Кривопаланчани (единствено число кривопаланчанец/кривопаланчанка) са жителите на град Крива паланка, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Хажи поп Алекси, гъркомански свещеник в Крива паланка между 1850 и 1870 година, спомоществувател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Аверкий Попстоянов (1852) и „Священное и божеств. евангелие“ на Павел Божигробски (1858)[2]
Магдалена Григорова Бакалова (1910 – ?), българска просветна деятелка, емигрира в България в 1924 г., завършва Педагогическото училище в Самоков, до 1944 година учителка в Богослов, Кюстендилско, а след това работи в София, от 1945 г. членка на БКП, в 1946 година е инициатор за създаването на първата ученическа занималня в София, в която работи до пенсионирането си в 1960 г.[13]
Максим Савов, майстор строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.[14]
Манасий Лучански (1870 – 1913), български революционер, ръководител на комитета на ВМОРО в Узункюпрю
Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[25].
Опълченци от Крива паланка
Алекси Димитров, родом от Кривопаланечко[26] или Крива паланка,[27] IV[26] и V опълченска дружина,[27] умрял в София в 1915 г.[26]
Димитър Иванов, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
Сокол Иванов, на 28 април 1877 година е зачислен в I рота на I опълченска дружина, на 25 юни 1877 година е преведен в I рота на VII дружина, на 5 август се връща в I дружина, напуска Опълчението на 6 октомври 1877 година,[29] умрял преди 1918 г.[30]
Македоно-одрински опълченци от Крива паланка
Алекси Анастасов, 1 рота на 10 Прилепска дружина[31]
Васил Давидов Попдимитров (1883 – ?), завършил Богословския факултет в Черновиц в 1910 г.[7], македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[32]
Васил Шанев Тотев (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Огнестрелния парк, 2-ра рота на 9-а велешка дружина; на 11 април 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, в която пише „през целия си живот мисълта и идеалът ми е бил свободата на българския македонски народ“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[33]
Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[34]
Починали в Крива паланка
Велко Спанчев (1896 – 1944), виден български общественик
Златю Тепциев (1893 – 1944), български офицер, генерал-майор
Митре Връчковски (1921 – 1944), български партизанин и деец на НОВМ
Ненчо Ангелов Гърев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[35]
Петър Апостолов Прангаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[36]
Петър Николов Лозов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[37]
Стефан Радев Каменски, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[38]
Тома Георгиев Великов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война[39]
Други
Димитър Македонски – Папашата (1839 – 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
Йоаким Димишов, учител в Крива паланка, спомоществовател за „Наручна священ. книга“ на З. Петров и Й. Наумов (1874)[40]
Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО[41]
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 88.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 204.