Горно Върбени

Вижте пояснителната страница за други значения на Върбени.
Горно Върбени
Ξινό Νερό
Старото българско училище в Горно Върбени
Гърция
40.6892° с. ш. 21.6233° и. д.
Горно Върбени
Западна Македония
40.6892° с. ш. 21.6233° и. д.
Горно Върбени
Леринско
40.6892° с. ш. 21.6233° и. д.
Горно Върбени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина595 m
Население907 души (2021 г.)
Демонимгорновърбенци, екшисуйци
Пощенски код530 72
Горно Върбени в Общомедия

Горно Въ̀рбени или само Въ̀рбени, известно и с турската форма на името Екшѝ Су (на гръцки: Ξινό Νερό, Ксино̀ Неро̀, катаревуса: Ξινόν Νερόν, Ксино̀н Неро̀н, до 1926 година Εξή Σου, Екси Су,[1] на турски: Ekşi su), е село в Република Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 34 километра югоизточно от Лерин и на 5 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) в малка котловина в подножието на прохода Кирли дервент между планините Мала река и Малка Нидже. В околностите на селото има минерални извори, на които то дължи и името си – Екши Су и Ксино Неро означават кисела вода съответно на турски и на гръцки. Традиционното българско име на селото е Горно Върбени, за да се отличава от другото леринско село Върбени.

История

В Османската империя

В 1669 година английският пътешественик Едуард Браун минава през

„ Екисо Вербени, чийто лимони много се ценят и има големи и многобройни извори.[2] “
Жетва в Македония, художник Минче Стойчев, родом от Горно Върбени

В края на XIX – началото на XX век Горно Върбени е голямо чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Вербини като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Екси-Соли (Exi-Soli), Мъгленска епархия, живеят 1200 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Върбени Екши су (Vrbéni Eski-sou) има 360 домакинства с 1050 жители българи.[5]

През есента на 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, който го ограбва и пленява двама видни българи Иван Граматиков и Георги Гогов.[6]

В 1877 година мнозинството от екшисуйци приемат върховенството на Българската екзархия. В селото в 1882 – 1885 година има българска община с председател архимандрит Панкратий и училище, което е разширено с помощта на Харитон Генадиев. В училището преподава Димитър Наумов. Градинарският еснаф в Цариград моли екзарха в 1879 година да подари църковни книги на село Горно Върбени.[7]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Горно Върбени в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“:

„ Село Экси-су (Кисела вода) с 25 мохамедански и 175 български къщи. Данъкът на мохамеданите е 2180 пиастри, а на християните – 19900 пиастри и отделно инание-аскерие от 7260 пиастри. Жителите се занимават със земеделие и производство на вино в значителни размери. Има няколко хана.[8] “

Църквата в Горно Върбени е осветена през есента на 1890 година от владиката Синесий Преспански и Охридски.[9] По повод това освещаване и освещаването на църквата в Неокази цариградските и атински вестници вдигат страшен шум и наричат Синесий „бунтовник“.[10]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Екши Су (Върбени Горно, Върбени Полско) в 1900 година живеят 1900 българи християни и 65 цигани.[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Екши Су (Върбени) е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 315 къщи.[12]

Екши Су е

„ най-хубавото и най-богато село на леринския район “

пише Христо Силянов в 1902 година в „Писма и изповеди на един четник“.[13]

Българското училище в Горно Върбени

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2200 българи екзархисти и 136 патриаршисти и 96 цигани. В селото е отворено българско училище.[14] Учител в селото е Аргир Папапейчев.[15]

Върбенци участват активно в борбата на ВМОРО срещу турската власт. Някои от тях се включват в четата на Марко Лерински. През септември 1902 година 15 жители на селото, начело със свещеника Ваче (Иван) Стейров са осъдени на затвор от 15 до 3 години като „български бунтовници“ заради участие в „българския комитет“.[16] През Илинденско-Преображенското въстание на 2 август 1903 година 2000 въстаници (90 от селото[17]) нападат железопътната спирка Горно Върбени и я разрушават. След въстанието жителите на селото оказват упорита съпротива на появилата се гръцка въоръжена пропаганда, заради което гръцките андарти кръщават селото Малка София.[18]

През ноември 1903 година селото е посетено от българския владика Григорий Пелагонийски и леринския архиерейски наместник отец Никодим, които раздават помощи за пострадалото българско население. Наум Темчев, който придружава Григорий, пише: „Екши-су брой около 300 български кѫщи. То взе живо участие въ движението като даде 90 души четници. Ограбваха го на неколко пѫти турцитѣ, заканваха се да го изгоратъ и да изколятъ населението, нъ при все това то пакъ оцѣлѣ.“[19]

След Загоричанското клане в 1905 година, и последните гъркомански къщи в Горно Върбени се отказват от Цариградската патриаршия и приемат върховенството на Българската екзархия. Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти.[20] В Горновърбенското училище след Хуриета преподава социалдемократът Жеко Банев.[21]

Гарата в Горно Върбени

В 1910 година вестник „Дебърски глас“ пише:

„ Българското население в отоманските провинции е изоставено и занемарено от правителството... Като се увериха в някои села в Леринската каза, че няма кой да се грижи за тяхното спокойствие и техния напредък, заловиха се сами за работа, а именно да си наредят общоселските учреждения.

Първо място между тия села държи село Екши Су (Върбени). Това село както се е показало първо в националните борби, в революционната и освободителна борба, както първо между другите издигна великолепно училище след прогласяването на конституцията и зачуди всички, които заминават покрай него, така също сега скоро, преди няколко седмици се загрижи да нареди църковно-училищните работи и общоселските учреждения. То първо направи публични и образцови избори на църковно-училищно настоятелство и на кметство (селски съвет).[22]

“

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Горно Върбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23]

В Гърция

Панорама на селото през Първата световна война

През Балканската война край Горно Върбени се развива голямо сражение, в което османците разбиват настъпващите гръцки части. В крайна сметка селото е окупирано от гръцката армия и след злополучния за България край на Междусъюзническата война Горно Върбени с цяло Леринско попада в Гърция. Гръцките власти започват системен терор над хората с изявено българско съзнание, много от които са принудени да емигрират. Заради това, че не се отказва от идентификацията си с българската нация Върбенецът Петър Шунтаков без съд е разстрелян показно пред Солунския затвор Еди куле.

Разрушената църква в Горно Върбени през 1916 година

По време на Първата световна война през август 1916 година селото за кратко е освободено от Първа българска армия по време на Леринската операция. По време на сраженията е разрушена църквата на селото. След Ньойския договор селото отново е върнато в Гърция, като голяма част от жителите му емигрират в България. Андре Мазон определя Горно Върбени като опорна точка на българщината в Югозападна Македония.[24] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Върбени (Горно Врбени) има 350 къщи славяни християни.[25] В 1926 година селото е прекръстено на Ксинон Нерон.[26] В доклад на лейтенант Г. Сакеларопулос от 25 ноември 1932 година до втори армейски корпус в Лариса се казва:

„ В българското село Екши Су, един от лидерите на партията на Папанастаси нарече членовете на националистическата организация ЕЕЕ „чудовища“ и „лайна“.[27] “
Панорама на селото през Първата световна война
Разрушен от българските войски мост при Горно Върбени при отстъплението им
Печат на Екши-Сулийското благотворително дружество в Индианаполис, САЩ. Основано през 1910 г.
Реклама на Дине Г. Попчев (1881 - 1955), емигрант в Индианаполис, САЩ, в Българо-американския алманах, 1922 г.
Реклама на Иван Романов, адвокат в Детройт

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година в Ксинон Нерон живеят 2026 души – 3 евреи, 1 сърбин и 2022 гърци, от които 1945 „българофони“ (318 семейства), разделени на три групи – 1717 (298 семейства) „българомислещи с изявено българско съзнание“, 22 „с гръцко национално съзнание“ и 208 „с неопределено национално съзнание“.

През 30-те години в Горно Върбени са основани две групи на ВМРО (обединена) с 15 души. В документ на служба „Чужденци“ към управлението за държавна сигурност в Солун от 1939 година се казва, че в района на Горно Върбени е сформирана комисия, която подготва изложение до италианския консул с оплакване от наложена забрана на българите да говорят на родния си език.

Доклад на дипломата Ангел Петров от 18 май 1939 година разказва за посещението на гръцкия крал в Екши Су: отивайки на хорото, кралят попитал една девойка как се казва и тя не му отговорила, тъй като не знаела гръцки.[28]

Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Горно Върбени заедно със Загоричани, Мокрени и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[29] В междувоенния период 40 български семейства от Горно Върбени се изселват в България, а 6 – 7 отвъд океана.

След разгрома на Гърция от Германия през април 1941 година в Горно Върбени се образува български културен клуб. В училището започва да се преподава на български език от бившия екзархийски учител Димитър Гульов, заради което след войната е арестуван и хвърлен в солунския затвор Еди куле. Горновърбенци след 30 години прекъсване отново тържествено празнуват 24 май, денят на Светите братя Кирил и Методий с водосвет на български. През май 1941 година гръцката администрация в Горно Върбени е заменена на общоселско събрание с българска и е избран кмет българин. В общинския съвет влизат Кирил Ляпчев, Борис Попов, Симо Шишков, Павел Драгнев, Георги Райков, Миро Гершанов, Михаил Хаджикиров, Благой Туранджов, Ташо Веляшков, Кирил Панчев.[30]

На съвещание от 23 октомври 1941 година германският командващ военната област Солун-Егея генерал Курт фон Кренцки по повод инцидент станал в Горно Върбени заявява, че

„ населението му е 100% македонци, които сами признават, че принадлежат към българската народност. “

Върбенци се включват активно във въоръжените отряди Охрана, образувани от Централния македонобългарски комитет, които отблъскват набезите на гръцките паравоенни организации в западната част на Егейска Македония. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ От село Екши су са арестувани [от гърците], бити и затворени: Павел Веляшков и Пандо Маркузов.[31] “

На 2 август 1944 година в Горно Върбени се празнува за последен път тържествено годишнината от Илинденското въстание.[18]

В 1945 година в Ксино Неро има 2039 българофони, 1900 от тях с „негръцко съзнание“ и 139 с „неустановено национално съзнание“. Преброяването от 1951 година показва 2608 жители.

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

„ Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[32] “

В Гражданската война жителите на Горно Върбени се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция, като селото дава над 300 убити. През 1947 година са убити и арестувани много селяни.[33] В 1947 година трите сестри Аспасия (родена в 1908), Веса (родена в 1912) и Ники (родена в 1917) са убити заедно с Матка Попова за комунистическа дейност. На Аспасия е прерязано гърлото, а другите три са изгорени живи. Единадесет други върбенци - Трифон Аджикирев, Фроса Аджикирева, Михаил Васов, Анастас Велашков, Михаил Димулков, Марика Дурданова, Стефо Масев, Ташо Стефанов Масев, Васил Робев, Пандо Романов и Стоян Трайков - са отведени в затвора в Лерин, където през ноември са разстреляни.[34]

Загубата на комунистическите сили в Гражданската война води до нова емиграционна вълна към България, Югославия (60 семейства) и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия. Преброяването от 1951 година показва 2608 души, но при него като екшисуйци са броени и много жители на околните села потърсили убежище от войната в голямото Горно Върбени.

През август 1998 година жителите на Горно Върбени, начело с кмета Константинос Селцас, не позволяват на гръцки националисти, сред които и членове на гръцката крайнодясна организация Златна зора и архимандритът на Суровичево Севастиан да проведат в селото честване на убития на 28 август (10 септември) 1904 година от ВМОРО гъркоманин Петър Поппетров (Петрос Папапетрос).[35] През август 2000 година сблъсъкът се повтаря и статуята на Папапетрос, дотогава многократно събаряна от върбенци и след това възстановявана от властите, мистериозно изчезва, което води до скандал в гръцкия парламент. Управителят на ном Лерин Павлос Алтинис коментира новия инцидент така:

„ Както е известно Ксино Неро от много години е в обхвата на българската и на втори план на славомакедонската пропаганда... [жителите му] са недостойни гърци, които се представят като българеещи се или славомакедонеещи се, за да получат парични облаги от чужбина.[36] “
Кметството

На 31 август 2008 година в Горно Върбени отново има сблъсъци между върбенци и членове на гръцки крайно десни организации.[37]

В 1988 година Горновърбенското училище е обявено за паметник на културата.[38]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[39]

В началото на XXI век е сравнително голямо село по гръцките стандарти. Жителите се занимават традиционно със земеделие и животновъдство и с експлоатация на минералните извори около селото. Тези извори са един от трите официално признати източници на минерална вода в Гърция и за експлоатацията им в Екши Су е построена бутилираща фабрика. Всяка година в края на февруари – началото на март в Екши Су се провежда карнавал, в който участват хора от цяла Егейска Македония. Футболният клуб на Горно Върбени се казва „Анагениси“ и е основан в 1926 година.

Прекръстени с официален указ местности в община Горно Върбени на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Брезовица Μπρεστοβίτς Нерайдорема Νεραϊδόρεμα[40]
Руса Леска[41] Ρούσφα Λέσκα Фундукиес Φουντουκιές[40] връх в Мала река на ССЗ от Горно Върбени (956 m)[41]
Големи Извор[41] Γκόλμι Ίσβάρ Ксири Пиги Ξηρή Πηγή[40] връх в Мала река на СЗ от Горно Върбени (1011 m)[41]
Кърлушка[41] Καρλούσκα Анемодарто Άνεμόδαρτο[40] връх в Мала река на С над Горно Върбени (935 m)[41]
Курия[41] Κουρία Ипсома Синдагматарху Папапетру Ύψωμα Συνταγματάρχου Παπαπέτρου[40] връх в Мала река на СЗ от Горно Върбени[41]
Вуския[41] Βούσκια Воски Βοσκή[40] местност на СЗ от Горно Върбени[41]
Усойот[41] или Шадраван[42] Ούσόϊτ Анилион Άνήλιον[40] връх в Мала река на С над Горно Върбени[41]
Цървеница[41] Τσαρβενίτσα Кокинохома Κοκκινόχωμα[40] местност на СИ от Горно Върбени[41]
Скардо[41] Σκάρδο Ксирокамбия Ξηρωκάμπια[40] местност на ЮИ от Горно Върбени[41]
Перник[41] Πέρνικ Хондру Χονδρού[40] местност на ЮЮИ от Горно Върбени[41]
Дърма[41] Ντάρμα Тамни Θάμνοι[40] местност на ЮЮЗ от Горно Върбени[41]
Преброявания
  • 1913 – 1735 жители
  • 1920 – 1406 жители
  • 1940 – 1955 жители
  • 1951 – 2608 жители
  • 1961 – 1562 жители
  • 1971 – 1419 жители
  • 1981 – 1393 жители
  • 2001 – 1229 жители
  • 2011 – 1081 жители
  • 2021 – 907 жители

Личности

 Основна статия: Горновърбенци
Пандил Шишков в 1918 година. Източник Държавна агенция „Архиви“
Македоно-одрински пълченци. Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров (завършил Солунската гимназия в 1891 г.[43]), Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Горно Върбени, Ставро Георгиев от Емборе

В Горно Върбени са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българският революционер и общественик Сребрен Поппетров (1869 - 1950), българските революционери Пандил Шишков (1874 - 1929), Александър Турунджев (1872 - 1905), Димитър Тръпков (1870 - след 1943), Михаил Чеков (1873 - 1957), Ташко Костов (1879 - 1975). От Горно Върбени е и гръцкият политик Константинос Селцас (р. 1956).

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Brown, Edward. „A Brief Account of Some Travels in Divers Parts of Europe...“ London, 1685.
  3. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 571, 644.
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
  9. ↑ Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 15.
  10. ↑ Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 22.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  12. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  15. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 111.
  16. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 45-47.
  17. ↑ Темчевъ, Н. Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 5 (135). Илинденска организация, май 1942. с. 12.
  18. ↑ а б Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
  20. ↑ Отоманският парламент за положението в Македония, Солун 1909, с. 71.
  21. ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52. (на македонска литературна норма)
  22. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 52, 27 март 1910, стр. 3.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845 – 846.
  24. ↑ Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, p. 8
  25. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  26. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  27. ↑ Stefov, Risto, „Evidence of the Existence of Macedonians Throughout the Ages“, стр. 65. [1]
  28. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 405 - 406.
  29. ↑ A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia – Documents and Materials, Sofia 1978
  30. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 486.
  31. ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  32. ↑ „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
  33. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 121 - 122. (на английски)
  34. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 119 - 122. (на английски)
  35. ↑ „Елефтеротипия“, 29 ноември 1998.
  36. ↑ „Неделен Елефтеротипия“, 26 октомври 2000.
  37. ↑ Μακεδονία, Σεπ 01, 2008
  38. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/1570/25374/4-8-1988 - ΦΕΚ 635/Β/30-8-1988 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 19 юли 2020 г.[неработеща препратка]
  39. ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  40. ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  41. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  42. ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
  43. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“