Хрупищани (единствено число хрупищанец/хрупищанка, на гръцки: Αργίτες, Αργείτες, Аргитес) са жителите на град Хрупища (Аргос Орестико), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Антон Григоров Стоянов (24 август 1909 – ?), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет
Аргир П. Димитров, български революционер
Атанас и Димитър Костанидови, братя, взели участие в Първата световна война[1]
Б
Борис Хр. Бацелов (Бацълов) (1882 – 1903), български революционер, възпитаник на Битолската българска гимназия, загинал в четата на Васил Чекаларов по време на Илинденско-Преображенското въстание в Кономладската планина[2][3][4]
В
Въстан Николов Чкоев (или Чокоев, или Шкоев), български комунист, син на Никола Шкоев
Г
Георги Драшков (1887 – ?), деец на ВМОРО, опълченец от Македоно-одринското опълчение
Димитър Стасов (загинал при Драмче), Щерьо Куличев, Янаки Кольов, Лазар Милиовчев и Станчо Костадинов, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[5]
Димитър Костов (? – 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Осма костурска дружина, убит през Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[6]
Йоан Спанос (1870 – 1953), гръцки духовник и андартски деец
К
Кръстьо Мишайков (1891/1892 – 1914), български революционер, македоно-одрински опълченец
Кръстьо Янков (1892 - ?), български офицер, взел участие в Първата световна война
Кръсто Янакиев, български революционер от „Охрана“[7]
Кузман Андонов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, завърнал се от Америка, опълченец от Първа рота на Шеста охридска дружина, убит през Междусъюзническата война на връх Редки буки на 18 юни 1913 година.[8][9]
Л
Левтер Атанасов (1881 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение от Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен през Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
М
Мария Спану, участничка в Гръцката война за независимост
Минчо Фотев (1922 - 1987), гръцки комунистически деец
Н
Наум Спанос (1872 – 1955), гръцки андартски капитан
Никола Балючев, български революционер
Никола Бацълов (Бацелов), български търговец с образование II клас, опълченец от Македоно-одринското опълчение, 22-годишен, служил в четата на Яким Траянов, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, убит през Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[11]
Никола Костов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора рота на Единадесета сярска дружина[12]
Хараламби Попхристов Димитров, български офицер, взел участие в Първата световна война[15]
Щ
Щерю Бацелов, български революционер
Я
Янаки Паскалев (1863 – 1933), български революционер, деец на българската партия в Хрупища заедно с брат си Никола, председател на Ксантийския революционен комитет
Яни Драшков (1831 - 1921), виден деец на българската партия в града в началото на XX век
Йоанис Захос (1867 – 1964), гръцки лекар и политик
К
Кирязо Сикавичовски, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
Костадин (Дине) Василев Кираджията и синовете му братя Кираджиеви: Аргир, Иван и Атанас, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО, участници в Първата световна война на страната на България, впоследствие емигранти в САЩ и изобретатели на т. нар. чили от Синсинати.[17]
Сидо Атанасов, преселник в Хрупища от Брещени, български национален деец в Драмско, убит от гръцки терористи[19]
Т
Типо и Христо Янакиеви (? – 1913), преселници в Хрупища от Изглибе, видни дейци на българската партия в града в началото на XX век, заедно със синовете си Костадин и Живко (? – 1921), който е и легален деец на ВМОРО в Хрупища[20]
Х
Христо Димитров, преселник в Хрупища от Желин, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града
↑Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.