Двадесет и седми пехотен доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк
Полкът, строен преди атака при Чаталджанските позиции.
Информация
Шеф	Княз Владимир Александрович (1908 – 1919)
Активна	19 януари 1889 – 10 февруари 1919
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Русе

Седемнадесети пехотен доростолски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Седемнадесети пехотен доростолски полк е формиран в Русе под името Седемнадесети пеши доростолски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3^-та и 4^-та дружини на 5^-и пехотен дунавски полк.^[1][2] На 16 октомври 1891 г. подполковник Кънчев е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, а на негово място за командир на полка е назначен подполковник Иван Попов^[3].

След посещението в България на великия княз Владимир Александрович във връзка с откриване на паметника на Цар Освободител и съдействието му по уреждане на втората сватба на Цар Фердинанд през 1907 – 1908 година, княз Владимир е поема шефството на полка.

В Балканската война е в състава на Девета пехотна плевенска дивизия участва в боевете при Дервишка могила, при овладяването на Одринската крепост при северозападния сектор при с. Возгач и в североизточния сектор при с. Акбунар и Хаджикьой, при атаката на Чаталджанската позиция, при височините източно от с. Кестенлик, при селата Калфакьой и Акалан.

В Междусъюзническата война (1913) полкът воюва със сърбите при Габровница и постовете Бяла вода, Червен град, Равен кладенец, при върховете Бука и Гърков дял, при Кадъбоаз. Полкът воюва с гърците при Горна Джумая и Кресненското дефиле.

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1^-ва бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия.^[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[4]

През 1915 г. полкът води битки за височините Леско, Тупанар и Бабин зъб, при Дренова глава, Преконожка пещера, при Малка грамада, при Червена бара, при кота 287, при височините при р. Ветреница, при с. Бойник, Лалиновац, при с. Редко-цер, при Кисела вода, кота 972, при Лисиница. На 11 септември 1915 от състава на 4^-ти пехотен плевенски полк и 17-и пехотен доростолски полк в Плевен се формира 57^-и пехотен драмски полк. През 1917 г. участва в боевете за укрепената позиция на Дойран. През 1918 г. полкът води боеве при позицията на Дойран, в отстъпителните боеве по посока на селата Гючели, Костурно, Мешли, Орманли, Пиперово и Гарван планина. През септември 1918 г. в полка избухва бунт против войната.^[2]

Полкът е разформирован на 10 февруари 1919 година, като до 31 август 1920 г. действа Ликвидационен щаб.^[1][2]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Седемнадесети пеши доростолски полк (19 януари 1889 – 1892)
• Седемнадесети пехотен доростолски полк (1892 – 1908)
• Седемнадесети пехотен доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк (1908 – 1919)
• Седемнадесети пехотен полк (1942 – 1944)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Други командири: Георги Марчин

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• 17-и пехотен доростолски полк
• Паметник на 17-и пехотен доростолски полк до град Белоградчик^{[неработеща препратка]}

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“