PROFILPELAJAR.COM

Иван Шкойнов
	Иван Шкойнов
български генерал
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	22 март 1874 г. Габрово, Османска империя
Дата и място на смърт	11 март 1941 г. (66 г.) София, Царство България

Иван Рачев Шкойнов е български офицер (генерал-майор).

Биография

Иван Шкойнов е роден на 10 март (22 март нов стил) 1874 г. в Габрово. Учи в Априловската гимназия. През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в артилерийския полк в Шумен.^[1] През 1899 г. е произведен в чин поручик, след което през 1904 завършва Генералщабната академия в Санкт-Перербург и същата година е произведен в чин капитан. Известно време е преподавател по тактика във Военното училище в София. През 1909 г. е произведен в чин майор. След това служи в Генералщабното ведомство. Назначен е за началник-щаб на 2-ра бригада на 7^-а пехотна рилска дивизия, след което е старши адютант в 9^-а пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 17^-и пехотен доростолски на Н.Имп. В. Великия Княз Владимир полк и помощник началник на секция в Щаба на армията.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е началник на разузнавателна секция в щаба на 2-ра армия, участва в боевете при Одрин. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 11^-а пехотна сборна дивизия.

През 1913 – 1914 е началник на секция в Щаба на армията.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 4^-a пехотна преславска дивизия (1915 – 1916), командир на 26^-и пехотен пернишки полк (1916) и началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917).

След войната, през 1919 г. преминава в запаса. През 1923 година основава най-масовата ранна фашистка организация в България Съюз „Българска родна защита“.^[2] От 1936 г. Иван Шкойнов е председател на настоятелството на Дружеството на запасните офицери.

Генерал-майор Иван Шкойнов умира съвсем нелепо при трамвайна злополука на 11 март 1941 г. в София, точно 10 дни след присъединяването на България към Тристранния пакт, чрез който страната ни се включва във Втората световна война.

Военни звания

Подпоручик (1895)
Поручик (1899)
Капитан (1904)
Майор (18 май 1909)
Подполковник (18 май 1913)
Полковник (14 август 1916)
Генерал-майор (14 юли 1919)

Награди

Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

↑ Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура, с.
↑ Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 24.

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 142
Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура