PROFILPELAJAR.COM

Широка лъка
	Широка лъка
	; Центърът на Широка лъка с Народно читалище „Екзарх Стефан I“ (вляво)
	Широка лъка Широка лъка
Общи данни
Население	371 души (15 март 2024 г.); 6,8 души/km²
Землище	54,62 km²
Надм. височина	1050 m
Пощ. код	4710
Тел. код	03030
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	83274
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Смолян; Николай Мелемов ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Широка лъка; Васил Седянков; (ГЕРБ)
	Широка лъка в Общомедия

Широ̀ка лъ̀ка е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.

Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“.

Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там. През 1972 г. е открито Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

География

Село Широка лъка се намира в планински район на 23 км северозападно от Смолян, на 16 км от Пампорово, на 5 км от с. Стойките, на 22 км югоизточно от Девин. Надморската му височина е 1058 м.

Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.

В близост до селото, по горския път за село Кукувица и на 100 метра от шосето, е разположено скалното образувание „Главата“ - скален блок с височина 7 метра и ширина 5 метра, който, погледнат от източната страна, има формата на човешка глава в профил.^[2] На около километър по пътя за Върбово се намира скалното образувание „Момата“ - самотна скала, наподобяваща отдалеч на мома с хурка в ръка, образувана при ерозията на скалите.

История

На 3 октомври 1899 година в Широка лъка се основава дружество на Македонската организация с председател иконом Никола. Дотогава в селото има дружество на „Странджа“. В Широколъшкото македоно-одринско дружество влизат и селата Стойките, Махмутица, Солища и Гела.^[3]

В селото се намира и къщата на Капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението.

През последните години са публикувани няколко книги за Широка лъка: „Болгарский широколыкский говор“ с автор А. Н. Соболев (2001), „Широка лъка и говорът на широколъчани“ с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов, Г. Радичев (2004), „Широка лъка – огнище на вяра, просвета и култура в Родопите“ с автор Р. Радичев (2006), както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1934	1035
1946	1062
1956	1108
1965	1074
1975	1244
1985	926
1992	948
2001	800
2011	203

Етническият състав включва 442 българи.^[4]

Забележителности

Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.

Селото има 2 църкви – „Успение Богородично“ и „Свети Никола“.

Сред местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на Пресвета Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от братята Димитър и Захари Зограф от Самоков или от техни ученици. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. В двора ѝ се намира килийното училище „Свети Панталеймон“, построено през 1835 (1888) година. В строежа му взема активно участие цялото население на селото. То функционира до 1936 година.

Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. В селото се намира Национално училище за фолклорни изкуства,^[5] открито като Средно музикално училище за народни песни и инструменти през 1972 г.

Селото е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат за обектите има в информационния център в Народно читалище „Екзарх Стефан I“ и в етнографския музей.

Църквата „Св. Богородица“ с килийното училище „Св. Пантелеймон“

Редовни събития

На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник.

Съборът на село Гела е на Илинден (първата неделя от август).

Личности

Антон Бозовски (1857 – ?), български революционер и политик
Калин Найденов (1865 – 1925), български военен деец, генерал-лейтенант
Екзарх Стефан I (1878 – 1957)
Петър Кушлев – дърворезбар, ученик на Владимир Димитров - Майстора
Радка Кушлева, „Родопският славей“ – първата родопска певица
Гергана Сиракова - видна българка, горд потомък на родопския род Сиракови. Постижения - TBA

Галерия

Изглед към Широка лъка
Римски мост
Национално училище за фолклорни изкуства
Църква „Успение Богородично“
Герб
Параклис по време на събор, преди 1945 г.
Параклис по време на събор, преди 1945 г.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ https://shirokalaka.net/glavata/
↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 301
↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
↑ Вижте снимката „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Галерията

Източници

Статията се основава на материали от shirokaluka.com^{[неработеща препратка]}, използвани с разрешение.
А. Н. Соболев. Болгарский широколыкский говор. Синтаксис. Лексика духовной культуры. Тексты. Марбург, 2001.