Зъ̀рновско (произнасяно в местния диалект Зъ̀рноско , на албански : Zrnosko , Зърноско ) e село в Република Албания в областта Мала Преспа , област Корча , община Пустец .[ 1]
Селото е разположено на 4 километра югоизточно от общинския център Пустец , на брега на Голямото Преспанско езеро . В Зърновско живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
Името на селото е от зърно < праславянското *zьrna .[ 2]
Църквата в Зърновско откъм селото Изглед към Зърновско от юг В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година в Зърновско живеят 250 българи християни.[ 3]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Зърновско има 120 българи екзархисти.[ 4] Георги Трайчев през 1911/1912 година в Зърновско има 16 къщи със 109 жители.[ 5]
В 1911 година е осветена камбаната на църквата „Св. св. Петър и Павел “ с надпис „Боголюбивите и родолюбивите българи от гр. Струга“. В 2014 година камбаната изчезва.[ 6]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония “), че Зърновцко (Зрновцко ) има 15 къщи славяни християни.[ 7]
В 1939 година Миаг Секула от името на 20 български къщи в Зърновско подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна , с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[ 8]
В 2013 година официалното име е сменено от Зарошка (Zaroshkë ) на оригиналното Зърноско (Zrnosko).[ 9]
Година
Население
1900
250
1926
156
1945
201
1960
247
1969
307
1979
317
1989
322
2000
348[ 10]
↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З) . София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 242.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски) ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
↑ Ташев, Спас . Българските общностни в Западните Балкани, Т. I. Албания. София, Орбел, 2022. с. 177.↑ Милојевић, Боривоје Ж . Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски) ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански) ↑ Регионална стратегија , архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf , посетен на 13 май 2008
Населени места в община Пустец
