Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.
История
НИМ е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет на НРБ през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава[1].
По решение на Министерския съвет от 15.4.1998 г. на музея е предоставен Дом № 1 в държавната резиденция Бояна[2]. Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни2000 г.[2]
През 1990-те години НИМ поема съхранението на колекциите на вече закритите Музей на българо-съветската дружба и Национален музей на революционното движение[3].
Основна експозиция
Зала 1: Българските земи от началото на VІ хил. пр. Хр. до края на ІІ хил. пр. Хр.[5]
Зала Ранна желязна епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр.
Зала 2: Ранна желязна епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр.[5]
Зала „Късна античност”
Зала 3: Българската държава през Средновековието VII – XIV в.[5]
Зала 4: Българските земи под османска власт (XV-XIX век)[5]
Зала „Дарение Боян Радев”
Зала „Етнография” – Българска народна култура. Календарни празници. Народни носии.
Зала 5: Трето българско царство (1879 – 1946 г.)[6]