Ениджевардарци или пазарени (единствено число ениджевардарец, ениджевардарка, пазаренин, пазаренка, на гръцки: Γιαννιτσώτες, янициотес) са жителите на град Енидже Вардар или Пазар (на гръцки Яница), Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Георги Никезов (1915 – 1947), гръцки комунист, член на КПГ от 1943 година; след Споразумението от Варкиза е арестуван, осъден от военен съд на смърт и екзекутиран в 1947 година[3]
Георги Терзиев (1913 – 1947), гръцки комунист; роден в бедно семейство, баща му е арестуван още в 1913 година от гръцките власти и умира в Трикала, в 1943 година влиза в КПГ, в 1945 година става член на бюрото на Ениджевардарската партийна организация, през юли 1947 година е арестуван, осъден от военен съд на смърт и разстрелян[4]
Георги Трайков (1857 – 1913), български свещеник, заточен от гръцките власти на Трикери, където умира през лятото на 1913 година[5]
Иван Пожарлиев, (1868 – 1943), български офицер и революционер
Й
Йордана Слатникова (1924 - 1948), гръцка комунистка, в 1943 година става организаторка на ЕПОН в Постол, от 1944 година е войник на ЕЛАС, присъединява се към ДАГ и се сражава на Паяк, Каймакчалан, Вич, Грамос, многократно ранявана, загива в голямата битка на Грамос в 1948 година[9]
Кирил Шкутов, български кмет на Самотраки в периода 1941 - 1942 година
Костадин Кулелиев, главен майстор на рибарския еснаф в града и куриер на Апостол Петков[12]
Коста Фотев Урумов (1920 – 1947), гръцки комунист, член на ОКНЕ от 1941 година, инструктор в Куфалово до Споразумението от Варкиза, след това член на Воденския районен комитет на ЕПОН и инструктор в Енидже Вардар, мобилизиран в 1945 година, арестуван за комунистическа пропаганда и разстрелян в 1947 година[13]
Кочо Хаджигаев (1880 - ?), български революционер и общественик
Кочо Хаджириндов (1883 - 1977), български общественик и федералист
Сотир Коджоманов (1918 – 1944), гръцки комунист, възпитаник на Цотилската гимназия, където става комунист; участва в съпротивата на ЕЛАС и загива при Бубакево[17]
Георги Дюлгеров (р.1943), български режисьор, сценарист и продуцент
Гоно Йотов (1880 – 1911), гъркомански андартски капитан
Димитър Граматиков (Δημήτριος Γραμματικός), гръцки андартски деец, син на Павел Граматиков, агент от втори ред[21]
Елени Ласкариду (Ελένη Λασκαρίδου), гръцка учителка в Енидже Вардар около 1900 година[22]
Михайло Джорджевич (1851 - 1891), сръбски фотограф[23]
Никола Шкутов, български духовник и председател на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар.
Орудж Барбароса (1474 - 1518), османски адмирал, по произход от Енидже Вардар
Пипи Кирици, гръцка комунистка, родена в Ениджевардарско, войник на ДАГ, сражавала се в битката за Гревена, на Грамос при Клефтис и Голио, загива при Кула-Главата[24]
Иван Аврамчев, 21-годишен, ученик в V клас, четата на Иван Пальошев, 1 рота на 14 воденска дружина[57]
Ив. Георгиев, 30-годишен, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров[58]
Иван Георгиев Сърбов (Сърбо), 36-годишен, рибар, I клас, 4 рота на 3 кукушка дружина, сборна партизанска рота на МОО[59]
Иван Ташев, 32-годишен, обущар, неграмотен, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, 2 рота на 14 воденска дружина[60]
Иван Хаджикостов, 28-годишен, учител, VII клас, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, нестроева рота на 14 воденска дружина[61]
К
Коста К. Иванов, 29-годишен, рудокопач, неграмотен, 3 рота на 10 прилепска дружина[62]
Кръстьо (Кръсте) Димитров, 23-годишен, юрганджия въжар, I клас, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 30 май 1913 г.[63]
Кръстьо Д. Ставрев, 21-годишен, мутафчия, IV отделение, четата на Иван Пальошев[64]
Н
Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 33 (34)-годишен, учител, ІV клас, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина[65]
М
Мито Нушев, 25-годишен, работник, земеделец, неграмотен, четата на Иван Пальошев, 1 рота на 14 воденска дружина[66]
Михаил Попставрев, 2 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юни 1913 г.[53]
Мицо Трайков, 47-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 12 лозенградска дружина[67]
П
Петър Иванов Крушкин, 18-годишен, винар, IV отделение, четата на Иван Пальошев, Солунски доброволчески отряд, нестроева рота на 13 кукушка дружина[68]
Тома Дионишев, 22-годишен, бакалин с основно образование, 1 рота на 14 воденска дружина[28]
Тома (Томо) Иванов Дураков, 21 или 30-годишен, касапин, II клас, 1 отделна партизанска рота, 1 рота на 13 кукушка дружина, 1 рота на 3 солунска дружина, сборна партизанска рота на МОО[72]
Тома Льоков, 32-годишен, 1 дебърска дружина, инженерно-техническа част към МОО[73]
Тома Николов, 21-годишен, бакалин, IV отделение, четата на Иван Пальошев, четата на Крум Пчелински[74]
Тома Тушеянов, 40-годишен, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[75]
Трайко (Тройо) Атанасов, орач, ІІІ клас, 2 рота на 3 солунска дружина[76]
Тръпко Арсов, 25-годишен, дърводелец с основно образование, 12 лозенградска дружина[77]
Тодор (Тоне) Николов Кронев, 20-годишен, македоно-одрински опълченец, в четата на Крум Пчелински, четата на Никола Герасимов и нестроева рота на 14 кукушка дружина[78] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[78][79]
Туше Палапуцев, 20-годишен, земеделец, основно образование, 2 рота на 14 воденска дружина[80]
Туши Талампуцов (Толумпуцов), 20-годишен, надничар, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров[81]
Ф
Филип Костадинов, нестроева рота на 2 скопска дружина[82]
Филип Костадинов, 35-годишен, сладкар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина[82]
Х
Хараламби Григоров (Глигоров), 19-годишен, бояджия, IV отделение, Солунски доброволчески отряд на Гоце Бардаров, 4 рота на 15 щипска дружина[83]
Христо Дайлеров, 30-годишен, учител, IV клас, четата на Иван Пальошев[84]
Христо Димитров, 21-годишен, земеделец, IV отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[85]
Христо Т. Пожарлиев, 26-годишен, III клас, четата на Лазар Делев, четата на Иван Пальошев, 3 рота на 13 кукушка дружина[36]
Христо Попилиев, 26-годишен, готвач, грамотен, четата на Крум Пчелински[86]
Христо Царчев, 28-годишен, 1 отделна партизанска рота, сборна партизанска рота на МОО, убит на 9 юли 1913 г.[87]
Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Енидже Вардар
А
Антон Касапов (? – 1904), деец на гръцката пропаганда
Аргириос Папаргириу (Αργύριος Παπαργυρίου), гръцки свещеник и андартски деец, агент от трети ред[21]
Аристидис Довандзис (Αριστείδης Δοβαντζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит през април 1908 година по пътя за Воден от български комити[21]
Атанасиос Карамфилис (Αθανάσιος Καραφίλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от българска чета при завръщането си от Солун[21]
Атанасиос Лепидас (Αθανάσιος Λεπίδας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Атанас Икономов (Αθανάσιος Παπαδημητρίου, ? – 1906), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Атанасиос Цакмакис (Αθανάσιος Τσακμάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
В
Васил Йотов (Βασίλειος Γιώτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Г
Георгиос Зографу (Γεώργιος Ζωγράφου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Георгиос Карафилис (Γεώργιος Καραφύλλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник при Константинос Гарефис, арестуван по-късно от турските власти[21]
Георгиос Ревутиадис (Γεώργιος Ρεβυθιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Георгиос Цакмакис (Γεώργιος Τσακμάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Георгиос Хадзитеодору (Γεώργιος Χατζηθεοδώρου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Григориос Лякис (Γρηγόριος Λιάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Григориос Папастойчис (Γρηγόριος Παπαστο'ϊτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Д
Димитриос Йоанидис или Льоусис (Δημήτριος Ιωαννίδης ή Λιούσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Димитриос Касапис (Δημήτριος Κασάπης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Димитриос Ляпчис (Δημήτριος Λιάπτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Димитриос Пападопулос (Δημήτριος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[21]
Димитриос Хадзигеоргиу (Δημήτριος Χατζηγεωργίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Димитър Икономов (Παπα-Δημήτρης Οικονόμου, ? – 1909), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Димостенис Вафопулос (Δημοσθένης Βαφόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Дионис Йотов (Διονύσιος Γιώτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Е
Евангелос Илидис (Ευάγγελος Ιλίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, участва в много битки и печели слава сред местното гъркоманско население[21]
Евангелос Кодзаманис (Ευάγγελος Γκοτζαμάνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[21]
Й
Йоанис Ингелизис или Янис Инглидзис (Ιωάννης Ιγγελίζης), гръцки андартски деец, десетар в четата на Гоно Йотов и куриер[21][88]
К
Константинос Царас (Κωνσταντίνος Τζάρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, участва в Балканските войни[21]
Константинос Пецивас (Κωνσταντίνος Πετσίβας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, връзка с центъра в Солун[21]
Костадин Йотов (Κωνσταντίνος Γιώτας), гръцки андартски деец, четник[21]
Кямил Гекас (Κιαμίλ Γκέκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
М
Михаил Варелас (Μιχαήλ Βαρελάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред, действал в района на Ениджевардарското езеро[21]
Михаил Карамфилис (Μιχαήλ Καραμφύλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомагал Гоно Йотов и Минопулос[21]
Н
Николаос Петрусис (Νικόλαος Πετρούσης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, връзка на главния център в Солун с местната организация[21]
Николаос Хадзидимитриу (Νικόλαος Χατζηδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
С
Сотириос Зографос (Σωτήριος Ζωγράφος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, връзка между Гоно Йотов и гръцкия офицер и лекар, директор на гръцкото начално училище в града, Сфетцос[21]
Ставрос Ляпчис (Σταύρος Λιάπτσης), гръцки андартски деец, четник[21]
Христос Пападимитриу или Фотинос (Χρήστος Παπαδημητρίου ή Φωτεινός), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Христос Хадзидимитриу (Χρήστος Χατζηδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Бележки
↑ абвгдежM. Kiel, Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century, Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 311-316.
↑Парцел 101 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
↑Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 82.
↑Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 280.
↑M. Kiel, Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century, Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 310-311.
↑Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.
↑M. Kiel, Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century, Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 310.