Симеон Радев е роден на 7 (19) януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.[3]
Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев.[4] В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.[5]
След като завършва лицея в Цариград, Радев заедно с Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. Радев учи право и в Париж.[6] По-късно Робев помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline).[7][8]
По времето, когато е в Швейцария Радев общува с българските анархисти, които по това време са активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее заедно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с когото обменят информация за дейността на анархистката „Женевска група“ и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев уточнява на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов – Орцето. Получените средства от ЦК на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този начин независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще сключи застраховка „живот“ пред Американска застрахователна компания, която след неговата гибел е изплатена на Симеон Радев, който изпълнява обещаното да върне дълговете.
В това време той участва активно и в дейността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган – вестник „Реформи“, изпращайки статии от чужбина още докато е студент. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“ на Стоян Шангов, като кореспондент в чужбина, а в 1903 година постъпва на работа в редакцията.[9]
Радев е привърженик на Борис Сарафов и в 1901 година успява да го убеди да не се оттегля от поста председател на Върховния комитет в полза на Иван Цончев, тъй като така организацията ще се овладее от двореца.[10]
В 1904 година във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да постави македонския въпрос на разискване пред конгресите на Интернационала. В 1905 година (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в списанието „Художник“, което излиза от 1905 до 1909 година.[11] След Хуриета от 1908 година Радев участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове.[12] От неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев черпи информация сам княз Фердинанд и те изиграват определена роля и за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турска страна дори му е предложен министерски пост и място в Отоманския парламент по време на пребиваването му в Солун в 1908 година.
Радев се изявява като един от най-яростните идейни противници на Яне Сандански и съратниците му, което без малко да му струва живота. Саморазправата на Тодор Паница с него е предотвратена само след намесата на всесилния младотурски водач Енвер паша. Нападките на Симеон Радев срещу Сандански могат да се обяснят и с принадлежността му към привържениците на убития Борис Сарафов в движението.
Русофобите, съдружници във вестник „Вечерна поща“ Петър Михайлов и Ставре Наумов, подкрепени от Симеон Радев, по това време репортер на вестника и от Никола Генадиев, влизат в конфликт с яркия русофил Шангов. На 19 октомври 1908 година Шангов не е допуснат до редакцията на вестника от няколко въоръжени лица и е заменен като главен редактор от Радев.[13] Радев е главен редактор до 1909 година, когато е заменен от Петър Н. Даскалов.[14]
През март 1911 година Радев основава всекидневника „Воля“ и взема дейно участие в неговото списване.[15] По това време обнародва и своята книга „Строителите на съвременна България“, която е едно от големите и оригинални историографски изследвания в България.[16]
Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на преговорите по Солунското примирие през 1918 г.Извънредният пратеник и пълномощен министър в Лондон Симеон Радев със съветника в Германското посолство д-р Ернст Вьорман на официална вечеря, 1935 г.
След началото на Междусъюзническата война Радев е извикан в София и прехвърлен в Букурещ, където взима участие в изработването на временното примирие и Конференцията за подписване на мира в Букурещ. След подписването на мирния договор той остава като пълномощен министър в Букурещ до 1916 година по личното настояване на румънския крал Карол I.
След влизането на Румъния в Първата световна война, в 1916 година Радев е преместен като пълномощен министър в Берн, Швейцария. Подава си оставката в 1917 година, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев, заедно с Андрей Ляпчев взима участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. В 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане“. Същата книга е преведена в 1927 година на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София. Под критичния поглед на Радев след Първата световна война Старозагорският митрополит Методий Кусев пише останалите без последствие изложения до американския президент Т. У. Уилсън. Радев е член-учредител на Македонския научен институт.[18] По настояване на Тодор Александров Симеон Радев се съгласява да стане и масон.[19]
Симеон Радев продължава дипломатическата си работа след войната като пълномощен министър в Хага (1920 – 1921) и Анкара (1923 – 1925). От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Александър Самарджиев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева и е автор на връченото на Великия командор Исак Ревершон изложение за ситуацията в България и ролята на българското масонство в Деветоюнския преврат и последвалото управление.[21]
В 1923 година се жени за известната българска художничка Бистра Винарова. На 18 октомври 1925 година Симеон Радев подписва Ангорския договор в Анкара. По късно е пълномощен министър във Вашингтон (1925 – 1933)[22][23], Лондон (1935 – 1938)[24][25] Хага (1936 - 1938, със седалище в Лондон) и Брюксел (1938 – 1940). След освобождението на Македония през пролетта на 1941 година Симеон Радев посещава родния си край. От 1940 до 1944 година е пълномощен министър на разположение в София.
След 9 септември 1944 година е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. По-късно по предложение на Тодор Павлов за архива на БАН, той диктува мемоарната си сага от 10 тома. След 1950 година Радев успява да направи сина си свой секретар за отпуснатата щатна бройка от Академията на науките. Понеже бащата има проблеми със зрението, синът започва собственоръчно да обработва бащините си трудове. От тях са публикувани само няколко произведения – „Ранни спомени“ том 1, 2 и 3, „Това, което видях от Балканската война“ (1993), „Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г.“ (1993) и „Българската студентска колония в Женева“ (1898 – 1899 г.) (1994), том 3 на „Строителите на съвременна България“ (2009), „Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия“ (2012).
Освен публицист, историограф и дипломат Симеон Радев е и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Той се проявява като критик в най-ранна възраст и участва дейно в литературния и артистичен живот на България. Плод на тези занимания са редица блестящи статии в българския периодичен печат. Част от тях, писани в различно време, са поместени в книгата му „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, която излиза в 1965 година и е посрещната с изключителен интерес от българския читател.
Само няколко дни след като книгата „Ранни спомени“ е подписана за печат, Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 година.[26] Последните му думи са:
Рапорт от българския легат в Лондон Симеон Радев до министър-председателя и министър на външните работи и изповеданието Георги Кьосеиванов за отношението на британски политици към подготовката на конференцията в Монтрьо и конкретно към турските искания за режима на проливите. 5 юни 1936 г.
Улица в софийските квартали „Бъкстон“, „Гърдова глава“ и „Резиденция Бояна“ е кръстена на Симеон Радев (Карта),[28] както и две средни училища в София и Перник. В 2010 година започва инициатива за откриване на дом-музей на големия български историк, публицист и дипломат.[29] Името на Симеон Радев носи морският нос Симеон Радев на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[30]
През април 2012 година става известно, че статуя на Симеон Радев е поставена в комплекса на Министерството на външните работи в Скопие, което предизвиква скандал.[31][32] Първоначало от македонска страна е обяснено, че статуята е на Теодор Рузвелт. Впоследствие от МВнР на Република Македония признават, че статуята е на Радев, но съобщават, че са променили идеята си и статуята на българския дипломат ще бъде преместена в Музея на Македония в Скопие.[33]
Личният архив на Симеон Радев се съхранява в Държавна агенция „Архиви“ до 2021, когато е дарен на Столична библиотека[34]. На следващата година там е организирана музейна експозиция, включваща освен книги лични вещи от дома на Радеви.[35]
Произведения
„La Macédoine et La Renaissance Bulgare“, 1918
„Българската студентска колония в Женева (1898 – 1899)“
„Погледи върху литературата, изкуството и лични спомени“ (1965)
„Строителите на съвременна България.“ Том 3. (2009)
„Лица и събития от моето време: спомени“, т. 1-7 (2012-2016), София, издателство „Захарий Стоянов“.
Разкази
„Раздор“ 1895, (публикуван във вестник „Право“ под заглавие „Раздор“. Забележително е, че Алеко Константинов я прочел, питал кой е авторът и като му отговорили „един ученик от лицея“, казал „Помнете ми думите, от това момче ще стане писател.“[36])
„Една вечер в Халки“, публикувано във в. „Новини“, брой 12/13, Цариград, 1896 година
„Танас Колимачка“, публикувано във в. „Новини“, брой 19/20, Цариград, 1896 година
↑Homeric Arrives; In Storm Two Days; Simeon Radeff, New Minister from Bulgaria, Among Large List of Passengers; Praises Work of League // The New York Times. December 10, 1925. с. 28.
Artikel atau sebagian dari artikel ini mungkin diterjemahkan dari Eric Adjetey Anang di en.wikipedia.org. Isinya masih belum akurat, karena bagian yang diterjemahkan masih perlu diperhalus dan disempurnakan. Jika Anda menguasai bahasa aslinya, harap pertimbangkan untuk menelusuri referensinya dan menyempurnakan terjemahan ini. Anda juga dapat ikut bergotong royong pada ProyekWiki Perbaikan Terjemahan. (Pesan ini dapat dihapus jika terjemahan dirasa sudah cukup tepat. Lihat pula: panduan pener...
Sculpture near Eddleston, Scotland Aerial view of the snow-covered model. The map depicts most of Scotland, with the omission of the Northern Isles. The Great Polish Map of Scotland is a large (50 m x 40 m) three-dimensional, outdoor concrete scale model of Scotland, located in the grounds of the Barony Castle Hotel, outside the village of Eddleston near Peebles in the Scottish Borders.[1] It is also known as the Mapa Scotland (derived from Polish mapa Szkocji) or the Barony...
Village in Newbury, Massachusetts, US 42°45′35″N 70°56′53″W / 42.7598138°N 70.9481097°W / 42.7598138; -70.9481097 Methodist church in central Byfield Gov. William Dummer House in 1905 Byfield is a village (also referred to as a parish) in the town of Newbury, in Essex County, Massachusetts, United States. It borders West Newbury, Georgetown, and Rowley. It is located approximately 30 miles north-northeast of Boston, along Interstate 95, about 10 miles south...
Pour les articles homonymes, voir Gourdon. Gourdon Gordon La ville et l'église Saint-Pierre. Blason Logo Administration Pays France Région Occitanie Département Lot(sous-préfecture) Arrondissement Gourdon(chef-lieu) Intercommunalité Communauté de communes Quercy-Bouriane(siège) Maire Mandat Jean-Marie Courtin (DVC) 2020-2026 Code postal 46300 Code commune 46127 Démographie Gentilé Gourdonnais Populationmunicipale 3 946 hab. (2021 ) Densité 86 hab./km2 Population aggl...
Cet article dresse, par ordre alphabétique, la liste des 577 députés français de la XVIe législature de la Cinquième République, ouverte le 22 juin 2022. Méthodologie Composition de l'Assemblée nationale au 6 juillet 2022. La liste recense les députés siégeant à l'Assemblée nationale, soit élus à l'issue des deux tours des élections législatives de juin 2022, soit suppléant les élus ayant été nommés au gouvernement ou décédés, soit élus à l'occasion d'élections l...
Lasalle & Koch Co. or Lasalle's was a department store in Toledo, Ohio, with branches in some nearby communities. LaSalle and Koch Building, Toledo, Ohio LaSalle and Koch Building, Toledo, Ohio History Lasalle's traces its beginnings to a store opened in 1865 by Jacob Lasalle and Joseph Epstein, at 51 Summit Street. In 1883, Joseph Koch joined the business, which relocated to a new store at the corner of Summit and Adams Streets. In 1900, the Lasalle & Koch Co. opened a new store at t...
Disambiguazione – Se stai cercando altri significati, vedi Danza (disambigua). Questa voce o sezione sugli argomenti arte e teatro ha un'ottica geograficamente limitata. Motivo: A parte l'incipit, si parla soltanto della danza in occidente e di quella moderna Contribuisci ad ampliarla o proponi le modifiche in discussione. Se la voce è approfondita, valuta se sia preferibile renderla una voce secondaria, dipendente da una più generale. Segui i suggerimenti dei progetti di riferiment...
Pour les articles homonymes, voir Lunaire (homonymie) et Saint Lunaire. Saint-Lunaire L'ancien Grand Hôtel vu de la plage. Administration Pays France Région Bretagne Département Ille-et-Vilaine Arrondissement Saint-Malo Intercommunalité Communauté de communes Côte d'Émeraude Maire Mandat Michel Penhouët 2020-2026 Code postal 35800 Code commune 35287 Démographie Gentilé Lunairien Populationmunicipale 2 525 hab. (2021 en augmentation de 10,94 % par rapport à 2015) Den...
Croatian band Kraljevi ulice in the Eurovision Song Contest 2008 Kraljevi ulice is a Croatian band founded by Miran Hadži Veljković and Zlatko Petrović Pajo. The band's name translates as Kings of the Street. They were established in 1987 and subsequently developed public acknowledgement for their open air performances on Zagreb squares.[1] They were chosen to represent Croatia at the Eurovision Song Contest 2008 in Belgrade, Serbia. They sang Romanca alongside 75 Cents, and came i...
KearneyJenisPerseroanIndustriKonsultansi manajemenDidirikan1926; 98 tahun lalu (1926)PendiriAndrew Thomas KearneyKantorpusatFranklin Center, Chicago, Amerika SerikatCabang60+ kantorPendapatan $1,4 milyar (2019)Karyawan3.500+ pegawaiSitus webhttps://www.kearney.com/ Kearney adalah sebuah firma konsultansi manajemen asal Amerika yang didirikan pada tahun 1926 sebagai cabang dari McKinsey & Company.[1] Perusahaan ini lalu menjadi independen pada tahun 1939, dan saat ini memiliki...
Maltese footballer For other people named Andrew Cohen, see Andrew Cohen (disambiguation). Andrew Cohen Cohen in 2009Personal informationFull name Andrew CohenDate of birth (1981-05-13) 13 May 1981 (age 42)Place of birth Kalkara, MaltaHeight 5 ft 5 in (1.65 m)Position(s) Attacking midfielderSenior career*Years Team Apps (Gls)1999–2017 Hibernians 406 (127)2017–2021 Gżira United 86 (20)International career‡2004–2018 Malta 68 (1)Managerial career2024– Gżira United...
Seluang nipis Devario regina Status konservasiRisiko rendahIUCN180811 TaksonomiKerajaanAnimaliaFilumChordataKelasActinopteriOrdoCypriniformesFamiliDanionidaeGenusDevarioSpesiesDevario regina Fowler, 1934 Tata namaSinonim takson Danio regina Fowler, 1934 lbs Seluang nipis ( Devario regina ) adalah ikan tropis air tawar yang termasuk dalam keluarga ikan kecil ( Ciprinidae ). Berasal dari India, Myanmar, Thailand, Malaya barat laut, dan lembah Sungai Mekong, ikan ini terkadang ditemukan di tangk...
AlcorcónNama lengkapAgrupación Deportiva Alcorcón S.A.D.JulukanLos Alfareros (The Potters)Berdiri20 July 1971; 52 tahun lalu (20 July 1971)StadionEstadio Municipal de Santo Domingo, Alcorcón, Madrid, Spanyol(Kapasitas: 5,100[1])PemilikDavid BlitzerPresidenIván BravoManajerMehdi NaftiLigaSegunda División2022–23Primera Federación Grup 1, ke-2 (promosi lewat jalur play-off)Situs webSitus web resmi klub Kostum kandang Kostum tandang Musim ini Agrupación Deportiva Alcor...
Habsburg siege and subsequent sack of Papal Rome For other uses, see Sack of Rome. This article includes a list of general references, but it lacks sufficient corresponding inline citations. Please help to improve this article by introducing more precise citations. (September 2021) (Learn how and when to remove this message) Sack of RomePart of the War of the League of CognacThe sack of Rome in 1527, by Johannes Lingelbach, 17th century (private collection)Date6 May 1527; 497 years agoLocatio...
جزء من سلسلة مقالات حولالخوارق مقالات أساسية ما بعد الحياة ملاك إسقاط نجمي علم التنجيم هالة Bilocation حدة الإدراك Close encounter Cold spot استدعاء Cryptid إله ديمون مس الشيطان علم الشياطين إكتوبلازم ظاهرة صوت إلكتروني طرد الأرواح الشريرة إدراك خارج الحواس جنية (أسطورة) Fear of ghosts تشارلز فورت ...
