Диоцез (на гръцки: dioikesis и на латински: dioecesis) е термин от древногръцки произход, с който за първи път в Римската империя се означават териториални единици, субект на административна подялба. За първи път терминът е цитиран от Цицерон през I век пр.н.е. за обозначаване на данъчна повинност на Апамея Киботос и други райони. Прилагането му познава три исторически етапа:
През епохата на принципата римският диоцез е градски окръг или част от по-голямата териториална единица провинция.
С приемането на християнството за официална религия от император Константин през 313 започва официална християнизация на Римската империя. Диоцезът се превръща в църковна териториална единица под управлението на епископ, като предишната му форма цивилен диоцез остава само с историческа стойност. В някои източноевропейски преводи терминът се превежда като епархия, като от съвременна гледна точка този превод е коректен само когато се има предвид точно църковния диоцез.