Иван Пальошев
Иван Пальошев
Роден
Починал не по-рано от 1933 г.
Иван Кръстев Пальошев , (Пайльошев ), известен още като Пайльоша или Палеота , е български революционер , деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация , по-късно ренегат, преминал на сръбска служба.
Биография
Пальошев е роден в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, днес Яница, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник, а по-късно и десетар, при Апостол войвода . По-същото време брат му Дивиниш Пальошев участва в гъркоманска чета .[ 1] След Младотурската революция Апостол Петков се прехвърля за кратко в България и оставя Иван Пальошев и Стоян Бозецки да командват четата. Постепенно Иван Пальошев се корумпира от дадената му власт в отсъствието на Апостол войвода.[ 2] На една гъркоманска сватба в Гюпчево се стига до кървава саморазправа с гръцки андарти , след като Пальошев е поръчал на музикантите песента „Надвор от Гуменджа “. Според Тома Николов причина за скандала, при който загиват сватбари и четници, са именно гръцките андарти.[ 3] [ 4]
Четата на Иван Пальошев, март 1915 г.[ 5]
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода в чета №41, а по-късно служи в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на орден „За храброст “ IV степен.[ 6]
След войната подпомага възстановяването на ВМОРО и участва във Валандовската акция .[ 21] През Първата световна война служи в Планинската дивизия и като командир на разузнавателна група към щаба на Македонския фронт .[ 22] [ 23] На 16 декември 1920 година участва в учредяването на Илинденската организация [ 24]
След войната Пальошев се включва в дейността на Македонската федеративна организация на Филип Атанасов и Никола Юруков . При сблъсъка на МФО и ВМРО Пальошев бяга в Сърбия и минава на сръбска служба. През октомври 1923 година устройва засада на войводата Георги Хаджимитрев при Милетково и в сражението те губят четника Мустафа Мехмедов от Нъте и куриера Кръстю Георгиев от Милетково.[ 25]
На 14 февруари 1923 година струмишкият войвода Георги Въндев извършва атентат срещу Пальошев и други федералисти в кафене на центъра на Струмица. Пальошев е тежко ранен, а помощникът му Халил Пехливанов е убит.[ 26] Към 7 април 1924 година Пальошев продължава дейността си и мобилизира хора от струмишките села за федералистката си чета.[ 27] През август 1924 година Георги Хаджимитрев изпраща четника Иван Марков , който сполучливо извършва атентат в Гевгели срещу Пальошев, който е тежко ранен, а двама негови четници и един акцизен агент са убити.[ 28]
Четата на Пальошев продължава да действа в Гевгелийско до 1933 година.
Бележки
↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124 – 136
↑ Николов, Тома . Спомени от моето минало . София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 293 - 294.
↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 252
↑ Николов, Тома . Спомени от моето минало . София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 296.
↑ ДА – Благоевград, ф.1599, оп. 1, а.е. 135, л. 4
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 530, 893.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 663.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 250.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 131.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 51.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 14 – 15, 754.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 256.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 806, 807.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 13.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 596 – 597.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 748.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 531.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 46.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 751.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 92, 95.
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 340.
↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.282.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 122.
↑ виж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден
↑ Пърличев, Кирил . VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1 . с. 135.
↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.112
↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.120
↑ Пърличев, Кирил . VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1 . с. 136.