В рамките на Католическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като Източнокатолическите църкви, персоналните ординариати и религиозните общности. Различават се католически църковни общности от източен обред (наричани Източнокатолически църкви) и от латински обред. Често изразът Римокатолическа църква се приема като синоним на Католическа църква, но Източнокатолическите църкви използват този термин в тесен смисъл, подразбирайки само католическите църкви от латински обред. Във вътрешни документи Римокатолическата църква използва като самоназвание само термина Църквата (с определителен член на езиците, които го имат) или Вселенска църква (Notae ecclesiae). Източнокатолическите църкви, макар да са поместни католически църкви, се намират в юрисдикцията на римския папа (върховния лидер на Римокатолическата църква) чрез Конгрегацията за източните църкви (част от Римската курия), създадена през 1862 г. Съществуват обаче католически църкви – като Полската национална католическа църква и Старокатолическата църква в Полша, които се считат за абсолютно независими, за разлика от Източнокатолическите църкви, признаващи в някаква степен, по някои въпроси върховенство на римския папа.
Католическата йерархия включва кардинали и епископи; Римокатолическата църква се оглавява от епископа на Рим, наричан папа[4]. Католическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от Исус Христос[5], и смята своите епископи за наследници на Христовите апостоли, а епископа на Рим – за наследник на първия сред тях – свети Петър, на което се дължи неговото върховенство в църквата[4]. Църквата смята, че доктрината на вярата и моралът, който тя представлява окончателно, са непогрешими[4].
Католическата църква почита Светата Троица и определя за своя мисия разпространението на евангелската проповед на Исус Христос, извършването на тайнствата и благотворителността. Католическото богослужение е силно фокусирано върху литургията, с която се отбелязва тайнството на евхаристията. Според Католическата църква, когато са осветени от ръкоположен свещеник, хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез преосъществяване. Тя практикува закрито причастие, като обикновено само на кръстените членове на Църквата в състояние на благодат е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към Богородица, за която поддържа четири конкретни догми – за нейното непорочно зачатие без първороден грях, за нейния статут като Майка Божия, за нейната вечна девственост и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния ѝ живот[6].
Католическото социално учение акцентира върху подкрепата за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела като социални програми и институции по света, включително католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, като Каритас, които помагат на бедните, старите и болните.
Наименованието „католически“ произлиза от гръцката дума καθολικός („вселенски“, „отнасящ се към цялото“[7]) и е използвана за пръв път като определение за църквата в началото на II век[8]. Това става в едно писмо на антиохийския епископ Игнатий Богоносец, писано около 110 година[9]. През IV век епископ Кирил Йерусалимски използва израза „католическа църква“, за да разграничи православната църква от други религиозни групи, които също се наричат църкви[9][10].
Самата църква в свои официални документи най-често използва за себе си наименованието „Католическа църква“[12]. В същото време в документи на Светия престол и на някои национални епископски конференции понякога се използва и името „Римска католическа църква“[13][14][15]. Катехизисът на папа Пий X, публикуван през 1908 година, също използва определението „Римска“, за да разграничи Католическата църква от други християнски общности, които не са в пълно общение с църквата на Рим[16].
Администрацията на папата се нарича Папство, като според доктрината на Католическата църква то е учредено от Исус Христос с предаването на ключовете за Рая на апостол Петър. Църковната юрисдикция на папата се нарича Свети престол или Апостолически престол.[17][18] Пряко подчинена на папата е и Римската курия, централният управляващ орган, който ръководни ежедневните дела на Католическата църква. Освен това папата е суверен на Ватикана,[19] град-държава, разположена във вътрешността на град Рим. В правно отношение Светият престол е разграничен от Ватикана, като международните отношения на Ватикана се осъществяват чрез Светия престол.
„Кардинал“ е почетна титла, давана от папите на църковни дейци, като водещи фигури в Римската курия, епископи на големи градове и изтъкнати богослови. Кардиналите образуват Кардиналска колегия, съвещателен орган, към който папите могат да се обръщат за съвети и съдействие при управлението на църквата. В случай на смърт или оттегляне на папата, новият папа се избира от членовете на Кардиналската колегия, които са на по-малко от 80 години, които образуват папски конклав.[20] Макар на теория за папа да може да бъде избран всеки мъж католик, от 1389 година насам на този пост винаги са избирани само кардинали.[21]
Автономни обособени църкви
Католическата църква е съставена от 23 автономни обособени църкви, всяка от които признава върховенството на епископа на Рим по въпросите на доктрината.[22] Тези църкви, наричани също с латинския термин sui iuris, са общности от католици с форми на богослужение, отразяващи различни исторически и културни влияния, но оставащи в рамките на общата католическа доктрина. По принцип всяка sui iuris църква е оглавявана от патриарх или епископ с висок ранг и разполага с известна степен на самоуправление по отношение на своята вътрешна организация, ритуали, литургичен календар и други страни на своята дейност.
Най-голямата от обособените църкви е Латинската църква, която обхваща над 98% от всички католици. Тя се формира в Южна Европа и Северна Африка, след което се разпространява в Западна, Централна и Северна Европа, а впоследствие и по целия свят. Латинската църква се смята за най-стария и голям клон на Западното християнство, съвкупност от вярвания и обичаи, възникнали в различни европейски страни, някои от които се споделят също от много християнски църкви, водещи началото си от Реформацията.[23]
Останалите 22 автономни обособени църкви са Източнокатолическите църкви, наброяващи около 17,3 милиона члена (2010).[3] Източнокатолическите църкви следват традициите на Източното християнство и включват църкви, които винаги са били в евхаристично общение с Католическата църква, и такива, които са избрали да го възстановят след период на схизма. Някои Източнокатолически църкви се оглавяват от патриарх, избран от синод на епископите, други от върховен архиепископ или митрополит, а трети са организирани в отделни епархии. Една от 22-те Източнокатолически църкви е българската Църква на съединените с Рим българи. В Римската курия има специален отдел, отговарящ за отношенията с Източнокатолическите църкви – Конгрегация за източните църкви.
Диоцези, енории и религиозни ордени
Отделните страни, области или големи градове се обслужват от местни обособени църкви, наричани диоцези или епархии и оглавявани от епископ. Всеки диоцез е в единство с една от световните sui iuris обособени църкви, т.е. с Латинската църква или с една от Източнокатолическите църкви. Към 2008 година цялата Католическа църква обхваща 2 795 диоцеза.[24] Епископите в дадена страна или регион често са организирани в епископска конференция,[25] която помага за поддържането на единен стил на богослужение и координира социалните програми в областите, обслужвани от членуващите в нея епископи.
Диоцезите от своя страна се разделят на множество индивидуални общности, наричани енории, всяка от които е обслужвана от един или повече свещеници, дякони или светски свещенослужители.[26] Енориите са отговорни за ежедневното почитане на тайнствата и пастирската грижа за католическите вярващи.
Ръкоположени духовници, както и светски католици, могат да водят посветен живот или самостоятелно (като отшелници или посветени девици), или включвайки се в светски или религиозен институт за посветен живот (орден), в който приемат клетви, потвърждаващи желанието им да следват трите евангелски съвета за целомъдрие, бедност и подчинение.[27] Примери за такива институти за посветен живот са ордените на бенедиктинците, кармелитите, доминиканците и францисканците.[27] Голямото мнозинство от членовете на институтите за посветен живот са жени – 743 хиляди от общо 945 хиляди през 2006 година. Те участват в различни дейности, от съзерцателни молитни до преподаване, осигуряване на медицински грижи и мисионерска работа.[28]
Демографска статистика
През 2011 година членовете на Католическата църква наброяват 1,214 милиарда души (17,5% от населението на света)[2] при 437 милиона през 1950 година[29] и 654 милиона през 1970 година.[30] В годините след 2010 годишното нарастване на броя на католиците е 1,5% – 2,3% в Африка и 0,3% в Америка и Европа. 48,8% от всички католици живеят в Америка, 23,5% в Европа, 16,0% в Африка, 10,9% в Азия и 0,8% в Океания.[2] Католиците са повече от половината християни по света.[31]
През 2011 година броят на католическите свещеници е около 413 хиляди души, като числеността им нараства най-бързо в Азия и Африка – съответно с 39% и 32% спрямо 2000 година.[2]
Обреди
Основно тайнство в Католическата християнска църква (както и в Православната) е Светата литургия. Представлява пресъздаване на жертвоприношението от Новия завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Римокатолическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалм от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното – точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е върховният миг на литургията. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Това означава, че тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. извършили са тежък грях и не са се изповядали, не могат да се причестят и ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях.
Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание или Конфирмация (потвърждение)- помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години.
За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред дават обет за безбрачие т.нар. целибат. Това изискване не се отнася за тези от източен обред, т.нар. „присъединени“ към Рим или иначе казано, „униатски“ църкви.
Римокатолическата църква не допуска трикратен развод по никакъв повод. Думите на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ се спазват вярно в католическата доктрина. Развод е възможен само в изключителни случаи, и това става след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака с години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени в своето лоно, докато в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания, тоест не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.
За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо – често вярващите се причестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.
Следвайки думите на Христос в Евангелието, Римокатоличеството приема главенството на папата, наследникът на апостол Петър, над цялата Църква. Също така в Католическата църква Символът на вярата се чете или произнася с добавката „…и от Сина“ („филиокве“, filioque) към символа на вярата. Тази добавка се прави, за да се поясни преводът на гръцката дума ἐκπορευόμενον (изхожда и произхожда) в Никео-Цариградския символ, която не съответства напълно на латинския глагол ¨procedit¨. Горната добавка се налага, за да се получи пълноценна представа за каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но същевременно изхожда от Сина, тъй като е „Дух Христов“.
В никакъв случай изразът „…и от Сина“ не е бил добавен с намерението да се принизи йерархичността в Троицата, тоест да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (както бива обвинявана Вселенската (Католическата)християнска църква днес), а по-скоро, за да уточни Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината римските патриарси (папите), въпреки първоначалната си съпротива, накрая да я приемат като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.
98% от римокатолиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2% са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени униатски католически църкви.
Доктрина
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
История
Възникване на Християнската църква
Римокатолическата църква, наред с Източноправославната, е продължител на ранната християнска църква, основана от Иисус Христос.[32][33] Според Новия завет Христос избира сред последователите си 12 апостоли, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол Петър възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. [34], когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.[35][36][37] Явяването на Светия Дух на Петдесетница поставя началото на църквата, а епископите са наследници на първите апостоли.[33][37]
Според католическото предание, апостол Петър се установява в Рим, където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа Лин за свой наследник.[38][39] Това потвърждават текстове на раннохристиянски автори, като апостол Павел и папа Климент I,[40] както и от някои археологически данни.[38] Има и такива историци, които отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.[41][42]
Ранно християнство
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Средновековие
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Реформация и Контрареформация
Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на xристиянството. За нейни хронологични граници обикновено се приемат 1517 година, когато Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският мирен договор слага край на продължителните религиозни войни в Европа.[43]
Великите географски открития и Просвещението
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Новото време
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Съвременност
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
↑Към 2011 г. по света има 1 214 000 000 кръстени католици[2], включително 17 милиона членове на Източнокатолическите църкви (представляващи 1,4 % от общия им брой).[3]
General Essay on Western Christianity // Overview of World Religions. Division of Religion and Philosophy, University of Cumbria, 1999. Посетен на 1 април 2012. (на английски)
catholic // Dictionary.reference.com, 2011. Посетен на 30 юни 2011. (на английски)
Clyde Drexler Clyde Austin Drexler (lahir 22 Juni 1962) adalah mantan pemain bola basket Amerika Serikat yang bermain dalam National Basketball Association dan berposisi sebagai shooting guard. Ia 10 kali memperkuat all-star, masuk dalam anggota Basketball Hall of Fame, dan namanya masuk dalam 50 pemain terbesar NBA. Drexler memenangkan medali emas Olimpiade pada tahun 1992 dan NBA championship pada tahun 1995. Bertinggi badan 200 cm. Karier Drexler lulus dari Sterling High School tahun ...
Daily television programme on Al Jazeera English This article is about the Al Jazeera English television programme. For other programming, see Stream (disambiguation). The StreamGenreTelevision news magazineCreated byAl Jazeera EnglishPresented byAnelise BorgesCountry of originQatarOriginal languageEnglishProductionExecutive producerDavid PoortProduction locationsDoha, QatarRunning time25 minutesOriginal releaseNetworkAl Jazeera EnglishReleaseApril 2011 (2011-04) –presentRelatedWi...
Cicak ManSutradaraYusry KRUPemeranSaiful ApekFasha SandhaAznil NawawiYasmin HaniYusry KRU Jalaluddin HassanAC MizalAdlin Aman RamlieDistributorKRU Films Sdn BhdTanggal rilis2006Negara MalaysiaAnggaran4,802,802,721.31 RupiahPendapatankotor18,307,686,792.45 Rupiah[1]SekuelCicakman 2 - Planet Hitam Cicak-Man adalah film terbitan KRU FILM yang merupakan percobaan dari pengarah yang berbakat Yusry KRU untuk melahirkan adihero atau superhero Malaysia. Ia berkisar di sebuah kota buatan ...
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada April 2016. Lafadl adalah sebuah lembaga kajian dan publikasi yang didirikan oleh sekelompok anak muda di Yogyakarta yang punya perhatian khusus pada persoalan masyarakat Dunia Ketiga. Lafadl berdiri pada tanggal 21 Agustus 2000. Lafadl percaya bahwa another world i...
Keuskupan QingdaoDioecesis Zimtaovensis天主教青岛教区Katedral Santo Mikael, QingdaoLokasiNegaraChinaProvinsi gerejawiJinanMetropolitJinanStatistikLuas17.000 km2 (6.600 sq mi)InformasiRitusRitus LatinKatedralKatedral QingdaoKepemimpinan kiniPausFransiskusUskupLowongUskup agungJoseph Zhang Xian-wang Keuskupan Qingdao/Tsingtao (Latin: Zimtaoven(sis)code: la is deprecated , Hanzi: 青島) adalah sebuah keuskupan sufragan Latin di provinsi gerejawi Metropolitan Jinan...
School of psychology founded by Alfred Adler Individual psychology (German: Individualpsychologie) is a psychological method or science founded by the Viennese psychiatrist Alfred Adler.[1][2] The English edition of Adler's work on the subject (1925) is a collection of papers and lectures given mainly between 1912 and 1914. The papers cover the whole range of human psychology in a single survey, and were intended to mirror the indivisible unity of the personality.[further ...
Kawczynski pada Juni 2017 Daniel Robert Kawczynski (pengucapan bahasa Polandia: [ka'ft͡ʂɨnskʲi]; lahir 24 Januari 1972) adalah seorang politikus Partai Konservatif Inggris dan Anggota Parlemen untuk Shrewsbury dan Atcham di Shropshire, Inggris.[1] Anggota parlemen Inggris pertama yang lahir di Polandia,[2] ia dibesarkan di Inggris dari usia tujuh tahun. Referensi ^ Daniel Kawczynski. BBC. Diakses tanggal 2 July 2013. ^ Parliamentlive.tv. parliamentlive.tv. ...
Political and military subdivision of the Spanish Empire Governorate of ChiloeGobernación de Chiloé1567–17841789–1852 FlagStatusGovernorate of the Viceroyalty of PeruCapitalCastro (1567-1768)San Carlos de Chiloé (1768-1852)Common languagesSpanish, MapudungunReligion Roman CatholicismGovernment8Monarch • 1567–1621 Philip III• 1813–1848 Isabella II Governor • 1567-1568 Martín Ruiz de Gamboa• 1817–1852 Antonio de Quintanilla Historical era...
Artikel ini membutuhkan rujukan tambahan agar kualitasnya dapat dipastikan. Mohon bantu kami mengembangkan artikel ini dengan cara menambahkan rujukan ke sumber tepercaya. Pernyataan tak bersumber bisa saja dipertentangkan dan dihapus.Cari sumber: Sunan Gresik – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR (April 2024) Asy-SyaikhMaulana Malik Ibrahim ( Sunan Gresik )Ilustrasi Lukisan Sunan Gresik Informasi pribadiLahirSamarqand (*perkiraan)Mening...
Henry CavendishHenry CavendishLahir(1731-10-10)10 Oktober 1731Nice, PrancisMeninggal24 Februari 1810(1810-02-24) (umur 78)London, EnglandKebangsaanInggrisAlmamaterUniversity of CambridgeDikenal atasPenemu hidrogen Mengukur densitas bumiKarier ilmiahBidangKimia, Fisika Henry Cavendish (10 Oktober 1731 – 24 Februari 1810) filsuf asal Inggris, juga seorang ilmuwan dan ahli kimia. Cavendish terkenal karena menemukan hidrogen, atau yang ia sebut sebagai udara yang mudah terbakar.[1]...
Cet article est une ébauche concernant l’Espagne et le Concours Eurovision de la chanson. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?) selon les recommandations des projets correspondants. Espagneau Concours Eurovision 1965 Conchita Bautista représentant l'Espagne avec la chanson ¡Qué bueno, qué bueno! lors de l'Eurovision 1965 à Naples. Données clés Pays Espagne Chanson ¡Qué bueno, qué bueno! Interprète Conchita Bautista Compositeur Antonio ...
1992 CBS biographical drama miniseries directed by James Steven Sadwith SinatraPromotional posterGenreBiographyDramaWritten byWilliam MastrosimoneAbby MannDirected byJames Steven SadwithStarringPhilip CasnoffOlympia DukakisJoe SantosGina GershonNina SiemaszkoMarcia Gay HardenTheme music composerArtie ButlerCountry of originUnited StatesOriginal languageEnglishProductionExecutive producerTina SinatraProducerRichard M. RosenbloomProduction locationsHoboken, New JerseyUnion Station - 800 N. Alam...
1975 Conservative Party leadership election ← 1965 4–11 February 1975 (1975-02-04 – 1975-02-11) 1989 → Candidate Margaret Thatcher Edward Heath William Whitelaw First ballot 130 (47.1%) 119 (43.1%) Did not enter Second ballot 146 (52.9%) Withdrew 79 (28.6%) Candidate Geoffrey Howe Jim Prior Hugh Fraser First ballot Did not enter Did not enter 16 (5.8%) Second ballot 19 (6.9%) 19 (6.9%) Did not enter Leader before...
United States Army general Charles Hunter GerhardtNickname(s)Uncle CharlieBornJune 6, 1895Lebanon, Tennessee, United States[1]DiedOctober 9, 1976 (aged 81)BuriedArlington National Cemetery, Virginia, United StatesAllegiance United StatesService/branch United States ArmyYears of service1917–1948Rank Major GeneralService number0-5259Unit Cavalry BranchCommands held56th Cavalry Brigade91st Infantry Division29th Infantry DivisionBattles/warsWorld War IWorld War IIAwardsAr...
Estuary on the Polish-German border This article is about a lagoon in Poland. For a bay in Papua New Guinea named after Szczecin (Stettin), see Stettin Bay. Oder Lagoon - Landsat satellite photo (circa 2000) The German fishing village of Altwarp on the Lagoon Szczecin Lagoon, view from Polish island of Karsibór Szczecin Lagoon (Polish: Zalew Szczeciński, German: Stettiner Haff), also known as Oder Lagoon (German: Oderhaff), and Pomeranian Lagoon (German: Pommersches Haff), is a lagoon in th...
Gae Aulenti Premio Imperiale 1991 Gae Aulenti, pseudonimo di Gaetana Emilia Aulenti (Palazzolo dello Stella, 4 dicembre 1927 – Milano, 31 ottobre 2012[1]), è stata una designer e architetta italiana, particolarmente dedita al tema dell'allestimento e del restauro architettonico. Ha operato su numerose piazze. Considerata tra i migliori architetti e le migliori architette della sua generazione, ha lasciato un'impronta indelebile nella storia del design internazionale. Nel corso dell...
Peta infrastruktur dan tata guna lahan di Komune Arbonne-la-Forêt. = Kawasan perkotaan = Lahan subur = Padang rumput = Lahan pertanaman campuran = Hutan = Vegetasi perdu = Lahan basah = Anak sungaiArbonne-la-ForêtNegaraPrancisArondisemenMelunKantonPerthesAntarkomuneCommunauté de communes du Pays de BièrePemerintahan • Wali kota (2008-2014) Colette Gabet • Populasi1947Kode INSEE/pos77006 / 2 Population sans double...