Петър Георгиев Карчев е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Карчев е деец на Народнолибералната партия и е един от най-близките сътрудници на Никола Генадиев. Занимава се с журналистика от 1908 година, редактор е на вестниците „Воля“ (1919), „Народно единство“ (1923 - 1925), „Свобода“ (1925), „АБВ“, „Днес“, „ЕК“ (1925), „Независимост“ (1927 - 1934), „Земеделска задруга“ (1936 - 1939), „Нова камбана“ (1938), „Земеделска защита“ (1945 - 1947) и пише във вестниците „Литературен глас“ (1928 – 1932) и „Пладне“ (1929 – 1930) и в списанията „Огнище“, „Родна мисъл“.[1]
Биография
Карчев е роден в 1889 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония в семейството на Георги Карчев и Ксантипа (Сантипия) Огненова-Карчева. Брат на майка му е видният общественик и революционер Лев Огненов. Баща му и вуйчо му му дават българско патриотично възпитание:
| „
|
Узнах още, че освободеният български народ и ние сме едно и също нещо. Езикът, който учехме в училище, беше „горно-бугарски“. Ние имахме и друг враг освен турците — това бяха гърците, които са ни владели в миналото чрез владиците и Патриаршията си. Сега си имахме свой екзарх в Стамбул...[2]
|
“
|
Карчев завършва прогимназия в родния си град и в 1902 година пристига в България, където учи в Плевен, Враца (1905 – 1906) и в Първа софийска мъжка гимназия (1906 - 1907). Учителства една година в село Злокучене, Плевенско.
В 1908 година си намира работа като репортер в органа на Народнолибералната партия „Българска независимост“ (1908), препоръчан от Димчо Дебелянов на редактора Трифон Кунев. След закриването на вестника в края на годината, от септември 1909 година е учител в село Ракита, Луковитско, и влиза в Народнолибералната партия.
Постъпва във вестник „Воля“, при основаването му през март 1911 година.[3] Участва в Балканската война като артилерист при обсадата на Одрин.[4] След войната от 1914 година отново работи във „Воля“ като завежда парламентарния и политическия репортаж.[5]
Следва право в Софийския университет. Адвокат е в София и Русе.
Запознава се с Никола Генадиев и става негов верен сътрудник до края на живота му. Пише във вестник „Воля“ на Симеон Радев. В 1914 година кореспондент на органа на македонски българи, емигранти в Гранит Сити, САЩ „Народен глас“ от България е журналистът Петър Карчев, пишещ под псевдонима П. Езерски.[6]
По време на Първата световна война от края на 1917 година служи в Четвърта пехотна преславска дивизия като кореспондент на „Военни известия“ в Северна Добруджа, а от лятото на 1918 година — в Мариово. След войната в 1919 година става главен редактор на „Воля“ и като такъв става секретар на Централното бюро на Народнолибералната партия.
От началото на 1921 година, след разногласия с Генадиев и отказ да оглави новия вестник „Независимост“, орган на Националлибералната партия, Карчев се мести като адвокат в Русе. В Русе пише във вестник „Ратник“ и редактира „Свободна воля“, местен орган на Националлибералната партия.
Участва като делегат от Русенското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]
От убийството на Никола Генадиев в 1923 до юни 1924 г. Карчев е главен редактор на „Народно единство“, органа на новооснованата от Генадиев партия Народно единство, на която Карчев е и секретар. По-късно редактира „Свобода“, Земеделска задруга“, „Земеделска защита“. По-късно се включве в дейността на ВМРО (обединена) и сътрудничи на Павел Шатев. Участва в Цариградската конференция на ВМРО (обединена) през 1929 година.
В 1930 година е арестуван с Георги Занков във Виена, но е освободен и екстрадиран в Германия. На 1 април 1930 година поема редактирането на „Независимост“.
Умира в София през 1965 година. Погребан е в Централните софийски гробища.[8]
Външни препратки
- „Человекът Д-р Никола Генадиев“, статия на Петър Карчев публикувано в сборник „Д-р Никола Генадиев живот и дейност“, София, 1925 година
- „Български мотиви в полската литература“, публикувано във „Вестник на вестниците“, бр. 67, София, 6 юни 1933 г.
- „Трагичният епилог“, статия от Петър Карчев за Парижката мирна конференция, публикувана във вестник „Воля“, год. III, бр. 128, София, 11 октомври 1919 г.
- „Спомени на един артилерист“, публикувано във вестникк „Воля“ год. II, София, ноември – декември 1913 г.
- „Чистият национален облик на Охрид и Охридския край“, публикувано във „Вестник на вестниците“, бр. 132, София, 21 април 1941 г.
- „Трагичната съдба на българския народ през вековете“, публикувано във „Вестник на вестниците“, бр. 127 и 128, София, 9 януари 1941 година
- Никола Генадиев от Битоля, Вардарска Македония - "Доклад до Министерския съвет по мисията ми в странство през 1915 година", София, 1929 година с предговор от Петър Карчев
- "Трогателна раздяла с майка ми - завинаги", публикувано в "През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)", София, 2004 година
- "Македонските султани", публикувано във в-к "Воля", год. IV, бр. 176-177, София, 28 февруари - 2 март 1920 година
Бележки
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 6.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 8-9.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 286-287.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 296.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 333.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 375-377.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
