Неготинчани
Неготинчани (единствено число неготинчанец/неготинчанка ) са жителите на тиквешкия град Неготино , Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Неготино
А — Б — В — Г — Д —
Е — Ж — З — И — Й —
К — Л — М — Н — О —
П — Р — С — Т — У —
Ф — Х — Ц — Ч — Ш —
Щ — Ю — Я
Григорий Попдимитров
А
Александър Гьорчев (1933 – 1993), актьор от Социалистическа република Македония
Александър Христов (1914 – 2000), историк и юрист от Република Македония
Александър Йорданов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пешков [ 1]
Александър Попдимков , български революционер, войвода на ВМОРО[ 2]
Александър Станоев (? – 1907), български революционер
Александър Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов [ 3]
Александър Христов (р. 1939), юрист от Северна Македония
Апостол Методиев (р. 1935), учен от Северна Македония с българско национално съзнание
Б
Г
Д
Димитър Г. Димев, български революционер, деец на ВМОРО, починал след 1918 г.[ 2]
Е
Емануил Филипов, български военен деец, подполковник[ 6] [ 7]
И
Иге Витанов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[ 8]
Й
Писмо от Йордан Парчев до екзарх Йосиф I с молба да бъде назначен на работа, село Гумендже, 12 октомври 1902 г.
Свещеник в Неготино през Първата световна война
Йордан Бухов , български общественик и кмет
Йордан Йованов (? – 1905), милиционер от ВМОРО, загинал при Топ. корита в сражение със сърби[ 8]
Йордан Соколов (1877/1878 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 7-а кумановска дружина,[ 9] [ 10] получил в 1943 година след молба като жител на Неготино народна пенсия от Министерския съвет на Царство България[ 9]
К
Л
М
Методи Ив. Поппандов (1886 – ?), завършил земеделие в Берлин в 1906 година, строително инженерство в Аахен в 1908 година и землемерно инженерство в Мюнхен[ 13]
П
Р
Росо Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[ 5]
Т
Х
Починали в Неготино
Борис Филипов (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО
Григор Дуйков (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
Пано Измирлиев (1872 – 1928), български революционер
Славчо Николов Шивачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 16]
Бележки
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
↑ а б ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
↑ Църнушанов, Коста . Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него . София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 173-174
↑ а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г . Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718 . с. 238.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 620.
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1930 — 1931
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 56