„Красно село“ е квартал на град София. Намира се в югозападната част на София и е включен в район „Красно село“ на Столична община. Основна транспортна артерия, която разделя квартала, е бул. „Цар Борис III“ (бивш „Девети септември“), в посока север-юг, а друг основен булевард, с посока изток-запад, е бул. „Гоце Делчев“ (бивш „Емил Марков“).
Красно село и квартал Лагера се припокриват донякъде.
„Красно село“ е сред малкото софийски квартали, чиято история е съвсем ясна още от времето на първите заселници. Един от първите заселили се в квартала в края на XIX век е Димитър Н. Гергов, роден в Панагюрище. Интересна подробност за него е, че е син на Никола Гергов, който по време на Априлското въстание, заедно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов са майсторите на „черешовата артилерия“ на Панагюрище.[1] След потушаването на Априлското въстание и клането в Панагюрище, Димитър Гергов бяга от там със семейството си и се установява в покрайнините на София. По това време на мястото на днешния квартал „Красно село“ няма никакви постройки, а последните сгради на София са били горе-долу там, където сега е УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. През 1897 г. Гергов решава да се установи на това място и на следващата година, 1898-а, купува 12 декара земя, на която построява малка къща и започва да изгражда около нея стопанство. По това време територията на квартала е част от село Бояна (сега квартал). Следващите три години Гергов прекарва на това място, съвсем сам.
През 1900 година, започва строежът на трамвайната линия София – Княжево. Девствената природа и удобството на трамвая довеждат нови заселници – Васил Коцев, Димитър х. Иванов, Стоян Ватралски, един софийски съдия с фамилия Монаджиков.
Към 1903 година формиралото се селище все още си няма име. Води се махала на Бояна. През тази година жителите му решават да изберат подходящо име на махалата си. Възлагат на Димитър х. Иванов, по това време личен приятел на Иван Вазов, да се свърже с известния поет и да го помоли да избере подходящо име за махалата. Вазов предлага две имена – „Калояново“ и „Красно село“. Жителите избират второто, което остава и до днес.
Името „Калояново“ идва от Севастократор Калоян, който някога е владял тези земи и е изрисуван като ктитор в Боянската църква, а самата Боянска река тече през квартала.[2] Има вероятност името „Красно село“ да е свързано с Русия – селище с такова име е съществувало на около 30 версти от Петербург. Малко преди Руско-Турската война от 1877, там е разквартирувана Първа Донска дивизия. Тя прекосява Русия от Петербург до Дунава;[3] с участници в този поход Вазов се срещал лично, роля имат и симпатиите му към този край, датиращи още от времето преди Освобождението. Във в. „Мир“ от 1897 Вазов публикува стиховете си под псевдонима „Боянец“.[4][5]
Последната длъжност, която заема Гергов, е общински съветник в Бояна.
След Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война стотици семейства на бежанци (главно от Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини) се насочват към по-големите градове на България, търсейки препитание. Територията на днешния квартал е парцелирана от общината през 1914 година, след което започва неговото заселване.[6] По това време и преди началото на Втората световна война Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установяват в тогава сателитния квартал на София. Отделни части на днешния район Красно село са известни като Добруджански квартал, Царибродски квартал и др. Примери за носталгия по родните места има в архитектурни елементи на бежански къщи в Красно село, като кулата на ъгъла на ул. „Черна Вода“ (сега ул. „Съвет на Европа“) и ул. „Гебедже“ (вижте снимката).
За растежа на Красно село допринася и географската значимост на западния транспортен коридор, водещ към Перник. Една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава наричана Княжевска, е официално открита на 1 януари1901 по булевард „Цар Борис Трети“. Другите три трамвайни линии, открити по същото време, са Цариградската, Подуянската и Алабинската линии.
За района е характерно по-старото, монолитно строителство, в периода след 1970 година, и ЕПК строителството – след 1980 година. Такива сгради са застроени предимно в западната част на квартала, в близост до бул. „Цар Борис III“ и пазар „Красно село“. В квартал „Красно село“ има голяма детска градина, която се намира на ул. „Дебър“, заемаща почти цялото разстояние от кръстовището с ул. „Хубча“ до кръстовището с бул. „Стефан Тошев“.
„Красно село“ се присъединява към София през 1951 г.
Население
Според данни на ГД „ГРАО“Архив на оригинала от 2010-04-08 в Wayback Machine. Красно село е дом на 87 180 души през 2009 г. като 87 002 от тях са регистрирани с постоянно местожителство в общината.
Транспорт
Населението се обслужва от масовия градски транспорт по линии:
↑Карапетров, Петър. Кратко описание на Панагюрското въстание. С. 1893 г. стр.7
↑Сведения за този период са от самия Вазов: „Иван Вазов – Сборник от спомени, материали и документи“, С. 1949, стр.42
↑Този поход е детайлно описан от Ф. Гершельман, вж. Гершелман, Феодор. Воспоменания о турецкой войне, Спб.1908, съхранява се в Петербургска държавна библиотека
↑Тахов Георги, „Литературна София“ изд. ОФ 1983 г.
↑„Известия“ пер.изд. на Красноселско Народно читалище, кн.2, 1938 г.
↑Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 100.
.jpg)
