Димитър Михайлов е роден в 1867 година в големия македонски град Дойран, тогава в Османската империя. Завършва в 1890 година с петия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Става главен учител в епархията и е деец за независима българска църква в родния си град, Гевгели и други. В учебната 1900/1901 година е учител в Тетово, а от септември до декември 1901 година – в Кочани.[1] Веднага след това е изпратен в Лерин; през 1902/1903 учебна година е главен учител в българското трикласно училище в града и преподава български език и аритметика.[3]
След злощастната за България Междусъюзническа война в 1913 година Димитър Михайлов продължава просветната и църковната си дейност в Свободна България – в Дупница и София.[1]
Бележки
↑ абвСт. Михайловски, Ал. Константинов, Г. П. Стаматов - в спомените на съвременниците си. София, Български писател, 1963. с. 553.
↑ДАА, фонд 246К, оп. 1, а.е.211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 55 - 56.
↑Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.