Дойранчани
Дойранчани (на македонска литературна норма : дојранчани ) са жителите на историческия град Дойран , Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях
Родени в Дойран
А – Б – В – Г – Д –
Е – Ж – З – И – Й –
К – Л – М – Н – О –
П – Р – С – Т – У –
Ф – Х – Ц – Ч – Ш –
Щ – Ю – Я
А
Александър Попов (1889 - ?), български революционер от ВМРО, пълномощник на ЦК в Петричко[ 1]
Андон Илиев , български революционер
Андон Митов (1909 – 1975), български лекар
Антон Костов (1873 – 1939), български революционер
Антон Панов (1906 – 1967), драматург от СР Македония
Антон Чакмаков (1909 – 1967), лекар от СР Македония
Б
Г
Георги Кулишев
Д
Е
Екатерина (Катерина) Н. Телятинова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[ 6]
И
К
Кирил Граматиков (р. 1948), инженер от Северна Македония
Кирил Ст. Аваджиев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, железар, основно образование, 14 воденска дружина[ 7]
Кольо Ангелов (? – 1903), български революционер
М
Манчо Стойков (? – 1900), български революционер
Мария Попкостова (около 1879 - ?), българска просветна деятелка
Мария Поппетрова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[ 6]
хаджи Мехмед ефенди Калцуковали, главен дойрански мюфтия[ 8]
Мицо Тенчев (1880 – 1903), български революционер
Н
Никола Стоянов
Никола Янишлиев
О
П
С
Т
Х
Отец Христо Телятинов
Я
Македоно-одрински опълченци от Дойран
Заявление от Христо Митев Стаменов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
Атанас Георгиев, 26-годишен, хлебар с IV отделение, 4-та рота на 14-а воденска дружина, зачислен на 3 март 1913 година[ 10]
Георги М. Дамянов, 22-годишен, дюлгер с I клас, Гевгелийска чета и 3-та рота на 13-а кукушка дружина, служи до края на опълчението на 10 август 1913 година[ 11]
Димитър (Мито) Георгиев, 20 или 21-годишен, дюлгер, Солунски доброволчески отряд и 1-ва рота на 14-а воденска дружина[ 12]
Иван Георгиев, 25-годишен, четата на Георги Занков и 6-а охридска дружина[ 13]
Йордан Гулов, 25-годишен, Солунски доброволчески отряд[ 14]
Кирил Ст. Аваджиев, 26-годишен, железар с основно образование, 14-а воденска дружина[ 15]
Нако Илиев Парталов, 27-годишен, Инженерно-техническа част на МОО и 4-та рота на 5-а одринска дружина , отличен с орден „За храброст “ IV степен[ 16] [ 17]
Пандо Григоров, 30-годишен, готвач с III отделение, 2-ра рота на 3-та солунска дружина, служи от 18 септември до 11 ноември 1912 година, ранен[ 18]
Пане Георгиев, 29-годишен, зидар с I клас, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина, зачислен на 3 март 1913 година и служи до края на опълчението на 10 август, отличен с орден „За храброст“ IV степен[ 19]
Туше Георгиев, 27-годишен, тютюноработник с IV отделение, Кукушка чета и 4-та рота на 13-а кукушка дружина, загива на 22 юни 1913 година[ 20]
Христо Митев Стаменов, 30-годишен, учител със средно образование, 3 Гевгелийска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[ 21]
Христо Николов, 25-годишен, хлебар, четата на Гоце Бърдаров [ 22]
Починали в Дойран
Ангел Маринов Кафеджийски, роден 12.08.1883 г. в с. Лешница Ловешко български военен деец, капитан, загинал на 08.05.1917 г. край Дойран през Първата световна война, участвал в боевете на Чаталджа и Бююк Чекмедже край Истанбул от където се прибира като победител, пленяван в Сърбия където за негов късмет офицера се оказва негов състудент от Лозана Швейцария (там е завършил право) на погребението край Дойран е присъствал и брат му Найден. [ 23]
Ангел Христов Попов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[ 24]
Гено Ботев Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 25]
Георги Василев Джабарски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[ 26]
Георги Стоянов (1874 – 1917), български писател
Гечо Христов Гълъбов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 27]
Иван Иванов Баев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 28]
Иван Христов Стойчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[ 29]
Илия Костов Първанов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 30]
Йосиф Киров (1901 – 1929), български революционер
Калчо Бърчов Станков, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[ 31]
Кирил Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 32]
Крум Блажов Пелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 33]
Луи Айер (1865 – 1916), български общественик от швейцарски произход
Марин Пенчев Илиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 34]
Минчо Василев Джабарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 35]
Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски военен деец
Николай Ив. Пушкаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 36]
Стефан Жеков Жековски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 37]
Стефан Иванов Милешков, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[ 38]
Стефан Петров Йотовски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[ 39]
Тодор Атанасов (Антонов) Алтънов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 40]
Теодосий Синаитски (? – 1843), български просветител
Тотю Радоев Грънчаров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[ 41]
Христо Конов Лилов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 42]
Други
Георги Колцев, член първия дойрански околийски революционен комитет в 1894 година[ 43] .
Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик
Христо Бръзицов (1901 – 1980), български журналист и писател, син на Димитър Бързицов
Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1913
Бележки
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 379.
↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 238, л. 208
↑ ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 237, л. 111
↑ Српски биографски речник, том 5. [неработеща препратка ]
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
↑ а б Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени) . София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 28.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 11.
↑ Герджиков, Михаил . Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 127.
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 147.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 197.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 152.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 155.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 190.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 11.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 313.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г . Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 28.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 185.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 164.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 171.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 448.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 516.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 3
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 3
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 17
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 18
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 129
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 158, л. 18
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 38
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 55
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 56
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 203, л. 89, 90
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 140, л. 12, 13
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 80
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 76
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 74
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 73
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 550, л. 81
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 80.