PROFILPELAJAR.COM

Калин Найденов
	Калин Найденов
български генерал и политик
Звание	генерал-лейтенант
Род войски	Артилерия
Войни	Първа световна война; Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Награди	Орден на почетния легион
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	18 февруари 1865 г. Широка лъка, Османска империя
Дата и място на смърт	16 април 1925 г. (60 г.) София, Царство България
	Калин Найденов в Общомедия

Калин Георгиев Найденов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерийско-инженерно ведомство и политик.

Биография

Калин Найденов е роден на 18 февруари 1865 година в Широка лъка, Дьовленско, в семейството на Георги Калинов Найденов и майка Стойка Пеева Найденова. Баща му е заможен, както и голям родолюбец – участва в революционния комитет, при който са готвели за общонародно въстание. Завършва своето средно образование в Пловдив, след което през 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6^-а батарея от 1^-ви артилерийски полк.^[1]

По време на Сръбско-българската война (1885) e командир на полубатарея от 1^-ви артилерийски полк и участва в боевете при Сливница, като е ранен при връх Три уши. За заслугите си във войната през 1886 г. е награден с Орден „За заслуга“ на военна лента^[2]. През 1886 г. е назначен за адютант на 1^-ви артилерийски полк, след което от 1887 г. служи в 3^-ти артилерийски полк, като на 6 май с. г. е произведен в чин поручик. През 1888 г. държи изпит и заминава да учи във военна академия в Торино (Италия), която завършва през 1891 г. и получава званието артилерийски инженер, като на 18 май 1890 г. е произведен в чин капитан. Няколко месеца след това е началник на софийския артилерийски склад. През 1892 г. го изпращат в Германия в заводите „Круп“, а след това във Франция и Англия, за да се запознае с производството на артилерийско оборудване. По негова конструкция там се изработват 15-см гаубици. На основата на тези свои знания и умения множество европейски държави търсили услугите на генерала за консултации.^[1]

След завръщането си в България през 1894 г. Калин Найденов преподава във Военното училище и същевременно е командир на планинска батарея в 4^-ти артилерийски полк. На 2 август 1895 г. е произведен в чин майор, като същата година е назначен за началник на Софийския артилерийски арсенал, на която служба е до 1899 година, като от 1895 г. е член на Артилерийския комитет. През 1899 г. е назначен за командир на отделение от 4-ти артилерийски полк, а на 9 октомври 1901 г. за началник на техническото отделение в Артилерийската инспекция, на която служба е до 1908 година, като на 2 май 1902 г. е произведен в чин подполковник, и на 19 септември 1906 г. в чин полковник. От 1908 до 1911 г. е командир на 2^-ри артилерийски полк във Враца, а от началото на 1912 г. заема длъжността помощник на инспектора на артилерията.^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е помощник-началник на артилерията при Щаба на армията, като от началото на войните до завършването на бойните действия при Люлебургаз – Бунархисар през октомври 1912 г. замества началника на артилерията в Главната квартира, който е в задгранична командировка. По време на Междусъюзническата война (1913) организира в артилерийско отношение отбраната на българската армия срещу сърбите в Кюстендилско.^[1] Според някои военни историци като Димитър Азманов Калин Найденов дава своя принос за широкото използване на артилерията в бойните действия срещу Османската империя.

На 19 октомври 1913 г. е назначен за инспектор на артилерията, на тази длъжност е до 25 септември 1915 г., като междувременно на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор.

При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война (септември 1915 г.) е назначен за военен министър, на 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и остава на този пост до 21 юни 1918 г., когато след оставка на правителството напуска заемания пост. Назначен е за генерал за особени поръчки при Министерството на войната. След войната е уволнен от армията и преминава в запаса.^[1]

За участието си във войната е награден с османските орден „Меджидие“ I степен, златен орден „Лиякат“ (17 декември 1916), медал „За бойни заслуги“ (1917) и златен орден „Имтияз“, Османска империя (1917).^[3]

През март 1923 г. е осъден от Третия държавен съд на 15 години затвор, като виновник за втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.^[4] и става преподавател по артилерийски науки във Военното училище. Написва няколко научни труда и статии. Автор е на десетки статии във „Военен журнал“, „Военни известия“ и „Отечество“, на учебници и монографии.

Генерал-лейтенант Калин Найденов умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.

Военни звания

Подпоручик (30 август 1885)
Поручик (6 май 1887)
Капитан (18 май 1890)
Майор (2 август 1895)
Подполковник (2 май 1902)
Полковник (19 септември 1906)
Генерал-майор (14 февруари 1914)
Генерал-лейтенант (30 май 1917)

Награди

Орден „За заслуга“ на военна лента (1886)
Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война 1885 (1887)
Златен кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887 (1888)
Княжески орден „Св. Александър“ V степен (1893)
Знак „За 10 години отлична служба“ (1896)
Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1901)
Знак „За 20 години отлична служба“ (1906)
Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (1907)
Кръст за независимостта на България 1908 (1910)
Военен орден „За храброст“ III степен 2-ри клас (1913)
Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1914)
Златен орден „Лиякат“, Османска империя (17 декември 1916)
Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (1917)
Златен орден „Имтияз“, Османска империя (1917)
Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие (1917)
Орден „Меджидие“ I степен, Османска империя
Военен орден „За храброст“ II степен
Царски орден „Св. Александър“ II степен с мечове
Народен орден „За военна заслуга“ IV степен

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ Баръмов, Пламен. Генералите от българската армия и техните награди (1891 – 1944). София, Авангард Прима, 2023. ISBN 9786192398439. с. 209.
↑ Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 303.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Материали от shiroka-luka.com Архив на оригинала от 2007-10-19 в Wayback Machine., използвани с разрешение
Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. С., 1999.
Вазов, В. Животописни бележки. С., 1992.
Дневникът на генерал Калин Найденов. – Известия на държавните архиви, 81, 2004,