Пети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1898 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
Пети конен полк е формиран съгласно указ №2 от 1 януари 1898 година в Добрич, съставен от четири ескадрона, като за кадър се взема отделният кавалерийски дивизион и по един ескадрон от 3-ти и 4-ти конен полк. На 1 август 1901 година със заповед №225 е разформиран. В периода 1901 – 1907 година полкът съществува като 1-ви кавалерийски дивизион, след което на 10 януари 1907 година от него се формира отново 5-и конен полк и на 31 август 1909 година се установява на гарнизон в Брезник.[1][2]
Балкански войни (1912 – 1913)
През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в разведка по посоките Пехчево – Царево село – Кочани – Щип, Струмица на частите на 7-а пехотна дивизия и взема участие в боевете при Царево село, Кочани и Щип (5 – 23 октомври 1912). Взема участие и в боевете при р. Кавак (21 – 23 януари 1913) и при Булаир (26 януари 1913).[3]
През Междусъюзническата война (1913) полкът е в разведка и охрана на частите от 7-а пехотна дивизия при реките Златовска и Брегалница, както и на Калиманската позиция (19 юни – 11 юли).[3]
Първа световна война (1915 – 1918)
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 5-и конен полк е в състава на Конната дивизия и действа в разведка и охрана по посока поста Черна скала (на границата) – Царево село – Калиманската позиция – Кочани – Велес – Прилеп. В периода 24 – 29 ноември 1-ви дивизион от полка взема участие в боевете при селата Габрово, Серменин, Негорци, Горничет и Гевгели.[3]
Числен състав |
Добитък |
Обоз |
Въоръжение
|
Офицери: 28 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 750 |
Коне: 782 |
Обикновени коли: 44 Специални коли: 2 |
Пушки и карабини: 625 Саби: 692
|
От 1 септември 1916 година полкът е в подчинение на 12-а пехотна дивизия в Плевен, 1-ви ескадрон участва в десанта при Ряхово (4 октомври 1916). В периода 25 ноември 1916 – 9 януари 1917 година преминава Дунава при Свищов и участва в боевете за овладяване на Букурещ и преследване на противника в посока Сирет. На 9 януари полкът минава на десния бряг на Дунав при Хърсово и квартирува във Фрикацей където остава до 5 октомври охранявайки участъка източно от Тулча Кашлъ, Сомово – Парлита.[3]
От 17 октомври 1917 до 15 ноември 1917 година охранява участъка от развалините Петелинос – Доксан-бос по брега на Тахинското езеро в Сереското поле. След това до 10 май 1918 година полкът квартирува в Ксанти. От 11 май до 16 декември е първоначално на бивак при Киречлер и Кизилджа (до 9 октомври) и Одрин до 16 декември 1918 година.[3]
На 19 декември 1920 година с указ №96 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 5-и жандармерийски конен полк. През 1922 година полкът е реорганизиран в 5-а жандармерийска конна група. За командир на групата е назначен полковник Александър Стоянов. През 1928 година конната група обратно е реорганизирана в 5-и конен полк. Той е сред малкото полкове, които получават бойните си знамена едва през 20-те години на 20 век. Полкът е разформирован на 1 март 1936 година.
Втора световна война (1941 – 1945)
Пети конен полк е отново формиран на през ноември 1941 г. в Брезник и влиза в състава на 4-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. От декември 1943 година е на Прикриващия фронт в района на свиленградското село Момково. На 14 септември 1944 за командир на полка е назначен подполковник Мъйно Мъйнов.[4] На 16 октомври полкът извършва настъпление към Бояново, преминава през Враня и продължава от двете страни на река Морава. След успешните боеве на 8 декември полкът овладява Бояново, на 9 декември навлиза в Гниляне, а на 18 ноември в Прищина, където завършва бойният път на полка, който дава 104 убити.[5]
Пети конен полк е разформирован на 18 май 1945 година. През 1951 г. полкът е отново формиран в Разград и разформиран през 1954 година.
Наименования
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Пети конен полк (1 януари 1898 – 1 август 1901)
- Първи кавалерийски дивизион (1 август 1901 – 10 януари 1907)
- Пети конен полк (10 януари 1907 – 19 декември 1920)
- Пети жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1923)
- Пета жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927)
- Пети конен полк (20 декември 1927 – 1 март 1936, ноември 1941 – 18 май 1945)
Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Други командири: полк. Славейко Василев, подполк. Светослав Акрабов 5 ж.к.г), Христо Радев (5 ж.к.п)
Външни препратки
Бележки
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 172
- ↑ ДВИА, ф. 479, История на фондообразувателя
- ↑ а б в г д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 567, 568
- ↑ Ташев, Т., стр. 98
- ↑ Ташев, Т., стр. 283, 284
Източници
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
|
---|
| Пехотни | | |
---|
| Конни | |
---|
| Артилерийски | |
---|
| Инженерни | |
---|
| Моторизирани | |
---|
|