Иван Петров Крайничанец е български възрожденски деец, един от първите български фармацевти.
Биография
Образование
Роден е в 1869 година във велешкото село Крайници. От около 1876 г. учи в българско училище в родното село на майка си, Войница.[1] След това учи във велешкото българско училище „Св. св. Кирил и Методий“, където му преподават Димитър Михайлов, Димитър Попандов, Т. К. Талев,[2] Г. Каишев и Георги Михайлов.[3]
В 1882 година започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия, която завършва с четвъртия випуск в 1889 година.[4] Под влияние на учителите си в гимназията Васил Кънчов, който го моли да събере материали за Йордан Хаджиконстантинов Джинот, и Димитър Матов Крайничанец започва да събира фолклорни материали от Велес и Велешко и да публикува в българските вестници.[5] В 1895 година издава „Сватбарски обичаи и песни от Велешко“.[6]
Учител във Велес
От 1891/1892 година преподава български език, естествена история и география в Третокласното българско училище във Велес при директорството на Никола Мискинов,[7] а по-късно на Бано Кушев.[8] В 1894/1895 година става старши учител в училището „Св. св. Кирил и Методий“, като преподава и в класното училище. В началото на следната учебна година обаче е сменен като старши учител и след конфликт с митрополията и владиката Авксентий Велешки, напуска.[9]
Завършва през есента на 1897 година и полага изпит за признаване на дипломата в Медицинския университет в Цариград.[12]
Управител на „Първа българска аптека“ в Солун
Българският бакалски еснаф в Солун, ръководен от щипянина Спиро Суруджиев и велешанина Коста Кямилов, решава да отвори аптека в Солун и в 1898 година кани Крайничанец за аптекар в града и той приема.[13] Аптеката е кръстена „Първа българска аптека“ и отваря врати на улица „Коломба“ във Франкомахала през април 1898 година.[14] Първоначалният ѝ капитал е 60 лири, увеличен по-късно на 100.[15] Аптеката предизвиква сензация и сред българското, и сред другоезичното население в града. Гърците започват различни интриги пред властите, за да я затворят.[14] Крайничанец се опитва да остане встрани от солунските български обществени борби между привържениците на Българското тайно революционно братство и Революционната организация, но тъй като Суруджиев и Кямилов са привърженици на Братството, част от солунските граждани я бойкотират. Водачът на Революционната организация д-р Татарчев изпраща болните в аптеката на гърка Константинидис. Д-р Христович, привърженик на Братството, посещава аптеката, за да преглежда бедните българи от града и селата безплатно.[16] Аптеката е поддържана предимно от ненамесените в градските политически борби българи от селата, които посрещат отварянето ѝ с възторг.[17] След първата година Крайничанец откупува аптеката от бакалския еснаф за 90 лири. Аптеката обаче е подложена на периодични обиски и често пъти е затваряна, а Крайничанец периодично арестуван, тъй като снабдява с лекарства ранени четници на ВМОРО.[18][19] Крайничанец се сближава с дейците на ВМОРО и започва да изпълнява задачи на организацията.[19] След Солунските атентати през май 1903 година, Крайничанец успява да се спаси от клането, но заедно с много други българи е арестуван, а аптеката затворена.[20]
В града отварят български аптеки и д-р Спиридон Казанджиев, който първоначално подкрепя бизнеса на Крайничанец, и д-р Христо Тенчев и брат му Иван Тенчев на Гелимер капия, което съчетано с постоянните гръцки клевети и обиски и арести от властите, принуждава Крайничанец да затвори „Първа българска аптека“.[21]
В 1903 година Иван Крайничанец се жени за Ефросима Вандева от Прилеп.[18]
Управител на аптека „Зора“ в Прилеп
В 1906 година по съвет на тъст си и жена си и повикан от българския лекар д-р Тръпко Филипов Крайничанец, решава да пренесе бизнеса си в Прилеп, където отваря аптека „Зора“.[22]
↑Крайничанецъ, Ив. Свадбарски обичаи и пѣсни. Отъ Велешко // Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина Книга XII. Издава Министерството на Народното Просвѣщение, Държавна печатница, 1895. с. 32 – 37.