционни клубове Поппетров оглавява самостоятелна политическа група, която издава в Солун вестник „Истина“ (1912). Групата около Поппетров не приема предизборната платформата на „Искра“, „Вести“ и „Право“ и формира самостоятелна „Солунска българска отоманска изборна комисия“.[15]
Делегат е от Лерин на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[16]
За революционна дейност е арестуван над десет пъти.[7]
В периода 1928 – 1931 година Сребрен Поппетров е главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания.[22] Поппетров прави обиколка на Албания и събира данни за броя на българите в страната и за състоянието на църквите и училищата им (вижте например Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров). Работи за отпускане на стипендии за албански българи от правителството и назначаване на български свещеници. Издейства книги и учебници, отпуснати от Дебърското братство.[23]
След Албания е застрахователен агент на дружествата „България“ (1931 – 1932) и „Балкан“. В 1934 година е настоятел на храма „Свети Георги“.[7]
Умира на 17 ноември 1950 година в София.[5][24][25]
Синът му Стефан Сребренов е юрист, възпитаник на Софийския университет и асистент по конституционно право в него, редактор на списание „Студентски преглед“ и член на ръководството на студентската организация „Христо Ботев“. Дъщеря му Милка Сребренова е историчка.[26]
Писмо от Сребрен Поппетров в до Георги Попхристов от 18 декември 1925 г. относно положението в Леринско и Костурско - отношението на гръцките власти към българското население, условията за дейност на ВМРО и други
Бележки
Открийте още информация за Сребрен Поппетров в нашите сродни проекти:
↑Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
↑Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
↑Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.