Иван Генадиев е роден около 1830 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на архимандрит Генадий, бъдещ велешки митрополит. Завършва класното училище в Битоля, където баща му е протосингел на митрополита, и учи гръцка филология в Атинския университет. Работи като учител. Пише поезия на гръцки език. Става секретар на деркоския митрополит,[1] но в 1865 година вече е в Дебър, като секретар на баща си, назначен за митрополит в града в 1864 година. Генадиев събира народни напеви и превежда от гръцки на български църковни песни и в 1869 година издава в Цариград „Пасхалия“, църковна песнопойка нотирана с невми. Вторият му сборник „Велики воскресник“ е загубен. В 1870 година отново следва баща си като секретар на новата му катедра във Велес. А в 1873 година двамата се местят в Битоля. След смъртта на баща си Иван Генадиев се установява в Цариград, а от 1876 година е учител по история и музика в Пловдивската гимназия. След 1878 година е секретар на пловдивския митрополит. В 1887 година издава „Брачник. Книга за сродствата и други отношения на брака“. В ръкописното си наследство оставя църковповечески сборници и сатирична комедия писана на гръцки.
