Прекъсва следването си и става е учител в Солунската българска мъжка гимназия през 1888 – 1890 г.[1] По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и други с цел събиране на растения и записване на народните им имена.[5] През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във Варна.[1] Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).[6] След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във Военното училище в София. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.[6] В 1894 година публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.[5] През 1898 година е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 година е действителен член на БКД.[1] Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).[5]
Автор е на „Поглед върху икономическото развитие на Сърбия“ (1911), „Балканските войни“ (два тома, 1929 и 1931), „Сръбско-българската разпра“ (1932).[3]
Библиография
Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.
„Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
„Материали по флората на Солунско“ (1894)
„Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
„Материали за флората на България“ (1895)
„Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
„Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
„Материали по флората на Родопите“ (1901)
„Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
„Върху растителността в Средна гора“ (1903)
„Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
↑ абвгдСтанев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 53.
↑Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 95.
↑ абвгЕкзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 423.
↑ абвСтанев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 54.
↑ абСтанев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 55.