PROFILPELAJAR.COM

Христо Петрунов
	Христо Петрунов
български генерал
	Х. Петрунов, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 октомври 1859 г. (стар стил) Самоков, Османска империя
Дата и място на смърт	1939 г. (79 г.) София, Царство България

Христо Николов Петрунов е български офицер (генерал-майор), командир на 1^-ви конен полк по време на Сръбско-българската война (1885), заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война (1912 – 1913), началник на Македонската полева подвижна конница през Междусъюзническата война (1913) и началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Снимка на офицери от Първи випуск на Софийското военно училище, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред от ляво надясно: първи Георги Абаджиев, втори Еньо Денчев, седми Илия Димитров, девети Христо Петрунов. Втори ред: Тодор Стоев, Пантелей Ценов, пети Васил Кутинчев, седми Стилиян Ковачев, осми Добри Бояджиев, десети Никола Иванов. Трети ред: първи Христо Паков, трети Никифор Никифоров, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.

Христо Петрунов е роден на 14 октомври 1859 година в Самоков. Завършва 5 класно образование в Пловдив (съвременно основно образование). След полагане на изпит, на който е сред петимата с много добро представяне^[1] постъпва в командата на волноопределяющите се, като на служба се води от 12 юли 1878 година^[2]. На 31 август 1878 година ефрейтор Петрунов е произведен в чин унтер-офицер.^[3] Зачислен е като взводен унтер-офицер в 23^-та Казанлъжка дружина, като на 23 ноември 1878 година е отписан от дружината и приет в новосъздаденото Военно училище.^[4] Завършва в първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. (първи разряд). На 10 май старши портупей юнкер Петрунов е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1^-ва софийска конна сотня.^[5] Година по-късно е назначен за адютант-ковчежник в конвоя на Н.В. княз Александър I Батенберг.

На 24 юни 1882 година е произведен в чин поручик, след което е командирован в Русия, в 38^-и драгунски владимировски полк, от където през 1884 година постъпва в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, която завършва през същата година.^[6]^[7] Завръща се в България и през февруари 1885 година е назначен за командир на 3^-ти ескадрон от 1^-ви конен полк. На 24 юни същата година е произведен в чин ротмистър.

Сръбско-българска война

По време на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Петрунов е командир на 1^-ви конен полк, с който взема участие в Бой при Цариброд (11 – 12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември).

На 1 април 1887 година ротмистър Петрунов е произведен в чин майор и през следващата година е назначен за „почетен флигел-адютант“ и зачислен завинаги в списъците на 1^-ви конен полк. На 2 август 1891 година е произведен в чин подполковник, 2 август 1895 година е произведен в чин полковник, а на 14 февруари 1900 в чин генерал-майор. В периода (1902 – 1898) е началник на Кавалерийската дивизия, а на 15 февруари 1900 година преминава в запаса^[2].

Балкански войни (1912 – 1913)

При започването на Балканската война (1912 – 1913) генерал Христо Петрунов излиза от запаса и е назначен за заместник-инспектор на Конницата, а по време на Междусъюзническата война (1913) е командир на Македонската полева подвижна конница, която действа срещу сръбската армия при Пирот и Ниш.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 3^-та дивизионна област (1916).

Генерал-майор Христо Петрунов умира след 1937 година. Точната дата на смъртта му не е известна.

Гвардейската униформа на генерала, която е екземпляр на най-старата гвардейска униформа, е изложена в Националния военноисторически музей.

Военни звания

Подпоручик (10 май 1879)
Поручик (24 юни 1882)
Капитан (24 юни 1885)
Майор (1 април 1887)
Подполковник (2 август 1891)
Полковник (2 август 1895)
Генерал-майор (14 февруари 1900)

Награди

Княжеский орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
Народен орден „За военна заслуга“ II степен

Бележки

↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 524
↑ ^а ^б Руменин, 80
↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 275
↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 542
↑ Никифоров, стр. 65
↑ Танчев, стр.175 (цит: ДВ №91, 4 октомври 1884; Укази, височайши заповеди (1883) с.30; Списък на генералите и офицерите (1884), с.95; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 513)
↑ Недев, стр. 84

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 80.
Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софийското военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г. София, Държавно Военно Издателство, 1959.