Петнадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
История
Полкът е формиран в Шумен на 11 септември 1915 година. Състои се от щаб, две отделения с по шест полски скорострелни батареи и нестроеви взвод. Влиза в състава на 4-та артилерийска бригада. Взема участие във втората фаза на Първата световна война. На 25 октомври 1918 е демобилизиран, а през 1920 г. е разформирован.[1]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
Числен състав |
Добитък |
Обоз |
Въоръжение
|
Офицери: 22 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1221 |
Коне: 1129 |
Обикновени: 58 Товарни: 149 Специални: 3 |
Оръдия: 24 Пушки и карабини: 60
|
По време на Втората световна война (1941 – 1945) повторно е формиран (1942) и е подчинен на 15-а пехотна охридска дивизия от 5-а армия. От 9 до 23 септември 1944 г. участва във военните действия при Прилеп и Бабуна планина с отстъпващите германски войски. На 20 октомври 1944 г. е разформиран в Дупница, като 9-а батарея остава в помощ на НОВМ.[1]
Наименования
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Петнадесети артилерийски полк (11 септември 1915 – 1920)
- Петнадесети дивизионен артилерийски полк (1942 – 20 октомври 1944)
Командири
Бележки
Източници
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
|
---|
| Пехотни | | |
---|
| Конни | |
---|
| Артилерийски | |
---|
| Инженерни | |
---|
| Моторизирани | |
---|
|