Коньовица

Коньовица
— квартал —
България
42.7007° с. ш. 23.2914° и. д.
Коньовица
София
42.7007° с. ш. 23.2914° и. д.
Коньовица
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия

„Коньовица“ е историческото име на работнически квартал в западната част на стара София, западно от бул. „Константин Величков“ (старо име бул. „Окръжен“), съвпадащ приблизително със сегашните ж.к. „Разсадника“ и ж.к. „Илинден“. Коньовица преди построяването на бул. „Окръжен“ се простира и на изток до канала на Владайската река (сега бул. „Инж. Иван Иванов“), припокривайки по този начин западната част (сега Зона Б-18 и Зона Б-19) от друг исторически квартал – „Юч Бунар“, който продължава до бул. „Христо Ботев“.

Кварталът се формира през 80-те години на XIX век, когато тук са изселени жителите на дотогавашните четири цигански махали в града – „Чауш махала“ (на мястото на днешната катедрала „Свети Александър Невски“), „Шах махала“, „Чукур махала“ и „Хаджиманов мост“.[1]

Кварталът е известен и като „Татарли“ по името на една от пресичащите го улици, наречена от своя страна на село Татарли в Северна Македония, място на сражения през Първата световна война.

В края на 50-те години циганите от участъка по дължината на булевард „Константин Величков“ между улиците „Позитано“ и „Пиротска“ са изселени в село Филиповци. Това става, след като намиращият се в страната съветски диктатор Никита Хрушчов попада непланирано в квартала и е впечатлен от мизерията в него.[2]

Известни личности

Други

На Коньовица е наречена улица в днешните квартали „Разсадник-Коньовица“ и „Илинден“ в София (Карта).

Бележки

  1. Стоянова 2017, с. 254 – 255.
  2. Стоянова 2017, с. 262 – 263.
Цитирани източници
  • Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4.