Мала Преспа има около 5000 души население. След 1945 г., под натиска на тогавашна Югославия местното население е признато от албанската държава като македонско малцинство и има право на обучение на обявената за майчин език македонска езикова норма на българския език в началното училище. С цел свободното пътуване и престой в Северна Македония голяма част от жителите на Мала Преспа имат и северномакедонско гражданство, което им позволява безвизово влизане и в България до 1 януари 2007 г.
В Мала Преспа функционира и филиалът „Преспа“ на дружеството на българите в Албания„Иван Вазов“ с председател Сотир Митрев от Пустец.[1]
В Мала Преспа са запазени редица културни паметници. На остров Мал Град, в албанската част на Голямото Преспанско езеро е запазена пещерната църква „Света Богородица“. Няколко пещерни църкви са запазени и край селата Пустец и Глобочени. Край село Туминец, в северната част на Мала Преспа се намира манастирът „Света Марена“ (възобновен през 1888 година) и едноименна пещерна църква.
В Мала Преспа се издава вестник на македонски литературен език „Преспа“. Има и частна радиостанция на македонски литературен език, активно подпомагана от Северна Македония. Радио програми на езиковата норма в Северна Македония се предават и от близкия градКорча, по Радио „Корча“.
Гербът на община Пустец, одобрен през 2004 година, представлява Звездата от Вергина с надпис Општина Пустец, което се тълкува от някои като официално признание на употребата на македонската езикова норма в Република Албания.
Бобев, Боби. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след края на Първата световна война, сп. Векове, 1985, № 4, с. 40 – 45
Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913 – 1939, С. 2000
Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276 – 297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298 – 319)
