Монахът (ж.р.монахиня), наричан и калугер, е член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот в целибат. Монасите живеят сами или заедно с други монаси (монахини), но задължително от същия пол, като поддържат някаква форма на физическо отделяне от светския живот и от хората, които не са се отдали на религиозенаскетизъм.
Монашеските общежития се наричат манастири (монастири).
Православие
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Християнското монашество възниква през ІІІ век, когато хиляди египетски християни отиват в пустинятаНитрия, югозападно от Александрия, за да подражават на живота на Свети Антоний, първия християнски монах. Християнските монаси обикновено живеят в манастири. Монах, който живее самотно, отделен от обществото, а понякога и от останалите монаси, се нарича отшелник.
В будизма обикновено има пробен период преди ръкополагането, при който се вижда дали кандидатът желае да стане будистки монах. Ако желае, остава в манастира, иначе е свободен да напусне.
Свети Пахомий Велики (292 – 348), основател на първата общежителна монашеска обител.
Свети Василий Велики (331 – 379), велик богослов и църковен учител, основател на източното монашество и създател на правилата за монашески живот, валидни и до днес в Православната църква, събрани в „Аскетични препоръки“.
