Прилепчани
Прилепчани (единствено число прилепчанец , на македонска литературна норма : прилепчани, прилепчанец ) са жителите на град Прилеп , Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Прилеп
А – Б – В – Г – Д –
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
Михаил Ангелов и Димитър Ничов
А
Алекса Кондев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев [ 1]
Алекса Ламьов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[ 2]
Алекса Нун. Чернов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[ 2]
Алекси Димитров Кусев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[ 3]
Александър Ивановски – Карадаре (р. 1943), северномакедонски художник
Александър Лепавцов (1935 – 2008), политик и журналист от Северна Македония с българско национално съзнание
Александър Пазов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[ 3]
Александър Пепелюгов, прилепски селски войвода на ВМОРО, убит от турци[ 4]
Александър Спирков (1874 – 1903), български революционер;
Александър Спирковски (1932 – 2011), югославски офицер, генерал-полковник
Александър Хаджипанов (1875 – 1900), български революционер
Александър Бошковски (р.1933), генерал-майор от СФРЮ
Алекси Колищърков , член Прилепския околийски комитет на ВМОРО в 1907 година[ 5]
Алекси Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев [ 6]
Али Фетхи Окяр (1880 – 1943), турски дипломат, военен и политик, министър-председател на Турция
Ана Тошева (1888 - ?), българска просветна деятелка, учителка по ръкоделие в Скопие, Солун и други. Участничка в самодейния хора на Кукушката секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ [ 7]
Анастасия Шопчева , българска просветна деятелка и революционерка
Анастас Христов (1876 – 1913), български общественик и юрист, директор на Прилепското българско училище
Ангел Хаджиилиев (около 1800 – 1880), български възрожденец
Андон Раев (1869 – 1928), български революционер от ВМОРО
Антина Г. Ацева, българска учителка, преподавала в костурското село Горенци [ 8]
Антон Кусев (1860 – 1924), български военен
Антон Митров , български духовник
Антон Тошев (1876 – ?), български революционер
Аспарух Миников , български юрист и публицист, деец на ВМРО
Атанас Бадев (1860 – 1908), български музикален деец
Атанас Иванов (1874 – 1956), български просветен деец и революционер
Атанас Конев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[ 9]
Атанас Мурджев (1875 – 1944), български революционер
Атанас Лютвиев (1885 – 1912), български просветен деец и революционер
Аце Янов (1855 – ?), български общественик
Б
Благой Л. Балабанов (? – 1920), български учител, убит от сърбите в родния си град[ 2]
Благоя Корубин (1921 – 1995), югославски партизанин и филолог и деец на НОВМ
Благоя Попоски (1917 – 1980), югославски партизанин и политик и деец на НОВМ
Благоя Ристески (1949 – 2004), писател от Северна Македония
Благоя Талески (1924 – 2001), югославски политик
Божидар (Даре) Джамбаз (1911 – 1981), деец на НОВМ
Божидар Тошев (1911 – ?), български учен
Борис Андонов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
Борис Мончев (1881 – 1942), български революционер
Борис Стояноски (р. 1941), югославски офицер, генерал-майор от Северна Македония
Борис Сугарев (1878 -1903), български революционер от ВМОК
Борис Янчулев (1898 – ?), български икономист
Борко Лазески (1917 – 1993), югославски художник
Боро Митрикески (1927 - 2018), скулптор от Република Македония, академик
Борко Темелковски (1919 – 2001), югославски политик
Борка Талески (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Боян Ачков (1872 – ?), български революционер и македоно-одрински опълченец
Боян Милчинов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал при Никодин[ 2]
Бранко Смичков , български общественик
В
Вангел Кетов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков [ 10]
Васил Дундов (1898 – 1964), български общественик, деец на Македонската патриотична организация
Васил Здравев , български адвокат[ 11] , политик, народен представител[ 12]
Васил Крапчев (1844 – ?), български общественик
Борис Мончев (1847 – 1913), български революционер
Васил Оклев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев [ 13]
Василка Неделчева Минчева (1897 – ?), учителка, в 1929 г. заминава за СССР при мъжа си, политемигрант, избягал в 1925 г. от остров Света Анастасия, работи като секретарка в КУНМЗ, в 1941 г. се връща в България, оставя спомени[ 14]
Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
Виктория Колищъркова , българска учителка
Виктория Михайлова , българска учителка и революционерка
Виктория Хаджиилиева (1883 – ?), завършила педагогика в Загребския университет в 1905 година[ 15]
Владимир Карамфилов (1877 – 1943), български революционер и просветен деец
Владимир Куситасев (1882 – 1904), български революционер
Владимир Милчинов (1879 – 1939), български революционер[ 2]
Владимир Лютвиев (? – 1912), български революционер
Владимир Перев (1945 – ), българин, журналист от Северна Македония
Влатко Стефановски джаз и рок музикант от Северна Македония
Веле Самак (р.1974) – политик от Северна Македония
Владо Тасевски (1916 – 1943) – югославски партизанин и деец на НОВМ
Волче Наумчески (1916 – 1980), писател от Социалистическа Северна Македония
Г
Гавраил Димков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев [ 16]
Гьорче Браилов – Перничарот, български революционер от ВМОРО
Георги Белазелков , български революционер от ВМОРО
Георги Гагалев (1880 – 1915), български революционер от ВМОРО
Георги Грашев (1878 – 1934), български революционер
Георги Дамев (1886 – 1946), български духовник и просветен деец
Георги Зердев , български учител и революционер
Георги (Гьорче) Колищърков, български учител[ 17]
Георги Кондов (1888 – 1935), български общественик
Георги Корубинов (1873 – 1902), български революционер
Георги Кусев (1860 – 1931), български индустриалец
Георги Минов (1892– 1927), български революционер и емигрантски деец в САЩ
Георги Мончев (1883 – 1913), български революционер
Георги Неделков (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[ 18]
Георги Оровчанец (1951 – ), политик от Северна Македония, депутат и председател на Нова алтернатива
Георги Пешков (? – 1913), български революционер
Георги Смичков , български просветен деец
Георги Раев (1866 – 1946), български просветен деец
Георги Талев (1883 – 1955), български революционер
Георги Трайков (1863 – 1930), български търговец и общественик, починал в София[ 19]
Георги Трайчев (1869 – 1943 или 1945), български революционер, учител и публицист
Георги Чкатров , български лекар и общественик
Георги Шивачев , български духовник и революционер
Гьорче Петров (1865 – 1921), български революционер, водач на ВМОРО
Григор Велков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в Кичевско[ 2]
Григор Илиев, завършил с втория випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1887 г.[ 20] и инженерство в Лозанския университет в 1895 г.[ 21]
Григор Кондов (? – 1913), български просветен деец
Григор Кръстев , български революционер
Григор Кюркчиев (1865 – 1925), български генерал
Григор Милчинов , български революционер, терорист от ВМРО
Григор Попов (1862 – 1917), български революционер, член на ЦК на ВМОРО
Григор Хаджикочев, български революционер, член на ВМОРО, жив към 1918 година[ 22]
Григорий Акиндин , византийски богослов
Гойко Секуловски (1925 – ?), югославски политик и спортен деятел
Гьоре Дамевски (1922 – 1995), югославски партизанин и деец на НОВМ
Глигор Тофоски (1909 – 1976), политик от Социалистическа Северна Македония
Горан Сугарески (1973 – ), политик от Северна Македония
Горанчо Котески (1965 – ), генерал от Северна Македония
Гьоре Велковски (1919 – 1950), югославски партизанин и деец на НОВМ
Гьоре Гьорески (1926 – 1978), югославски партизанин и деец на НОВМ
Д
Даме Христов Хаджикочов или Хаджикочев (1873 - след 1943), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[ 23]
Дамян Кондов , български банкер в Солун, общественик
Дамян Симидчиев (1870 – ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[ 24]
Данаил Бонболов, завършил с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1904 г.[ 25] и инженерство в Гентския университет в 1910 година[ 26]
Данаил Зердев (1886 – 1968), български свещеник и общественик
Данаил Зойчев , български революционер
Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
Димитър Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков [ 27]
Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[ 28]
Димитър Лепавцов , български възрожденски деец
Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[ 29]
Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[ 30]
Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[ 31]
Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[ 32]
Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
Димко Б. Чергов (? – 1895), четник от ВМОРО, загинал в Паланечко[ 2]
Димко Газдов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Ножот[ 2]
Димко Г. Сливянов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Беловодица[ 2]
Димко Гърданов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Ореховец[ 2]
Димко К. Чавлев (? – 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[ 2]
Димко Цветанов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци[ 2]
Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
Димшо Хаджиилиев, член на Българската прилепска община към 1866 г.[ 33]
Дона Илиева, българска художничка[ 34] [ 35]
Донка Стършенова (1884 – ?), българска просветна деятелка и революционерка
Донка Чешмеджиева , българска просветна деятелка и революционерка
Дончо Северков (? – 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[ 2]
Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[ 36]
Е
Ж
Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
Живко Василев Крапчев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 37]
З
И
Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
Иван Белазелков (1877 – ?), български революционер[ 38] [ 39]
Иван Бомболов, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1888/1889 година[ 40]
Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
Иван Димитров (1882 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев [ 41]
Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
Иван Д. Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[ 36]
Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[ 42]
Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев [ 43]
Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[ 44]
Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
Иван Т. Бояджиев (? – 1907), легален деец на ВМОРО, убит от сърбите в 1927 година[ 2]
Иван Траянов Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[ 21]
Иван Христов Пиперков , български общественик, запасен офицер
Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
Илия Дамянов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров [ 45]
Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
Илия Дундов , български предприемач
Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[ 29]
Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[ 46] [ 47]
Илия Минов (? – 1912), български революционер
Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[ 48] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[ 49] погребан в София
Илия Тр. Иванов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[ 2]
Илия Т. Скоприев (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[ 2]
Илия Цървенков , български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[ 50]
Илия Чкорев (1880 – ?), български революционер
Илчо Спирков (1877 – ?), български юрист, общественик и предприемач
Илия Янакиев Кундураджиев (Кундурджиев), български военен деец, подполковник[ 51] [ 52]
Й
Йордан Ацев , български просветен деец и революционер
Йордан Ачков (1877 – 1940), български общественик
Йордан Варошлия (? – 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражение с турци[ 2]
Йордан Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков [ 53]
Йордан Гавазов (1868 – 1898), български революционер
Йордан Грабулоски (1925 – 1986), скулптор от Социалистическа република Македония
Йордан Йосифов Калайджията, български революционер, деец на ВМОРО в Гевгели [ 54]
Йордан К. Митров (1870 – ?), български лекар
Йордан Кусев (1861 – 1947), български учител
Йордан Мирчев (1874 – ?), български учител и политик
Йордан Наумов (1870 – ?), български офицер, генерал-майор
Йордан Николов (1884 – 1917), български просветен деец, директор на Солунската девическа гимназия
Йордан Попкостадинов , български революционер и учител
Йордан Русев, български общественик, председател на Прилепската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[ 55]
Йордан Томев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[ 3]
Йордан Тренков (1880 – 1960), български революционер
Йордан Цветанов – Орде, български революционер
Йордан Чкатров (1898 – 1946), български революционер
Йордан Христов, български съдия[ 56]
Йордан Шияков (1870 – 1927), български революционер
К
Калиник Грабулович (? – след 1843), архимандрит, починал в Дечани[ 57]
Кети Смилеска (р. 1974), северномакедонска икономистка и политик
Кирил Янчулев (1896 – 1961), български генерал
Киро Гаврилоски (1918 – 1944), югославски партизанин
Кирил Георгиевски (1910 – 1986), югославски партизанин
Кирил Кръстевски (1909 – 1965), югославски партизанин
Кирил Янчулев (1889 – 1961), български военен деец, генерал-майор
Козма Георгиев (1870 - 1940), български свещеник, просветен деец и революционер
Коле Чашуле (1921 – 2009), югославски партизанин, политик и македонски писател
Коне Самарджиев (1854 – 1912), български книжар и издател
Константин Иванов (1872 – ?), български революционер
Константин Кондов (1874 – 1929), български революционер
Константин Куситасев (1900 – 1955), български лекар и общественик, починал в София[ 58]
Константин Небреклиев (1851 – ?), български общественик
Константин Пазов (1872 – 1949), български офицер и общественик
Константин Поменов (1850 – 1913), български политик, депутат, журналист, министър на правосъдието
Коста Дуков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[ 9]
Коста Трайчев Белагушов, български революционер от ВМОРО. [ 59]
Коста Попспирков , български предприемач
Коста Тошев (1870 - след 1943), български революционер
Коста Църнушанов (1903 – 1996), български просветен деятел
Костадин Дингов (около 1815 – 1895), български възрожденски деец, учител, свещеник и общинар
Коте Пазов (1826 – 1901), български просветен деец и общественик
Коце Ковилов (1878 – ?), български революционер
Коце Солунски (1922 – ), писател от Северна Македония
Кочо Китановски (1927 – 1994), политик от Социалистическа Северна Македония
Кочо Колищърков , български учител и революционер, четник на ВМОРО
Кочо Смичков , български общественик
Крис Иванов , български емигрантски деец, президент на МПО
Круме Волнаровски (1909 – 1944), югославски партизанин
Круме Кепески (1908 – 1988), граматик на македонския литературен език
Кръсте Кебапчиев (Кръсто Кобапчията) (? – 1905), четник и войвода на ВМОРО, убит в сражение с турци в Кочанско[ 2] [ 60]
Кръсте Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев [ 61]
Кръсте Цървенковски , македонски югославски комунистически лидер
Кръстьо Гермов (1875 – ?), български революционер, югославски политик
Кръсто Славов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев [ 62]
Кузман Йосифовски (1915 – 1944), югославски партизанин
Крум Тошев (1912 – 1976), учен от Социалистическа република Македония
Л
Лазар Лазаров (1889 – 1974), български художник
Лазар Нанчев , български архитект, автор на емблематични сгради в Пловдив
Лиляна Поповска (р. 1956), македонски политик
Люба Кулева , българска просветна деятелка
Любен Пауновски (р. 1958), македонски политик
Любен Георгиевски (1925 – 2009), югославски партизанин и деец на НОВМ
Любен Лапе (1910 – 1985), югославски историк
Любен Яндрейевски (1927 – 2009), югославски партизанин, генерал-майор
М
Мара Маркова Димитрова – Роза (1918 – 1944), българска партизанка[ 63]
Мария Н. Ачкова, завършила в 1910 година акушерство в Одеса[ 64]
Мария Зердева , българска учителка
Мария Пепелюгова , българска революционерка
Марко Цепенков (1829 – 1920), български писател и фолклорист
Марян Радески (1996 – ), северномакедонски футболист
Методи Бекяров , български просветен деец
Методий Кусев (1838 – 1922), български екзархийски митрополит
Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
Методи Лепавцов (1905 – 1983), художник от Северна Македония
Методи Поповски (1902 – 1957), югославски партизанин
Методия Симоновски (р. 1927), поет и музиколог от Северна Македония
Методия Стефановски (1926 – ), югославски партизанин и политик от СРМ
Милан Димев – Контика (1871 – 1909), български революционер от ВМОРО[ 65]
Милан Кимов , български просветен деец и революционер
Милан Конев (1881 – 1923), български духовник и революционер
Милан Кусев, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1894/1895 година, когато завършва[ 66]
Милан Небреклиев , български общественик
Милан Николов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов [ 67]
Милан Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков [ 68]
Милан К. Шосев (1882 – 1940), български ботаник[ 48] [ 69]
Миле Корубин (1922 – 2000), художник от Северна Македония
Миле Неделковски (1935 – 2020), български писател от Северна Македония
Миле Янакиевски (1978 – ), македонски политик, министър на транспорта
Мирче Клотук – към 1877 – 1878 година е единственият български ханджия в Солун, малко след това е изпратен на заточение заедно с Никола Бъчваров, Димитри Влаха и Коста Манук.[ 70]
Мирчо Кочов (1865 – 1935), български революционер
Михаил Иванов (1866 – 1924), български учен, лекар
Михаил Копанов (1880 – ?), български просветен деец и публицист
Михаил Ника, румънски просветен деец[ 71]
Михаил Попев , член на прилепския околийски комитет на ВМОРО
Михаил Солунов , ранен македонист и монах в Рилския манастир
Михаил Янов (1889 – ?), български лекар, учил медицина в Одеса[ 72]
Мице Козароски (1910 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Н
Нада Гешоска (1930 – 2003), актриса от Социалистическа република Македония
Наталия Мончева , българска революционерка
Наум Йочков (? – 1950), доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[ 3] [ 73]
Никодим Тисмански (XIV век), църковен деец във Влашко, румънски светец
Никола Белагушов , български революционер.
Никола Дейков (1862 – 1933), български общественик
Никола Дишков (1852 – 1923), български строителен предприемач[ 48]
Никола Здравков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[ 3]
Никола Иванов (1846 – 1868), български революционер
Никола Иванов (1883 – ?), завършил химия в Загребския университет в 1912 г.[ 21]
Никола Й. Ачков, учил в Робърт колеж в 1881/1882 година[ 74]
Никола Каранджулов (1880 – 1904), български революционер
Никола К. Колищърков (1854 – 1920), български фабрикант и революционер[ 58]
Никола Кондов (около 1850 – 1910), български общественик и предприемач
Никола Мърсев , български революционер от ВМОРО
Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
Никола Смичков , български духовник и общественик
Никола Спиридонов Кусев, български военен деец, подполковник,[ 75]
Никола Тренков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов [ 76]
Никола Шавкулов (1855 – 1930), български банкер
Николай Христов, завършил медицина в Монпелие в 1882 година[ 15]
Нуне Димитров, български революционер, четник на ВМОРО, починал в Гевгели от туберкулоза[ 77]
Нури Неджипоглу (р. 1953), турски съдия
О
П
Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов . Източник: Държавна агенция „Архиви“
Павел Попдимитриев (1889 – ), български съдия[ 56]
Панталей Баджов (1860 – 1931), български просветен деец
Панталей Иванов Митров (1870 – ?), български офицер, майор[ 78] , завършил право в Брюксел в 1912 година,[ 79] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[ 80]
Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
Пантелей Кусев (1873 – 1928), български военен лекар и революционер
Панто Кондов (1865 – ?), български просветен деец
Панту Жежка, търговец и общественик, член на българската църковно-училищна община[ 81]
Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[ 64]
Парашкева Петрова Тошева (4 септември 1916 - ?), завършила в 1941 година романска филология в Софийския университет[ 82]
Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[ 83]
Петър Николов Ачков (1893 - ?), български адвокат
Петър Баев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев [ 84]
Петър Илиев (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
Петър Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Гьоре Спирков [ 85]
Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[ 86]
Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
Петър Здравковски (1912 – 1967), югославски партизанин, политик и дипломат
Петър Колищърков , български общественик
Петър Крапчев (1887 – ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[ 87]
Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[ 58]
Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[ 88]
Петър Наумоски (1968 – ), баскетболист от Северна Македония
Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
Петър Саратинов (1865 – 1923), български революционер
Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[ 89] [ 90]
Р
С
Спас Колищърков, деец на ВМОРО
Славко Попантовски (1913 – 1997), югославски партизанин, професор
Сотир Гулески (1917 – 1985), писател от Социалистическа република Македония
Сотир Г. Мицаков (1900 – ?), български юрист, ранен при Атентатът в църквата „Света Неделя“
Сотир Нанев (1895 – 1944), български офицер и мемоарист
Сотир Пепелюгов , български военен деец, полковник
Спас Лепавцов , активист на македонската емиграция в България
Спасе Арсов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[ 91]
Спасе Мирчев, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов [ 92]
Спиридон Мирчев (1866 – 1953), български просветен деец
Спиридон Казанджиев (1858 – 1943), български лекар и аптекар, отворил една от първите аптеки в Солун[ 93]
Спиро Петров (? – 1903), български революционер
Спиро Тошев (1887 – 1971), български революционер
Спиро Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Ничев [ 94]
Стефан Базерковски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Стефан Зографов, български учител в Прилеп между 1872 – 1877 година[ 95]
Стефан Николов (1859 – 1915), български революционер и военен
Стефан Янчулев (1900 – ?), български публицист и журналист
Стойна Иванова Бавчанка (1845 – 1927), деятелка на ВМОРО, починала в София
Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
Т
Тале Горанов (? – 1902), български революционер
Тале Мирчев (1872 – ?), български революционер
Тале Христов (1878 – 1903), български революционер
Тале Чупетров (? – 1906), ръководител на ВМОРО, убит от турци[ 96]
Ташку Пучеря (Anastase, Taşcu Pucerea), арумънски активист в Румъния, политик, префект на окръг Дуростор (Силистра) от 1922 до 1926 г.
Теодор Капидан (1879 – 1953), румънски езиковед, академик
Тито Беличанец (1946 – ), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
Тодор Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев [ 97]
Тоде Бъчварчето, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[ 29]
Тоде Спасев , български революционер и общественик
Тодор Гавазов , български общественик и революционер
Тодор Димитров (1884 – 1938), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
Тодор Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев [ 98]
Тодор Найчев , български революционер
Тодор Попадамов (1883 – 1960) български революционер
Тодор Станков (1875 – 1938) български революционер, радовишки войвода на ВМОРО
Тодорка Кондова-Зафировска (1927 – 2003), актриса и режисьорка
Тодорка Оровчанец (1914 – 2005), юрист от Социалистическа република Македония
Тома Захариев (1884 – 1940), български учен, лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
Тома Каранджулов (1870 - 1902), български учител
Тоше Проески (1981 – 2007), поппевец от Северна Македония
Траян Конов , български общественик
Траян Чатлев (? - преди 1895), български учител, преподавал в началните отделения на Солунската българска гимназия в 1880/1881 година[ 99]
Ф
Х
Харалампи Грашев (1869 – 1938), български общественик
Харалампи Джуров (? – 1900), български революционер от ВМОРО
Харалампи Пешков (1877 – 1902), български революционер
Харалампи Попов , български учител
Христо Ачев (1876 – ?), учител в Солунската българска мъжка гимназия от 1909 до 1913 година, в 1914 година завършил математика и физика в Софийския университет ,[ 101] по-късно е инспектор на полицията в Министерството на Вътрешните работи[ 102]
Христо Димчев (1887 – 1963), български юрист
Христо Колчаков , български просветен деец
Христо Логотет (1775/1780 – около 1850), български общественик
Христо Милчинов , български революционер
Христо Оклев (? – 1903), български революционер
Христо Пантев (1887 – ?), български юрист,[ 103] в 1926 година председател на Прилепското благотворително братство [ 104]
Христо Тасламичев , български строител
Ц
Ю
Юрдан Иванов (1862 – 1907), български публицист, историк, библиограф, публицист и финансист
Юрдан Колчаков (1865 – ?), български военен деец
Я
Опълченци от Прилеп
Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[ 105]
Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[ 106]
Димитър Трайков (около 1845 – 1917), на 6 май 1877 година постъпва като редник в III рота на V опълченска дружина. Поради заболяване на 21 юни е оставен във Втора серия, на 25 юни е зачислен в XI дружина III рота. Уволнен на 27 юли 1878. След Освобождението живее в София, работи като коминочистач.[ 107] [ 108]
Иван Симеонов, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина[ 109] [ 110]
Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[ 106]
Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[ 111]
Спиро (Спиридон) Христов Дуденов (1846 – 1912), на 4 май 1877 година постъпва в III рота на V опълченска дружина, уволнен на 22 юни 1878. След Освобождението живее в София, където умира.[ 112]
Трайко Иванов , VI опълченска дружина
Христо Илиев, IV опълченска дружина[ 106]
Македоно-одрински опълченци от Прилеп
Аце Здравев Костов (1869/1870 - след 1943), зидарт, III отделение, служил в 1-а и нестроевата рота на 10-а прилепска дружина, носител на орден „За храброст “ IV степен[ 113] на 10 март 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за народна пенсия , която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България [ 114]
Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[ 115]
Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[ 116] , загинал при Деде баир в сражение със сърбите на 09 юли 1913 г.[ 2] [ 117]
Георги Талев Ачков , 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[ 118]
Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[ 119]
Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов [ 120]
Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 сярска дружина[ 121]
Йордан Трайчев Белагушов-Делов (1894 - 1965[ 122] ), студент по стоматология в Одеса, доброволец в Опълчението, участник в боевете при Шаркьой, 1912.[ 123] Завършва стоматология в Киев, в 1919 г. отваря първата частна стоматологична клиника в Прилеп.[ 122]
Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[ 118]
Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов [ 118]
Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО , носител на кръст „За храброст “ ІV степен[ 124]
Починали в Прилеп
Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 125]
Андрей Василев Таралежков (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 126]
Бохос Хачадуров Бохосян (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[ 127]
Васил Кирилов Гогов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[ 128]
Владимир Попстефанов Димитров (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[ 129]
Герасим Първанов Ценов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[ 130]
Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[ 131]
Григор Николов Козничански (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 132]
Григор Стоицов Вълков (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 133]
Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
Димитър Славеев (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[ 134]
Димо Петков Димов (? – 1916), български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия ,[ 25] загинал през Първата световна война[ 135]
Иван Николов (1883 - 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година
Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
Коста Димитров Мишев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 136]
Крум Симеонов Стоянов(? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 137]
Лазар Обретенов Лазаров (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 138]
Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
Никола Андреев Мешев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 139]
Никола Стефанов Елкин (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 140]
Панайот Бобаров Костадинов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 141]
Паскал Николов Пумпалов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 142]
Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
Ради Петров Футеков (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[ 143]
Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
Стефан Димитров Гьошев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 144]
Стефан Елкин Николов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 145]
Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
Стоян Станев Илиев (? – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[ 146]
Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
Тодор Стоянов Геров (? – 1944), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[ 147]
Тома Илиев Томов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 148]
Христо Чемков (? – 1898), български революционер
Юрдан Попконстантинов , български революционер и учител
Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник
Свързани с Прилеп
Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[ 149]
Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[ 150]
Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[ 151]
Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[ 152]
Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[ 153]
Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[ 154]
Петър Ненков , български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[ 155]
Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[ 156]
Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп
Бележки
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
↑ а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 126.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 80.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
↑ Ана Тошева // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 47.
↑ Адамов, Лев . История на с. Горенци, Костурско (Македония) . София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8 . с. 17.
↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 . София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9 . с. 279. Посетен на 3 септември 2015.
↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
↑ Трайчев, Георги. Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед. София, Печатница Фотинов. Македонска библиотека № 5, 1925. с. 121, 138, 143.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст . Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) . София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 176.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст . Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) . София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.32
↑ Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
↑ а б Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ . София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 79.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ . София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 344.
↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
↑ Трайчевъ, Георги . Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ . София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 226 - 227.
↑ Ковилоски, Славчо. Архивски документи за три трговски фамилии од Прилеп: Попови, Вртанови и Белазелкови // Историjа XLIX, бр. 1. ЗИРМ, 2014. с. 311.
↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6 . с. 363.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.21
↑ Църнушанов, Коста . Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него . София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 617.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.9
↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
↑ Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
↑ а б в Парцел 32 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
↑ Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria? . Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 – 34.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 183.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 124-125; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 134-135
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0 . с. 131.
↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
↑ Српски биографски речник, том 2, с. 84. , архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf , посетен на 14 септември 2011
↑ а б в Парцел 31 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени . София, Македония, 1992. с. 19.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 86.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
↑ Списък на убити партизани
↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6 . с. 382.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун . София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5 . с. 56.
↑ Constantin, Noe . ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
↑ ЦДА, фонд 2043К Наум Йочков, 52 а.е.
↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6 . с. 361.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0 . с. 130.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
↑ Панайотов, Л., Г. Язаров, С. Дамянов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.: Военна подготовка и провеждане. София, Военно издателство, 1992. с. 119.
↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени . София, Македония, 1992. с. 10 – 11, 60.
↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 201.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 53.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 448.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 167.
↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.29
↑ Парцел 38 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 257.
↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
↑ Шапкарев, Кузман . За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма . София, Български писател, 1984. с. 304.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 65.
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (149). София, СМЕО, 5 март 1926. с. 3.
↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 143.
↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 417, № V.941.37.
↑ БИА-НБКМ, кол. 47-I, п.д.490
↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 197.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 424, № V.981.14.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 268.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г . Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 385.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 12.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 440.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24
↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 74.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 382.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 53.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 14.
↑ а б Jордан Делов Белагуша // oldprilep.com. Посетен на 23 февруари 2023.
↑ Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония - „Автобиография“, София, 1984 година, с. 1
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 34.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 4
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 7
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 183
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 27
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 246
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 552, л. 15
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 24
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 51, 52; а.е. 304, л. 19
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 1, л. 27
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 30, 31
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 11
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 293, л. 84
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 61
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 66, 67
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 88; а.е. 531, л. 70
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 71
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 484.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 387.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253, 287.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 196.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 39.
↑ Парцел 116 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 230.