Приживе Витгенщайн публикува само една книга – своя „Логико-философски трактат“ (1921) от 75 страници, една статия, една рецензия и един детски речник.[3][4] След смъртта му започва издаването на негови ръкописи. Публикуваните през 1953 г. „Философски изследвания“ в края на века са оценени като особено значима книга за съвременната философия.[5] Философът Бъртранд Ръсел определя Витгенщайн като „най-съвършения пример, който ми е известен, на гений в традиционния смисъл, пламенен, задълбочен, силен и доминиращ“.[6]
Роден във Виена в едно от най-богатите семейства в Европа, Лудвиг Витгенщайн се отказва от цялото си наследство.[7] Трима от братята му се самоубиват, а и самият той обмисля да го направи.[8][9] На няколко пъти прекъсва академичната си дейност – първо като фронтови офицер по време на Първата световна война, когато получава няколко награди за храброст, след това преподавайки в училища в отдалечени австрийски селца и накрая работейки инкогнито като санитар в лондонска болница по време на Втората световна война.[10] Въпреки това той определя философията като „единствената работа, която ми носи истинско удовлетворение“.[11]
Философията му често е разделяна на ранен период, характеризиран от „Логико-философския трактат“, и късен период, изразен във „Философски изследвания“. Ранният Витгенщайн се занимава с логическите връзки между твърденията и света и смята, че излагайки логиката, стояща зад тези връзки, е разрешил всички философски въпроси. Късният Витгенщайн отхвърля много от заключенията на „Логико-философския трактат“, твърдейки, че значението на думите е съставено от функцията, която те изпълняват в дадена езикова игра.
Влиянието на Витгенщайн се чувства в почти всяка област на обществените науки и хуманитаристиката, но в същото време съществуват силно различаващи се интерпретации на неговата философия. По думите на неговия приятел и колега Йеор Хенрик фон Вригт:
„
Той беше на мнение... че неговите идеи са като цяло неразбрани и изкривени дори от тези, които се обявяват за негови ученици. "Той се съмняваше, че ще бъде по-добре разбран в бъдеще. Веднъж каза, че се чувства, като че ли пише за хора, които биха мислили по различен начин, биха дишали различен въздух, от днешните хора.“[12]
“
Биография
Ранни години (1889 – 1914)
Произход и семейство
Карл Витгенщайн (1847 – 1913)
Семейството на Лудвиг Витгенщайн произхожда от градчето Бад Ласфе във Вестфалия. Неговият прадядо Моше Майер е евреин и управител на поземлени владения на местните графове Сайн-Витгенщайн. Той приема тяхното име с въвеждането на фамилните имена през 1808 година.[13] Дядото на Лудвиг, Херман Кристиан Витгенщайн, става протестант и развива успешна търговия с вълна в Лайпциг,[14] а след това и производство на мебели във Виена. Неговата съпруга Фани Фигдор, също приела протестантството еврейка, е първа братовчедка на известния цигулар Йозеф Йоахим.[15] Двамата имат 11 деца, едно от които е Карл Витгенщайн (1847 – 1913), бащата на Лудвиг.
Карл Витгенщайн получава инженерно образование и създава стоманодобивно предприятие, което с времето се разраства и се превръща в централен участник във формирания австрийски металургичен картел, като в края на 80-те години на 19 век той е сред най-богатите хора в Европа.[16][17] Този успех превръща семейство Витгенщайн във второто по богатство в Австро-Унгария, отстъпващо само на местния клон на рода Ротшилд.[17] В края на века Карл Витгенщайн започва да инвестира значителни средства в чужбина, най-вече в Нидерландия, Швейцария и Съединените щати, което до известна степен предпазва неговите наследници от инфлацията, последвала Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, и през междувоенния период те все още разполагат със значително богатство.[18][19] Той, както и съпругата му, е много музикален и всички техни деца са артистично и интелектуално надарени. Карл Витгенщайн е известен меценат и домът се посещава от много известни културни дейци, най-вече музиканти, между тях Йоханес Брамс и Густав Малер[20]. По-късно Лудвиг ще се отнася критично към съвременните и авангардни композитори, казвайки, че „музиката е приключила с Брамс“[21].
Майка на Лудвиг Витгенщайн е Леополдине Калмус и е католичка.[22] Нейният баща е чешки евреин, а майка ѝ е австрийка от словенски произход и единственият нееврейски близък предшественик на Лудвиг.[9][23] Тази негова баба е и леля по майчина линия на икономиста и философ Фридрих Хайек. Лудвиг е бил кръстен в католическа църква и е погребан от своите приятели по католически обичай, въпреки че не е практикуващ католик.
Лудвиг Йозеф Йохан Витгенщайн се ражда в 8,30 часа на 26 април1889 година в семейната резиденция на Алеегасе № 16 във Виена.[24] Той е едно от осемте достигнали зряла възраст деца в семейството и има три сестри – Хермине, Маргарет (Гретъл) и Хелене – и четирима братя – Йоханес (Ханс), Курт, Рудолф (Руди) и Паул. Трима от неговите четирима братя се самоубиват, докато Паул, който е концертиращ пианист, успява да продължи кариерата си дори след като губи дясната си ръка по време на Първата световна война.[25]
Прогимназията в Линц
До 1903 г. Лудвиг се обучава вкъщи, след което учи три години в прогимназията (Realschule) в Линц, училище, наблягащо на практическите дисциплини. По същото време там е учил и Адолф Хитлер, който е на същата възраст. Австралийският писател Кимбърли Корниш твърди, че двамата могат да бъдат разпознати на обща снимка на учениците.[26] Въпросът дали Хитлер и Витгенщайн са се познавали и дали по-късно са имали някакъв спомен един за друг, е предмет на спорове.
Университетско образование
През 1906 г. Лудвиг Витгенщайн заминава да учи машинно инженерство в Техническото висше училище (Hochschule), Берлин, а през 1908 г. се премества в Манчестър, за да подготвя своя докторат. За тази цел се записва като студент в инженерна лаборатория, където изследва поведението на аеростати в горните слоеве на атмосферата. След това той проектира самолетно витло с малки реактивни двигатели в краищата на перките, като успешно изпитва негов прототип.
По време на своите изследвания Витгенщайн проявява интерес към основите на математиката, най-вече след прочитането на „Принципи на математиката“ на Бъртранд Ръсел. В Германия той се среща неколкократно с Готлоб Фреге, който в предходните десетилетия е поставил основите на съвременната математическа логика. Фреге го съветва да се свърже с Ръсел, макар че откритият от него парадокс (парадокс на Ръсел) е подкопал непоправимо собствените му теории. През 1912 г. Витгенщайн отива в Тринити Колидж на Кеймбриджкия университет, за да учи при Ръсел. Той прави силно впечатление на своя учител, както и на близкия с него Джордж Едуард Мур. Витгенщайн започва да работи върху основите на логиката и математическата логика.
През този период основните му интереси са философията, музиката и пътешествията. През 1913 г. бащата на Витгенщайн умира и той наследява значително състояние. Той дарява част от него, първоначално анонимно, на австрийски художници и писатели, включително Райнер Мария Рилке и Георг Тракл.
С времето Витгенщайн решава, че не може да стигне до корена на най-фундаменталните въпроси в академичната среда. През 1913 г. той се оттегля в отдалечена планинска хижа в Скьолден, Норвегия, до която може да се стигне само на кон. Уединението му помага да се посвети изцяло на работата си и по-късно той разглежда този период като един от най-продуктивните в живота си. Там той пише основен труд за основите на логиката под заглавие Logik, непосредствен предшественик и източник на голяма част от „Логико-философския трактат“.
Първата световна война и „Трактата“ (1914 – 1922)
Избухването на Първата световна война през следващата 1914 година напълно изненадва Витгенщайн, тъй като той живее съвсем изолирано. Той се включва като доброволец в армията на Австро-Унгария, като първоначално служи на кораб, а след това в артилерийска работилница. През 1916 г. е изпратен в артилерийски полк на руския фронт, където получава няколко медала за храброст. Дневниците му от това време отразяват презрението му към примитивността на другите войници.
През цялото време на войната Витгенщайн съхранява тетрадки, в които често записва философски и религиозни размишления, както и лични бележки. В началото на службата си той прочита коментара на Евангелията на Лев Толстой и става убеден, макар и измъчван от съмнения, християнин. Работата му върху „Logik“ започва да придобива етично и религиозно значение. С това ново внимание към етиката, комбинирано с предишния му интерес към логическия анализ и с впечатленията му от войната, работата на Витгенщайн от Кеймбридж и Норвегия се трансформира в материала, който по-късно се превръща в „Трактата“.
През 1918 г., към края на войната, Витгенщайн е повишен в лейтенант и е изпратен в артилерийски полк в Северна Италия. Там той е пленен от италианците, които намират у него немски ръкопис, озаглавен „Logische-Philosophische Abhandlung“. Този ръкопис по-късно се превръща в „Трактата“. След намесата на кеймбриджките му приятели Витгенщайн получава достъп до книги, подготвя ръкописа и го изпраща в Англия. Ръсел го оценява като труд с висока философска стойност и след освобождаването на Витгенщайн през 1919 г., двамата се заемат с подготовката на издаването му. С участието на автора е направен превод на английски, първоначално от Франк Рамзи, а след това от Огдън. След спорове как най-добре да бъде преведено заглавието, Джордж Едуард Мур предлага „Tractatus Logico-Philosophicus“, алюзия за „Tractatus Theologico-Politicus“ на Барух Спиноза. Ръсел, като един от водещите англоезични философи, пише предговор, който трябва да придаде тежест на книгата. Въпреки това трудностите остават. Витгенщайн развива лична неприязън към Ръсел и не харесва неговия предговор, който според него показва фундаментално неразбиране на „Трактата“. Разочарованието му нараства, тъй като се оказва трудно да бъдат намерени заинтересовани издатели. За да направят нещата още по-неприятни, издателите, които проявяват интерес, го правят най-вече заради предговора на Ръсел. Най-накрая през 1921 г. природонаучното списание, редактирано от Вилхелм Оствалд, „Annalen der Naturphilosophie“ публикува немския текст. През 1922 г. е направено двуезично издание с предговора на Ръсел и превода на Рамзи и Огдън.
След „Трактата“ (1922 – 1929)
Тъй като Витгенщайн е убеден, че „Трактата“ е разрешил всички проблеми на философията, той се завръща в Австрия и става начален учител в селата Тратенбах, Пухберг ам Шнеберг и Отерхал. Той е привърженик на методите на Австрийското движение за училищна реформа, което се застъпва за стимулиране на естественото любопитство на децата и за развитието на независимото им мислене, вместо простото запаметяване на факти. По това време той съставя правописен и правоговорен речник[27], който е единствената книга, наред с „Трактата“, която публикува, докато е жив.
Преподавателските методи на Витгенщайн са строги и взискателни и учениците му получават образование, рядко срещано в бедните селски училища. Въпреки това Витгенщайн съвсем не е търпелив с по-бавните си ученици, а строгите му дисциплинарни методи, често включващи телесни наказания, както и общото мнение сред селяните, че той е малко луд, довеждат до остри спорове с родителите на някои ученици. През този период той получава пристъпи на депресия и през април 1926 г. се завръща във Виена, решил, че се е провалил като учител.
През следващите месеци той работи като помощник градинар в един манастир край Виена, като обмисля възможността да стане монах и дори проучва изискванията за присъединяване към ордена. По време на разговора обаче го убеждават, че няма да намери в манастирския живот това, което търси.
Две събития помагат на Витгенщайн да излезе от това депресирано състояние. Първото е поканата от сестра му Маргарет Стоунбъро да работи по проектирането и строителството на нейната нова къща. Заедно с архитекта Паул Енгелман, с когото се сприятелява по време на войната, той проектира модернистична сграда в стила на Адолф Лоос. Витгенщайн е погълнат от процеса на проектиране и достига до най-малките детайли, като дръжки на врати и точното разположение на радиаторите. Като произведение на модернистичната архитектура къщата предизвиква високи оценки. (През 1975 г. сградата бива придобита от България и оттогава в нея се помещава неин културен център.)
Второто събитие, към края на работата по къщата, е срещата на Витгенщайн с Мориц Шлик, една от водещите фигури в новосформирания Виенски кръг. „Трактата“ оказва голямо влияние върху развитието на виенския позитивизъм и, макар че Шлик никога не успява да въвлече Витгенщайн в дискусиите на самия Виенски кръг, той и някои негови колеги, най-вече Фридрих Вайсман, се срещат с Витгенщайн, за да обсъждат философски въпроси. Той често е раздразнен от тези срещи, тъй като смята, че Шлик и колегите му разбират напълно погрешно „Трактата“ и понякога дори отказва изобщо да разговаря с тях. Въпреки това контактът с Виенския кръг възражда интереса на Витгенщайн към философията. Той се запознава и с Франк Рамзи, млад философ на математиката, който пътува неколкократно от Кеймбридж до Австрия, за да се среща с Витганщайн и Виенския кръг. В хода на тези разговори Витгенщайн започва да мисли, че може би в „Трактата“ има някои „груби грешки“, което поставя началото на втория етап от философската му дейност, заела остатъка от неговия живот.
Завръщане в Кеймбридж (1929 – 1947)
През 1929 г. Витгенщайн решава, подтикнат от Рамзи и други, да се завърне в Кеймбридж. Той вече е добил известно реноме там благодарение на Ръсел, Мур, Рамзи и други техни колеги. Когато пристига, те дори го чакат на гарата, а в свое писмо Кейнс саркастично пише: „Ами, Господ пристигна. Посрещнах го във влака от пет и четвърт.“[28]
Въпреки своята слава Витгенщайн не може да започне работа в Кеймбридж, тъй като няма диплома, поради което кандидатства като напреднал студент. Ръсел отбелязва, че предишният му престой е достатъчен за докторска степен и го подтиква да представи „Трактата“ като докторска дисертация, което той прави същата година. Изпитът е проведен от Ръсел и Мур и към края на защитата Витгенщайн ги потупва по раменете и казва: „Не се притеснявайте, знам, че никога няма да го разберете“.[29] Витгенщайн е назначен за преподавател в Тринити Колидж.
Политическите симпатии на Лудвиг Витгенщайн клонят към левицата и, макар че се противопоставя на марксистката теория, той се описва като „комунист по душа“ и идеализира живота на работниците. През 1934, привлечен от описанието на Кейнс на съветската действителност в Short View of Russia, той обмисля идеята да емигрира в Съветския съюз със своя близък приятел (или любовник) Френсис Скинър. Те посещават уроци по руски и през 1935 Витгенщайн пътува до Ленинград и Москва, опитвайки се да си намери работа. Предлагат му преподавателски места, но той предпочита ръчна работа и се завръща след триседмичен престой.
От 1936 до 1937 г. Витгенщайн отново живее в Норвегия и работи върху „Философски изследвания“. След оттеглянето на Мур през 1939 г. той оглавява катедрата по философия в Кеймбридж, а малко по-късно получава британско гражданство.
По това време възгледите на Витгенщайн за основите на математиката са се променили чувствително. По-рано той смята, че логиката може да бъде солидна основа и дори обмисля да адаптира Principia Mathematica на Ръсел и Уайтхед. Сега той отхвърля наличието на математическите факти и отрича истинността на математическите твърдения в някакъв реален смисъл – те просто изразяват установени конвенции за определени символи. Той също отрича, че противоречието трябва да се смята за фатален недостатък в дадена математическа система. Той провежда поредица лекции, посетени и от Алън Тюринг, по време на които двамата спорят разгорещено по тези въпроси.
За известно време през Втората световна война Витгенщайн напуска Кеймбридж, за да работи в болници в Лондон и Нюкасъл. Той преподава в Кеймбридж до 1947, когато се оттегля, за да се занимава с писане. Витгенщайн никога не се включва в обществения живот на университета и дори убеждава някои от своите студенти да се откажат от академична кариера.
Последни години (1947 – 1951)
Гробът на Витгенщайн в Кеймбридж.
По-голямата част от късните произведения на Витгенщайн са писани на западното крайбрежие на Ирландия в предпочитаното от него провинциално уединение. През 1949 г., когато се установява, че е болен от рак на простатата, той е написал по-голямата част от посмъртно публикуваните Philosophische Untersuchungen („Философски изследвания“), които според някои са най-важният му труд. Той прекарва последните две години от живота си във Виена, Съединените щати, Оксфорд и Кеймбридж. Витгенщайн не спира да работи върху нови текстове, вдъхновени от разговорите му с неговия бивш студент Норман Малкълм. Тези бележки са събрани и публикувани посмъртно под заглавието „On Certainty“.
Витгенщайн умира на 29 април1951 година в Кеймбридж на 62-годишна възраст. Последните му думи са: „Кажете им, че живях щастливо“.
Хомосексуалност
Американският философ Уилям У. Бартли пръв повдига въпроса за хомосексуалността на Витгенщайн в биографията, която пише за него през 1973 г. Философската общност реагира с неодобрение и цензура.
Витгенщайн бил изключително прикрит и потаен относно своя интимен живот и това е закономерно в светлината на криминалния статус на хомосексуалността в Австрия и Великобритания по неговото време. Изглежда обаче, че като студент във Виена, Витгенщайн е посещавал популярни сред хомосексуалните мъже явки в парка Пратер, където се срещал с младежи. Тази си дейност е продължил и по-късно в Англия. Смята се, че е имал и дълготрайни връзки с мъже от своя клас, като Франк Рамзи и архитекта Франсис Скинър.[30][31][32] Възможно е Витгенщайн да е бил и бисексуален, доколкото от 1926 до 1931 г. поддържа връзка с швейцарка на име Маргьорит Респингер. Изглежда, че сериозно е обмислял дали да се ожени за нея.[32]
Произведения
В качеството си на философ Витгенщайн публикува единствено своя „Трактат“ и една статия[33]. През целия си живот обаче той записва свои мисли и идеи, от които се опитва да състави приемлива за себе си и за публиката книга. Тъй като не постига удовлетворителен резултат, записките му са публикувани посмъртно в няколко книги съставяни и редактирани и от други. Освен тях, от бележките на студенти са реконструирани негови лекции, които също се издават с неговото име. Лекциите са били водени на английски език, докато собствените си записки Витгеншайн обикновено прави на немски.
През 2005 г. е публикуван в двуезично издание текст от архива на Витгенщайн, известен като „TS213“ или „Големият машинописен текст“.[34] Обемът му надхвърля 500 страници и той е бил изготвен през 1933 г. във Виенско машинописно бюро; Витгенщайн веднага започва да го редактира, но впоследствие се отказва от проекта и по-нататък използва на различни места само фрагменти от него.
Университетът в Берген организира през 1990 „Витгенщайнов Архив“ (The Wittgenstein Archives at the University of Bergen (WAB), който е дигитализиран и по-късно се разпространява чрез съвременни средства. През 2017 Философското наследство (Nachlass) на Витгенщайн е включено в UNESCO Memory of the World list.
↑Kimberly Cornish, The Jew of Linz: Wittgenstein, Hitler and their secret battle for the mind, London: Century, 1998, 298 p. (ISBN 978-0-7126-7935-0).
↑Wittgenstein L., 1926, Wörterbuch für Volksschulen, Wien:Hölder-Pichler-Tempsky; речникът е преиздаден в 1977 г. от австрийското общество Витгеншайн
↑L. Wittgenstein L., Some Remarks on Logical Form, Aristotelian Society Supplementary Volume 9:162 – 171 (1929)
↑Wittgenstein L., The Big Typescript. TS 213, herausg. und übersetzt von C. Grant Luckhardt und Maximilian A. E. Aue. Blackwell Publishing, 2005 ISBN 1-4051-0699-9.
Цитирани източници
Bartley, William Warren. Wittgenstein. Open Court, 1994, [1973]. (на английски)
Gottlieb, Anthony. A Nervous Splendor // newyorker.com. The New Yorker, 2009. (на английски)
Kaczorowski, Craig. Wittgenstein, Ludwig // glbtq: An Encyclopedia of Gay, Lesbian, Bisexual, Transgender, and Queer Culture, 2004. Архивиран от оригинала на 2016-01-22. Посетен на 26.11.2012. (на английски)
Ludwig Wittgenstein: Background // wittgen-cam.ac.uk. Wittgenstein Archive, 2010. Архивиран от оригинала на 2008-12-18. Посетен на 2 септември 2010. (на английски)
Artikel ini perlu diwikifikasi agar memenuhi standar kualitas Wikipedia. Anda dapat memberikan bantuan berupa penambahan pranala dalam, atau dengan merapikan tata letak dari artikel ini. Untuk keterangan lebih lanjut, klik [tampil] di bagian kanan. Mengganti markah HTML dengan markah wiki bila dimungkinkan. Tambahkan pranala wiki. Bila dirasa perlu, buatlah pautan ke artikel wiki lainnya dengan cara menambahkan [[ dan ]] pada kata yang bersangkutan (lihat WP:LINK untuk keterangan lebih lanjut...
Defunct Television channel in the Philippines This article is about Solar-owned television network for its basketball league. For Cignal-owned television network for the same basketball league, see NBA TV Philippines. Television channel NBA Premium TVCountryPhilippinesNetworkNBA TVProgrammingLanguage(s)EnglishPicture format480i SDTVOwnershipOwnerSolar Entertainment CorporationSister channelsETC Shop TV Jack TV Solar Sports Basketball TVHistoryLaunchedOctober 16, 2010ClosedOctober 1, 2019Repla...
Japanese anime television series Blue GenderBlue Gender DVD box set released by FunimationGenreMecha[1]Science fiction horror[2][3]Created byRyōsuke Takahashi Anime television seriesDirected byMasashi AbeProduced byYasuo HasegawaHiroaki InoueHiroshi TazakiBag Min BeobWritten byKatsumi HasegawaMusic byKuniaki HaishimaStudioAICLicensed byNA: CrunchyrollUK: MVM FilmsOriginal networkTBSEnglish networkBI: Sci Fi ChannelUS: Adult Swim, Funimati...
American football player (1938–2024) American football player Roger DavisNo. 60, 67Position:GuardOffensive tacklePersonal informationBorn:(1938-06-23)June 23, 1938Cleveland, Ohio, U.S.Died:March 6, 2024(2024-03-06) (aged 85)Career informationCollege:SyracuseNFL draft:1960 / Round: 1 / Pick: 7AFL draft:1960 / Round: 2Pick: First Selections(by the Denver Broncos)Career history Chicago Bears (1960–1963) Los Angeles Rams (1964) New York Giants (1965–1966) ...
Central Committee of the 10th Congress← 9th11th →Vladimir Lenin, Leon Trotsky and Kliment Voroshilov standing with delegates to the 10th Party Congress16 March 1921 – 2 April 1922Responsible SecretaryVyacheslav MolotovInner-groupsPolitburo: 7 full & 3 candidatesSecretariat: 3 membersOrgburo: 7 full & 3 candidatesCandidates The Central Committee (CC) composition was elected by the 10th Congress, and sat from 16 March 1921 until 2 April 1922. The CC 1st Ple...
Figure in the Book of Judges This article is about the biblical figure. For other uses, see Samson (disambiguation). Not to be confused with Sampson, Sanson, Samsun, or Son of Sam. SamsonSamson's Fight with the Lion (1525) by Lucas Cranach the ElderResting placeZorah, Nahal SorekPredecessorAbdonSuccessorEliPartnerDelilahParentsManoah (father)not named (mother) Judges in the Hebrew Bibleשופטים Italics indicate individuals not explicitly described as judges Book of Exodus Moses Bo...
Jewish clothing article This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This article may need to be rewritten to comply with Wikipedia's quality standards. You can help. The talk page may contain suggestions. (February 2022) This article possibly contains original research. Please improve it by verifying the claims made and adding inline citations. Statements consisting only of original r...
Percy Jackson in Percy Jackson e gli dei dell'Olimpo - Il mare dei mostri Di seguito sono elencati i personaggi presenti nelle saghe di Percy Jackson e gli dei dell'Olimpo, di Eroi dell'Olimpo e Le sfide di Apollo, ideate e scritte da Rick Riordan e strettamente interconnesse fra di loro.[1] Indice 1 Semidei 1.1 Percy Jackson 1.2 Annabeth Chase 1.3 Jason Grace 1.4 Piper McLean 1.5 Leo Valdez 1.6 Hazel Levesque 1.7 Frank Zhang 1.8 Semidei del Campo mezzosangue 1.8.1 Talia Grace 1.8.2 C...
Ice shelf in Antarctica Larsen Ice ShelfIce shelfLarsen Ice Shelves A, B, C, and DCoordinates: 67°30′S 62°30′W / 67.500°S 62.500°W / -67.500; -62.500LocationAntarcticaPart ofAntarctic PeninsulaOffshore water bodiesWeddell SeaEtymologyCarl Anton Larsen, captain of the vessel JasonArea • Total26,000 square miles (67,000 km2) The Larsen Ice Shelf is a long ice shelf in the northwest part of the Weddell Sea, extending along the east coast of the An...
US Courthouse-District of Columbia redirects here. For the historic building also known as the District of Columbia Courthouse, see District of Columbia City Hall. United States historic placeU.S. District Courthouse - District of ColumbiaU.S. National Register of Historic Places E. Barrett Prettyman United States Courthouse in Washington, D.C.Location333 Constitution Avenue N.W., Washington, D.C., U.S.Coordinates38°53′35″N 77°00′59″W / 38.89306°N 77.01639°W...
Airport in Freeland, Michigan MBS International AirportIATA: MBSICAO: KMBSFAA LID: MBSSummaryAirport typePublicOwnerBay County, Michigan,Midland, Michigan,Saginaw, MichiganServesSaginaw, MichiganMidland, MichiganBay City, MichiganLocationFreeland, MI, United StatesElevation AMSL668 ft / 204 mCoordinates43°31′58″N 084°04′47″W / 43.53278°N 84.07972°W / 43.53278; -84.07972Websitewww.mbsairport.orgMapMBSLocation of airport in MichiganShow map of ...
A geological process at convergent tectonic plate boundaries where one plate moves under the other Mantle cell redirects here. For the form of cancer, see Mantle cell lymphoma. Diagram of the geological process of subduction Subduction is a geological process in which the oceanic lithosphere and some continental lithosphere is recycled into the Earth's mantle at convergent boundaries. Where the oceanic lithosphere of a tectonic plate converges with the less dense lithosphere of a second plate...
Former American truckload shipping company Celadon Group, Inc.Company typePublicTraded asOTC Pink: CGIPIndustryTransportLogisticsFoundedMay 1985; 39 years ago (May 1985)FoundersStephen RussellLeonard BennettDefunctDecember 8, 2019; 4 years ago (2019-12-08)FateBankruptcy as a result of fraudHeadquartersIndianapolis, Indiana, United StatesArea servedNorth AmericaKey peoplePaul Svindland (CEO)Jon Russell (COO)Thom Albrecht (CFO)Revenue US$1.065 billion (2016)N...
British post-punk band This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Pigbag – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (November 2019) (Learn how and when to remove this message) PigbagOriginCheltenham, EnglandBirmingham, EnglandGenresDance-punk, funk rock, post-punk, alternative danceYears active1980�...
Southwestern Iranian language of Azerbaijan and Russia This article is about a southwestern Iranian language spoken in the Caucasus. For the group of northwestern Iranian languages spoken in Iran, see Tati language (Iran). You can help expand this article with text translated from the corresponding article in Russian. (September 2012) Click [show] for important translation instructions. View a machine-translated version of the Russian article. Machine translation, like DeepL or Google Tr...
Not to be confused with Chinese Taipei Olympic Committee. National Olympic Committee of China Chinese Olympic CommitteeCountry/Region ChinaCodeCHNCreated1910 (as of Qing)1922 (as of ROC)1952 (as of PRC)Recognized1954, then 1979ContinentalAssociationOCAHeadquartersDongcheng, Beijing, ChinaPresidentGao ZhidanSecretary GeneralSong KeqinWebsitewww.olympic.cn Commercial logo of the Chinese Olympic Committee Part of a series on2008 Summer Olympics Bid process (bid details) Venues Marketing (ma...
Norwegian Air UK IATA ICAO Kode panggil DI NRS REDNOSE Didirikan2015Mulai beroperasiNovember 2015PenghubungBandar Udara London GatwickProgram penumpang setiaNorwegian RewardAliansiAirlines for Europe (afiliasi)Armada13SloganWorld's Best Long-Haul, Low-Cost AirlinePerusahaan indukNorwegian Air ShuttleKantor pusatHorley, Britania RayaSitus webwww.norwegian.com/uk/ Norwegian Air UK adalah maskapai penerbangan yang merupakan anak perusahaan dari Norwegian Air Shuttle. Didirikan pada November 2015...
American rock band TotoToto live in Copenhagen, Denmark, at K.B. Hallen July 2010. From left: Simon Phillips, David Paich, Mabvuto Carpenter, Jory Steinberg, Steve Lukather, Nathan East, Steve Porcaro, Joseph WilliamsBackground informationOriginVan Nuys, Los Angeles, California, U.S.Genres Rock pop jazz fusion DiscographyToto discographyYears active 1977–2008 2010–2019[1] 2020–present Labels Columbia Frontiers Atlantic Sony Mascot Members Steve Lukather Joseph Williams David Pai...
Type of auxiliary warship Not to be confused with Ship's tender. A depot ship is an auxiliary ship used as a mobile or fixed base for submarines, destroyers, minesweepers, fast attack craft, landing craft, or other small ships with similarly limited space for maintenance equipment and crew dining, berthing and relaxation. Depot ships may be identified as tenders in American English. Depot ships may be specifically designed for their purpose or be converted from another purpose.Submarine depot...
