PROFILPELAJAR.COM

Любетино
Πεδινό
	Любетино Πεδινό
— село —
	Любетино Любетино Любетино
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Суровичево
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	594 m
Население	279 души (2021 г.)

Любѐтино или Любѐтина^[1] (на гръцки: Πεδινό, Педин̀о, катаревуса: Πεδινόν, Педин̀он, до 1926 година Λιουμπέτινο, Любетино, катаревуса Λιουμπέτινον, Любетинон^[2]) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

География

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 43 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 3 километра източно от Айтос на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

История

В Османската империя

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Любѣтино като българско село.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лубетине (Lubétiné) е посочено като село в Леринска каза с 27 домакинства с 80 жители цигани.^[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Любетино има 325 жители българи и 30 жители цигани.^[5] В българското училище в Любетино в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Любетино е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 40 къщи.^[7]

Разказ на Бай Кире от Любетино за Любетинското клане

Беше 4 септем. Още въ тъмни зори войски заобиколиха селото ни, други влѣзнаха вѫтрѣ. Никой селянинъ не бѣше още излѣзълъ по работа. Сули, Демиръ и Алисъ, башибозуци изъ ближнитѣ села Зелениче, Горско и Спанци, доведоха^[1] войскитѣ и посочваха кѫщитѣ, въ които имаше мѫже. Събраха ни всички мѫже надъ селото. Войска ни заобиколи. Така ни държаха около половина часъ... Двама наши селяни бѣха мушнати съ щикове и останаха мъртви на гумното... Демиръ и Али от Неволяни подпалиха съ рѫженица нѣкои селски кѫщи. А женитѣ и дѣцата бѣха събрани и затворени въ оградата на Адинъ бей. Слѣдъ това войски и башибозукъ се втурнаха да грабятъ и горятъ селото. Солдатитѣ, които бѣха около насъ, получиха заповѣдъ да ни заведатъ въ Невѣска прѣзъ турското село Горско. У насъ не остана нито искра надежда за спасение. Какъ изминахме пѫтя до Горско, не зная, нъ когато стигнахме тукъ, всички 45 души селяни ни прѣдставиха на Решидъ-бея, башибозукъ. Той почна да избира измежду насъ най-здравитѣ и най-прѣдставителнитѣ. Ние разбрахме пѫкленото му намерение. Избранитѣ 11 души яко свързаха. Насъ прѣдадоха на едно отдѣление войски да ни кара по напрѣдъ, а вързанитѣ вървѣха малко по надирѣ отъ насъ. Пѫтьтъ за Нѣвеска е съвсѣмъ стръменъ. Ние гледахме нашитѣ другари, какъ мѫчно вървѣха. Нъ кога тѣ стигнаха надъ Додова чешма, ние чухме пушеченъ залпъ. Всички се прѣкръстихме, а солдатитѣ зеха да ни блъскатъ съ прикладитѣ, за да вървимъ по скоро...^[8] Най-сетнѣ черквата и училището ни изгориха, отъ 55 български кѫщи, здрави останаха само 12, а ние се разпръснахме да живѣемъ по другитѣ села.^[9]

По време на Илинденско-Преображенското въстание 15 души от селото участват в четите на ВМОРО, от тях е убит само един. На 4 август турски аскер убива 11 мирни селяни: Зафир Ташев, Дине Колев, Дине Пейов, Симо Типев, Ламбо Кръстев, Геле Цилев, Ноле Ванев, Коле Стойчев, Циле Георгиев, Ване Георгиев и Ице Митрев. Опожарени са 44 от всичките 53 къщи, а също и църквата „Свети Георги“.^[10]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават в Горно Върбени помощи за пострадалите любетинци, настанени в Горно Върбени и в Айтос.^[1]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи екзархисти и 60 цигани християни и функционира българско училище.^[11]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.^[12]

В 1908 година църквата „Свети Георги“ е обновена.^[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Любетино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[14]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Любетино (Љубетино) има 20 къщи славяни християни.^[15] В 1926 година е прекръстено на Пединон, в превод полско.^[16]

В 1928 година на площада на селото е започната втората църква „Свети Димитър“, която обаче е завършена едва в 1962 година. Дело е на майстори от Канцико – братята Андонис и Йоргос Сютис и Ламброс и Томас Симос.^[13]

До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.

Прекръстени с официален указ местности в община Любетино на 28 септември 1968 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Салегио^[17]	Σάλεγιο	Кокинохома	Κοκκινόχωμα^[18]	местност на СИ от Рудник и на И от Ново село^[17]
Букчиш	Μπουκτζής	то Ктима ту Бузи	τό Κτήμα τού Μπούξη^[18]
Рудник^[17]	Ρούδνικ	Евфора	Εύφορα^[18]	възвишение на СИ от Рудник (602 m)^[17]

Преброявания

1913 – 227 жители
1920 – 252 жители
1928 – 308 жители
1940 – 367 жители
1951 – 264 жители
1961 – 338 жители
1971 – 354 жители
2001 – 462 жители
2011 – 387 жители

Свещеници в Любетино


Име	Име	Години	От
1. Христо Попхристов	Χρήστος Παπαχρήστου	1850 – 1890	Любетино
2. Иван Попянакиев	Ιωάννης Παπαγιαννάκης	1890 – 1903	Любетино
3. Василиос	Βασίλειος	1903 – 1925	Лехово
4. Алексиос Икономидис	Αλέξιος Οικονομίδης	1925 – 1927	Айтос
5. Илияс Папаилияс	Ηλίας Παπαηλίας	1927 – 1940	Айтос
6. Георгиос Папандулас	Γεώργιος Παπαντούλας	1940 – 1947	Клисура
7. Константинос Икономидис	Κωνσταντίνος Οικονομίδης	1947 – 1970	Айтос
8. Ангелос Хадзопулос	Άγγελος Χατζόπουλος	1967 – 1971	Ламия
9. Евангелос Евангелу	Ευάγγελος Ευαγγέλου	1971 – 1988	Сребрено
10. Георгиос Олидис	Γεώργιος Ολίδης	1988- 1989	Айтос
11. Константинос Йоану	Κωνσταντίνος Ιωάννου	1989 – 2009	Любетино
12. Кирякос Йоану	Κυριακός Ιωάννου	2010 –	Любетино^[13]