PROFILPELAJAR.COM

Пета пехотна дунавска дивизия
	Пета пехотна дунавска дивизия
	Щабът на 5-а пехотна дунавска дивизия в Белоградчик, Великден 1913 г.
Информация
Активна	1883 – 1958
Държава	България
Гарнизон/щаб	Русе, Харманли, Ямбол, Долни чифлик

Пета пехотна дунавска дивизия е българска военна част.

Формиране

Формирана през 1883 година в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 година е преименувана на 5-а пехотна дунавска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3^-та армия и има следното командване и състав:^[1]

Командване и състав

Щаб на дивизията

Началник на дивизията – генерал-майор Павел Христов
Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, полковник Коста Каварналиев
Дивизионен инженер – военен инженер, капитан Иван Йонков
Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Анастас Петров
Дивизионен интендант – подполковник Нягул Мръчков

Части

Командир на 1^-ва бригада – полковник Георги Абаджиев
- Командир на 2^-ри пехотен искърски полк – полковник Никола Крунев
- Командир на 5^-и пехотен дунавски полк – полковник Иван Петров
Командир на 2^-ра бригада – полковник Венко Софрониев
- Командир на 18^-и пехотен етърски полк – подполковник Константин Антонов
- Командир на 20^-и пехотен добруджански полк – полковник Иван Божков
Командир на 3^-та бригада – полковник Никола Иванов
- Командир на 45^-и пехотен полк – подполковник Иван Върбанов
- Командир на 46^-и пехотен полк – подполковник Иван Цветанов
Командир на 5^-а пионерна дружина – майор Стефан Цанев
Командир на 1^-ви с.с. артилерийски полк и началник на артилерията – полковник Пантелей Парасков
Командир на 1^-ви не с.с. артилерийски полк – подполковник Константин Арабов

Освен тях в състава ѝ влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Артилерийските полкове разполагат с по 36 полски оръдия. Към началото на войната дивизията наброява 498 офицери и лекари, 39 чиновници и 30 221 подофицери и редници.^[2]

В Лозенградската операция участва на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. В Люлебургазко-Бунархисарската операция отново се сражава на левия фланг, в района на Бунархисар.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2^-ра армия и има следното командване и състав:^[3]

Командване и състав

Щаб на дивизията

Началник на дивизията – генерал-майор Панайот Бърнев
Началник на щаба на дивизията – от Генералния щаб, подполковник Никола Каридов
Дивизионен инженер и командир на 5^-а пионерна дружина – военен инженер, полковник Захарий Бочев
Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Марко Хараламбиев
Дивизионен интендант – подполковник Йосиф Пенев
Командир на 5^-и дивизионен ескадрон – капитан Драгомир Василев

Първа бригада

Командир на бригадата – полковник Рашо Георгиев
Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Рашо Михнев
- Командир на 2^-ри пехотен искърски полк – полковник Владимир Данев
- Командир на 5^-и пехотен дунавски полк – от Генералния щаб, подполковник Никола Илиев

Втора бригада

Командир на бригадата – полковник Станчо Радойков
Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Тома Чернев
- Командир на 18^-и пехотен етърски полк – подполковник Стефан Вълчев
- Командир на 20^-и пехотен добруджански полк – подполковник Юрдан Георгиев

Трета бригада

Командир на бригадата – полковник Стефан Панайотов
Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Иван Кабакчиев
- Командир на 49^-и пехотен полк – подполковник Иван Гешев
- Командир на 50^-и пехотен полк – подполковник Христо Брусев

Пета артилерийска бригада

Командир на бригадата – полковник Владимир Вазов
- Командир на 1^-ви артилерийски полк – подполковник Зафир Чобанов
- Командир на 11^-и артилерийски полк – подполковник Йордан Велчев

След Втората световна война

От май 1950 г. дивизията е преименувана на пета стрелкова Дунавска дивизия, а от 22 септември 1950 г. на шеста стрелкова дивизия. Преименувани са съответно и нейните полкове: пети стрелкови Дунавски полк на 11 стрелкови полк, 31-ви стрелкови Силистренски полк на 50-и стрелкови полк и 5-и дивизионен артилерийски полк на 42-ри оръдеен артилерийски полк. На следващата година щабът на дивизия е преместен от Русе в село Долни Чифлик и там на негова основа е формиран 8-и стрелкови корпус, като в него се включва още и 24-та стрелкова дивизия и 58-а отделна брегова стрелкова бригада. През декември 1958 г. корпусът е разформирован и така дивизията престава да съществува.^[4]

Наименования

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

Трета пеша бригада (1883 – 1891)
Пета пехотна дунавска дивизия (1891 – 1920)
Пети пехотен дунавски полк (1920 – 1938)
Пета пехотна дунавска дивизия (1938 – май 1950)
Пета стрелкова дунавска дивизия (май – 22 септември 1950)
Шеста стрелкова дивизия (22 септември 1950 – 1958)^[5]

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Капитан от гвардията	Николай Подвалнюк	от 24 април 1883
	Подполковник	Димитър Филов	1886 – октомври 1886
	Майор	Атанас Узунов	1887
	Полковник	Христо Драндаревски	към 1891, към 1904
	Генерал-майор	Радой Сираков	1907 – 1908
	Генерал-майор	Павел Христов	9 април 1910 – 1912
	Полковник	Тодор Кантарджиев	1913 – 1914
	Генерал-майор	Панайот Бърнев	1915 – 1916
	Полковник	Иван Бончев	1916 – 1918
	Генерал-майор	Сава Савов	27 ноември 1916 – 28 юли 1917
	Полковник	Никола Писаров	1918 – 1919
	Полковник	Александър Кисьов	до 1922
	Полковник	Константин Соларов	1922 – 1923
	Полковник	Александър Пенев	от 1928
	Генерал-майор	Кирил Жечев	1931? – 1932?
	Полковник	Тодор Радев	през 1932
	Полковник	Младен Филипов	през 1934
	Полковник	Иван Тодоров	1934 – 1935
	Полковник	Анастас Анастасов	през 1935
	Генерал-майор	Теодоси Даскалов	1935 – 1 ноември 1936
	Полковник	Атанас Стефанов	1 ноември 1936 – 25 септември 1940
	Полковник	Христофор Серафимов	1941 – 13 септември 1944
	Полковник	Боню Пиронков	14 септември 1944 – 3 ноември 1944
	Полковник	Петър Тончев	4 ноември 1944 – неизв.
	Полковник	Мирчо Мирчев	1945 – 1946?
	Генерал-лейтенант	Асен Греков	3 януари 1946 – 15 февруари 1946
	Полковник	Георги Мустакерски	1946 – 1946
	Полковник	Никола Ботев	от 1947
	Полковник	Атанас Русев	февруари 1948 – ноември 1950
	?	Величко Георгиев	ноември 1951 – 1952

Други командващи: полк. Никола Писаров, Алекси Попов

Бележки

↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646
↑ Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 548 – 549
↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1129 – 1130
↑ Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 92
↑ Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 92

Източници

Недев, С. – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница