Анастасия Николова Главинчева (1874 - след 1943), осъдена в 1914 година от сръбски съд заедно с Аглая Пейчинова на 3 години затвор, заради проваляне на акция за събиране на пари за сръбски офицери, на 2 април 1943 година подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България[7]
Ангел Групчев, български общественик и просветен деец
Георги Капчев (1868 или 1872 – 1936), български революционер
Георги Мустрев, български възрожденец, пръв български учител в Охрид
Георги Скотев, български учител в родния си град между 1848 и 1863 година[18]
Георги Славчев (1867 – ?), завършил класическа филология в Атинския университет в 1899 година, след което учил в Йена и Ерланген до 1894 година[19]
Георги Снегаров, протодякон, учител във взаимното училище в Охрид около 1875 година,[20] арестуван и измъчван от сръбските власти в 1913 година, престоява два месеца в затвора[21]
Георги Спространов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[9]
Иван Атанасов Костойчинов (1888 – ?), български офицер и юрист, съдия в Софийски апелативен съд,[29] съден от Народния съд след Деветосептемврийския преврат
Константин Богданов (1853 – ?), в 1878 година завършва Кишиневската семинария, в 1882 година завършва филология в Одеса,[41] директор на Педагогическо училище[42]
Люпчо Арнаудовски (р. 1931), политик от Социалистическа република Македония
Люпчо Копровски (р. 1929), политик от Социалистическа република Македония
М
Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 – 1903), виден гръцки историк и филолог
Марко Бошнаков (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
Марийка Ставрева, македонска българка, лежала над 10 години в югославски затвори заради българското си самосъзнание, предотвратила заедно с Панде Евтимов унищожението на Битолския надпис, принудена заради повторните югославски репресии над нея да избяга през 1971 година в САЩ и да стане членка на МПО.
Мария Пармакова (около 1879 - ?), българска революционерка, деятелка на ВМОРО, участничка в Илинденско-Преображенското въстание[43]
Никола Алексиев (Попалексиев) (1851 – 1941), български възрожденец, търговец, член на Солунската българска община
Никола Богданов, Иван Димитров, Иван Апостолов, Иван Теофилов, Коста Райков, Коста Манов, Никола Йончев, Никола Наумов, Никола Тасев, Христо Павлов, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г.[48]
Никола Герасимов (1868 – 1927), български просветен деец и революционер
Янка Каневчева (1878 – 1920), българска учителка и революционерка
Опълченци от Охрид
Александър Христов, на 1 май 1988 година зачислен във II рота на I опълченска дружина, ранен на 9 август 1977 година в боя на Шипка, уволнен на 11 август 1878 година,[65] умрял преди 1918 г.[66]
Анастас Божинов, на 28 април 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 11 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[67] умрял преди 1918 г.[68]
Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[68]
Атанас Пантелеев Дуденов (1848 – 13 септември 1923, София), II рота на I опълченска дружина, постъпил на 1 май 1877 година, уволнил се на 1 юли 1878 година, след войната живее в София и 21 години служи като полицейски конен стражар, в 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово[66][70]
Васил Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]
Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72]
Димитър Атанасов, до постъпването си в Българското опълчение служи в Руската армия, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, загива на 19 юли 1877 година в боя за Стара Загора[73]
Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72]
Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[68]
Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
Димитър Христов Миланов (Манолов, Мануилов), зачислен в I рота на I опълченска дружина на 11 май 1877 година, убит при Шипка през август[68][74]
Евтимий (Евтим) Апостолов, на 14 май 1877 година е зачислен в IV рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на следния ден,[75] умрял преди 1918 г.[68]
Ефтим Чачамишов, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[69]
Иван П. Верин, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]
Иван Стаменков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[69]
Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72]
Коста Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]
Коста (Косто) Иванов Велянов (1849 – 23 декември 1911), изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен за участието си в Шипченските боеве, уволнен на 1 юли 1878 година, живее в Карнобат, където от 1 август 1879 година до 21 януари 1896 година е пеши и конен стражар в околийското управление, по-късно работи като надничар, умира в Карнобат[68][76]
Коста Стефанов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[77]
Марко Атанасов, от Охридско, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, напуска на 20 юни 1877 година,[78] умрял преди 1918 г.[68]
Наум Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на 6 август 1877 година,[79] умрял преди 1918 г.[68]
Никола Стефанов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[69]
Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[72]
Панайот Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[71]
Петър Атанасов, на 14 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 9 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[75] умрял преди 1918 г.[68]
Петър Атанасов Грунчов, на 2 май 1877 година постъпва в IV рота на ІI опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година, живее в Кюстендил, умира преди 1896 година във Враца[66][80]
Петър Пармаков, ІI опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[69]
Спиро Иванов, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[69]
Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[81]
Стефан Константинов, ІI опълченска дружина, убит[69]
Харалампий Боровчев (Гюровчев) Диров (? – 1882, Балчик), български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, носител е на Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 3 юли 1878 година, след войната живее в Балчик и работи като земеделец[82]
Христо Димитров, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[69]
Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[68]
Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[66]
Георги Анастасов, 25-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 28 юни 1913[84]
Георги Анастасов, Нестроева рота на 6 охридска дружина[84]
Димитър А. Спространов, 29 (30)-годишен, Инженеро-техническата част на МОО, Нестроевата рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[85] – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[86]
Иван Мостров, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[87]
Иван Чудов, 23-годишен, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[88]
Исай Чудов, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[88]
↑Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 349 - 350.
↑ абПарцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 403.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 595.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 602.
↑Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 716.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 582.
↑Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 96.
↑Публикации: Правият ток с високо напрежение и електрификация на железниците. — Сп. БИАД, 1932, № 11, 165-167. Икономическо взимане на електрическа енергия от мрежа за високо напрежение. - Сп. БИАД, 1933, № 22, 281 - 282.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 173.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 189.
↑Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
↑Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
↑Некролог // Македония I (6). 16 октомври 1926. с. 3.
↑Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 210.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 40.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 154.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 29.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 121 – 122.
↑ абХристов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 33.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 34.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 224.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 258.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 705.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 96.