Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие, академик на Българската академия на науките.

Роден е на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, днес квартал на Димитровград. През 1954 – 1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския държавен университет и се дипломира със защита на дипломна работа на тема „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961 – 1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).

От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на Държавна сигурност.^[1]

През 1972 – 1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974 – 1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в Института по история при Българска академия на науките (1977 – 1983). Директор на Националния исторически музей (1975 – 1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982 – 2003). През периода 1984 – 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).

Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. – редовен член (академик) на Българска академия на науките.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Носител на международната „Хердерова награда“ (2003) и на Евтимиева награда на Великотърновския университет (2017)^[2].

Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

• Славяни и прабългари в нашата история. София, Народна просвета, 1966. с. 94.
• Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, БАН, 1969. с. 530.
• История, изкуство и култура на Средновековна България. София, Народна просвета, 1981. с. 265.
• Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981. с. 260.
• Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV. София, Народна просвета, 1985. с. 264.
• Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието: Края на XII – началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1. с. 144.
• Столиците на България – средновековните и днешната. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000. с. 67.
• Апология на Средновековието. София, Брифон, 2004. с. 174.
• Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие. София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2013. с. 318.

• Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
• Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995 – 2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48 – 54.
• Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.

• Научна литература, свързана с Васил Гюзелев, в Google Наука
• От и за Васил Гюзелев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

Профили

• Профил на Акад. Васил Гюзелев на сайта на БАН(архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2004-05-24 в archive.today)

Статии, предговори

• Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев, поместено в: Петър Мутафчиев, Книга за българите. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987
• „Размишления – относно новата експозиция на Националния исторически музей“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 39, 6 октомври 2000 г.
• „Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец“, сайт на Исторически музей – Димитровград, септември 2001 г.
• „Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий“, pravoslavieto.com (ориг. във в. „Зора“, юни 2005 г.)
• „Българите сме нация с неизживяно детство“ Архив на оригинала от 2008-03-07 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 18 април 2006 г. (мъртъв линк)
• Интервю на Ерика Лазарова с проф. Васил Гюзелев по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 21 декември 2014 г.

Интервюта

• „Акад. Васил Гюзелев: За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо„, интервю на Тодор Коруев, в. „Дума“, 8 декември 2006
• „Владее ни носталгия по един друг Несебър„, интервю на Таня Анастасова, nessebar-news.com, 29 май 2006 г.
• „Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще„, интервю на Виолета Цветкова, в. „Труд“, 6 октомври 2014 г.

За него

• Ралица Лозанова, „Българският Хердер 2003“, в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
• „Акад. Васил Гюзелев – човекът, преподавателят, ученият“ – „Час по България“, 21 октомври 2016 г., YouTube, качено от Телевизия СКАТ на 26 октомври 2016 г.

Нормативен контрол BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Наука“          Портал „История“          Портал „България“