Томас Хюрлиман Thomas Hürlimann
Роден	21 декември 1950 г. (74 г.) Цуг, Швейцария
Професия	писател, драматург
Националност	Швейцария
Жанр	роман, разказ, драма
Награди	„Литературна награда на Швейцарската Фондация „Шилер““ (1990, 2007) „Берлинска литературна награда“ (1992)
Уебсайт	Страница в IMDb

Томас Хюрлиман (на немски: Thomas Hürlimann) е швейцарски писател, автор на романи, разкази, пиеси

Томас Хюрлиман е роден и израства в Цуг. Полага матура и следва философия в Цюрихския университет, а от 1974 г. – в Свободния университет в Берлин. Прекъсва следването си и от 1978 до 1980 г. работи като асистент-режисьор и драматург в берлинския Шилеров театър. От 1980 г. е писател на свободна практика.

През 1985 г. Хюрлиман се завръща в Швейцария и дълго време живее в едно село край Ейнзиделн, кантон Швиц.

През есента на 1996 г. Томас Хюрлиман е гост-професор в Колеж „Дартмут“ (Dartmouth College), Ню Хампшър, САЩ. През 2000 и 2001 г. е три семестъра доцент в Немския литературен институт в Лайпциг.

След 2002 г. писателят отново живее в Берлин, а също в общността Валхвил, кантон Цуг^[1].

Томас Хюрлиман дебютира през 1981 г. с разказа „Тесинчанката“ (Die Tessinerin). Към прозаичното творчество на писателя, който трайно се ангажира с новата история на Швейцария, спадат и преведените на български произведения „Градинската къща“ (Das Gartenhaus) (1989), „Големият котарак“ (Der große Kater) (1998) и „Госпожица Щарк“ (Fräulein Stark) (2001). Хюрлиман създава и множество театрални драми и комедии.

За писателското си дело Томас Хюрлиман получава редица награди и отличия. Първият му разказ „Тесинчанката“ е преведен на шест, а новелата „Градинската къща“ – на тринадесет езика.

Писателят е член на Немската академия за език и литература'' в Дармщат, на Академията на изкуствата, Берлин, на ПЕН клуба на Лихтенщайн, на Швейцарския съюз на писателите и на Баварската академия за изящни изкуства.

• Die Tessinerin, Geschichten, 1981, 2016
• Das Gartenhaus, Novelle, 1989, 2001

Градинската къща, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров

• Die Satellitenstadt, Geschichten, 1992
• Das Holztheater. Geschichten und Gedanken am Rand, 1997
• Der große Kater, Roman, 1998

Големият котарак, изд.: Пигмалион, Пловдив (2005), прев. Владко Мурдаров

• Fräulein Stark, Novelle, 2001

Госпожица Щарк, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров

• Himmelsöhi, hilf! Über die Schweiz und andere Nester, 2002
• Vierzig Rosen, Roman, 2006
• Der Sprung in den Papierkorb. Geschichten, Gedanken und Notizen am Rand, 2008
• Dämmerschoppen. Geschichten aus 30 Jahren, 2009

• Großvater und Halbbruder, Ein Theaterstück, 1981
• Stichtag, 1984
• Stichtag. Großvater und Halbbruder, 2 Theaterstücke, 1984
• Lymbacher, Komödie, 1990
• Der letzte Gast, Komödie, 1991
• Der Gesandte, 1991
• De Franzos im Ybrig, Komödie, 1991
• Innerschweizer Trilogie: De Franzos im Ybrig. Komödie – Dämmerschoppen. Novelle – Lymbacher, nach Inglin. Stück, 1991
• Güdelmäntig, Komödie, 1993
• Der Franzos im Ybrig, Komödie, 1995
• Mark A. Carleton, Ein Stück, 1996
• Das Lied der Heimat, Stück, 1998
• Das Lied der Heimat, Alle Stücke, 1998
• Stichtag, Oper, 1998
• Das Einsiedler Welttheater, Nach Calderón de la Barca, 2000
• Synchron, 2002
• Das Einsiedler Welttheater 2007, Nach Pedro Calderón de la Barca, 2007
• Das Luftschiff – Komödie einer Sommernacht, 2015

• 1981: „Литературна награда „Аспекте““ für Die Tessinerin
• 1982: „Рауризка литературна награда“ für Die Tessinerin
• 1990: „Литературна награда на Швейцарската Фондация „Шилер““ за отделна творба (Das Gartenhaus)
• 1990: „Награда на Югозападното радио“
• 1992: „Берлинска литературна награда“
• 1992: „Награда Марилуизе Флайсер“ на град Инголщат
• 1992: Innerschweizer Literaturpreis
• 1995: „Вайлхаймска литературна награда“
• 1997: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““
• 1998: „Литературна награда на Золотурн“
• 2001: „Награда Йозеф Брайтбах“
• 2003: „Награда Жан Паул“^[2]
• 2007: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за отделна творба (Vierzig Rosen)
• 2007: „Награда на ЛитераТур Норд“
• 2007: „Награда Щефан Андрес“ für Vierzig Rosen und das Gesamtwerk
• 2008: Caroline-Schlegel-Preis für seinen Essay Über die Treppe
• 2010: Herbert-Haag-Preis
• 2011: Ludwig-Mülheims-Theaterpreis
• 2012: „Награда Томас Ман“ на град Любек^[3]
• 2014: „Награда Хуго Бал“ на град Пирмазенс
• 2014: „Алеманска литературна награда“
• 2015: Zentralschweizer Theaterpreis, für das Stück Das Luftschiff – Komödie einer Sommernacht^[4]
• 2016: Ehrendoktor der Universität Basel

• ((de)) Биографични данни за Томас Хюрлиман в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Томас Хюрлиман в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Томас Хюрлиман в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Томас Хюрлиман в Швейцарската национална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Томас Хюрлиман в Die LYRIKwelt
• ((de)) Томас Хюрлиман в Personensuche
• ((en)) Томас Хюрлиман в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NKC NLA NLG NSK PLWABN LIBRIS IdRef TLS VIAF WorldCat