Кавалци

Работници от еврейската тютюнева фабрика „Херцог“ в Кавала, 1910 г.

Кавалци (единствено число кавалец, кавалка, на гръцки: Καβαλιώτες, кавалиотес) са жителите на град Кавала, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кавала

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

А

В

Г

Д

З

И

К

М

Н

П

С

  • Ставрула Цолакиду (р. 2000), гръцка шахматистка
  • Стоян Велев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина[5]

Т

У

Я

Починали в Кавала

  • Асен Мисканов (1895 - 1944), български военен деец
  • Илия Георгиев Томов (1911 – 1942), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[6]

Други

  • Генадий Стандзиос (р. 1969), митрополит на Александрийската патриаршия, по произход от Кавала
  • Деспина Ванди (р. 1969), гръцка певица, по произход от Кавала
  • Леон Белихчиян (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бурса, жител на Кавала, 1 рота на 14 воденска дружина[7]

Бележки

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 308.
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215.
  3. ↑ Балкански, Тодор. Родопчанинът // Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите. Велико Търново, ИК "Знак’94", 1997. ISBN 954-8709-23-6. Посетен на 16 април 2009. „На 1841 лето келеш Мехмед Али Масърлъ (Египетски – бел. Т.Б.), кафеджия от Кавала в Стамбул и напокон еничарин отуст-бир и келаф, ала султан Муджит му даде ферман, та стана бей на Масър (Египет – бел. Т.Б.) и сече много убави жълтици.“ За народностната принадлежност на египетския владетел Черновежд пише: „Според доста верни сведения, които имам, Мехмед Али паша е българин мохамеданин – помак от с. Мусратлъ, Кавалска кааза; в родното си място Мустратлъ, в което и днес оше (1891 г.) живеят българи-мохамедани, помаци. Мехмед Али е построил хубава джамия с приходи.“
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 510.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 119.
  6. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 253
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“