PROFILPELAJAR.COM

Александър Димитров
	Александър Димитров
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1898 – 1924
Служи на	България
Род войски	Пехота
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	17 март 1876 г. Мургаш, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Димитров.

Александър Димитров Димитров е български офицер (генерал-майор), преподавател във Военната академия, началник-щаб на 1^-ва пехотна софийска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918), началник на канцеларията на Министерството на войната и инспектор на пограничната стража.

Биография

Александър Димитров е роден на 17 март 1876 г. в Мургаш. През 1898 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 19^-и випуск и е произведен в чин подпоручик. През 1899 г. е приведен на служба във 2^-ро планинско артилерийско отделение, а на 2 май 1902 г. е произведен в чин поручик. Като поручик от Планинския артилерийски полк през 1903 г. е командирован в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1906 г.^[1] На 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1912 г. в чин майор. В периода 1908 – 1912 служи във Военното училище.

През 1912 г. майор Димитров е назначен за командир на дружина от 29^-и пехотен ямболски полк, по-късно служи като началник-щаб на бригада, а Балканските войни завършва като началник на оперативна секция в щаба на 1-ва армия^[2], а от януари 1915 преподава в новосъздадената Военна академия. В началото на Първата световна война (1915 – 1918) командва 21^-ви пехотен средногорски полк^[3], на 2 август 1915 е произведен в чин подполковник, през 1916 г. е назначен за началник-щаб на 1^-ва пехотна софийска дивизия, на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник.

По-късно полковник Димитров служи като началник на канцеларията на Министерството на войната и инспектор на пограничната стража. На 6 октомври 1924 г. е произведен в чин генерал-майор, а по-късно същата година преминава в запаса.

Семейство

Генерал-майор Александър Димитров е женен и има 2 деца.

Военни звания

Подпоручик (1898)
Поручик (2 май 1902)
Капитан (31 декември 1906)
Майор (2 август 1912)
Подполковник (2 август 1915)
Полковник (14 октомври 1917)
Генерал-майор (6 октомври 1924)

Образование

Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1898)
Николаевска академия на ГЩ в Санкт Петербург (1903 – 1906)

Награди

Военен орден „За храброст“ IV степен
Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона
Знак „За 10 години отлична служба“

Бележки

↑ Танчев, И., стр. 2087 – 88
↑ „80 години от Балканските войни“, София, 1995, Издателство на министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, стр. 35
↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 250.
Станчев, Станчо, Петров, Тодор. Първият випуск на Военната академия – 1915. София, Военноисторическа комисия, 2015. ISBN 954-978-9971-82-8.
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“