Генуа
Гѐнуа [ 3] италиански : Genova , произн. Джèнова , на лигурски : Zêna , произн. Зѐна , на латински : Genua ) е град и община в западната част на Северна Италия .
Името на града на български е утвърдено със своето латинско наименование, посочено за първи път в Енциклопедията на братя Данчови от 1936 г.
Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия . Населението му е 558 183 жители към юли 2023 г.
Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници .
В Древността местността е населена от лигурите . Генуа е основният им център до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр.
На мястото, където се намира старото пристанище , Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това място, добре защитено от капризите на морето , са оценени още от древните гърци, които основават тук колония . През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците . Тя е възстановена от римляните , които използват пристанището като база за морския си флот по време на многобройните войни, които водят.
В началото на XII век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери , които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите . В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция . В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия .
Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през XIV век започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година.
Градът държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджа . Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници, бранещи интересите на тамошната генуезка колония Галата . Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 г., когато е завладян от французите .
След Първата световна война през 1922 г. се провежда конференция , на която е подписан Рапалският договор .
Пристанището в Генуа Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен).
Местната икономика включва машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост.
Генуа е важен образователен и научен център.
Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор катедрала „Свети Лаврентий “ (на италиански : Cattedrale di San Lorenzo ). В съседство е Дворецът на дожите . Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория .
В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа .
Родени Антонела Руджеро (р. 1952), певица, първа солистка на „Матия Бадзар “;Балила (1735 – 1781), бунтовник;Бенедикт XV (1854 – 1922), римски папа;Бепе Грило (р. 1948), актьор и политик;Джан Пиеро Ревербери (р. 1939), композитор, диригент и аранжор, създател на „Рондо Венециано “;Джузепе Тадеи (1916 – 2010), певец;Едоардо Сангвинети (1930 – 2010), писател;Енрико Киеза (р. 1970), италиански футболист;Еудженио Монтале (1896 – 1981), италиански поет;Леон Батиста Алберти (1404 – 1472), архитект;Николо Паганини (1782 – 1840), композитор;Ренцо Пиано (р. 1937), архитект;Рикардо Джакони (р. 1931), астрофизик;Христофор Колумб (1451 – 1506), мореплавател;Яков Ворагински (1228 – 1298), духовник и писател;Починали Други
Müller, R. Sic hostes Ianua frangit. Spolien und Trophäen im mittelalterlichen Genua, Weimar, 2002.
Schweppenstette, F. Die Politik der Erinnerung. Studien zur Stadtgeschichtsschreibung Genuas im 12. Jahrhundert, Frankfurt am Main, 2003.
Тивчев, П. Войната между Кипър и Генуа през 1373 – 1374 г. и участието на българи в нея. – Études historiques, 3, 1966, 125 – 144.
Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана. – В: Сборник Хр. Христов. С., 1976, 313 – 336.
Гюзелев, В. Три етюда върху българския XIV век. С., 2009.
Културно
Археологическа зона и
Патриаршеска базилика в Акуилея (1998) •
Археологическа зона на Агридженто (1997) • Археологическа зона на
Помпей ,
Херкулан и
Торе Анунциата (1997) •
Базилика Свети Франциск и други францискански паметници в
Асизи (2000) •
Ботаническата градина в Падуа (1997) •
Кралски дворец в Казерта с парк,
Акведукт Ванвители и
Монументален комплекс „Сан Леучо“ (1997) •
Замък „Кастел дел Монте“ в Бари (1996) •
Парк Чиленто и Вало ди Диано с археол. зони на
Пестум и
Велия , и Манастир на
Падула (1998) • Църква и доминикански манастир
Санта Мария деле Грацие в Милано с
„Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи (1980) •
Амалфийско крайбрежие (1997) •
Креспи д'Ада (1995) •
Етруски некрополи в Черветери и в
Тарквиния (2004) •
Ренесансов град Ферара и неговата Делта на
По (1995, 1999) • Исторически център на
Флоренция (1982) • Новите улици и системата на Дворците Роли в
Генуа (2006) • Саси и Парк със скални църкви на
Матера (1993) •
Катедрала на Модена ,
Градска кула и
Пиаца Гранде (1997) • Къснобарокови градове в района на
Вал ди Ното (2002) • Исторически център на
Неапол (1995) •
Пиаца дел Дуомо в
Пиза (1987) • Исторически център на
Пиенца (1996) •
Порто Венере ,
Чинкуе Тере , и островите (
Палмария ,
Тино и
Тинето ) (1997) • Раннохристиянски паметници в
Равена (1996) •
Савойски кралски резиденции (1997) • Скална живопис във
Вал Камоника (1979) • Исторически център на
Рим (споделен със
Светия престол ) и
Базилика „Свети Павел отвъд стените“ (1980, 1990) •
Свещени хълмове на Пиемонт и Ломбардия (2003) • Исторически център на
Сан Джиминяно (1990) • Исторически център на
Сиена (1995) •
Си Нуракси в
Барумини (1997) •
Сиракуза и каменен
Панталика (2005) •
Трули в Алберобело (1996) • Исторически център на
Урбино (1998) •
Вал Д'Орча (2004) •
Венеция и
нейнaта лагуна • Град
Верона (2000) •
Виченца и
Вилите на Андреа Паладио във Венето (1994, 1996) •
Вила Адриана в
Тиволи (1999) •
Вила д'Есте в
Тиволи (2001) •
Римска вила Казале (1997) • Арабско-норманското наследство на
Палермо и катедралите на
Чефалу и
Монреале (2015) •
Ивреа – индустриален град на 20 век (2018) •
Лонгобардите в Италия: места на властта (568–774) (2011) •
Мантуа и
Сабионета (2008) • Вили и градини на
Медичи в
Тоскана (2013) • Праисторически наколни жилища в
Алпите (2011) •
Ретише Бан в пейзажите на
Албула и
Бернина (2008) • Венециански защитни градежи 16-17 век (2017) • Лозя на
Пиемонт : Ланге-Роеро и Монферато (2014)
Природно
1985: Атина ·
1986: Флоренция ·
1987: Амстердам ·
1988: Западен Берлин ·
1989: Париж ·
1990: Глазгоу ·
1991: Дъблин
1992: Мадрид ·
1993: Антверпен ·
1994: Лисабон ·
1995: Люксембург ·
1996: Копенхаген ·
1997: Солун ·
1998: Стокхолм ·
1999: Ваймар ·
2000: Рейкявик , Берген , Хелзинки , Брюксел , Прага , Краков , Сантяго де Компостела , Авиньон , Болоня ·
2001: Ротердам , Порто ·
2002: Брюге , Саламанка ·
2003: Грац ,
2004: Генуа , Лил ·
2005: Корк ·
2006: Патра ·
2007: Люксембург · Сибиу
2008: Ливърпул , Ставангер ·
2009: Линц , Вилнюс ·
2010: Есен , Печ , Истанбул ·
2011: Турку , Талин ·
2012: Марибор , Гимараеш ·
2013: Кошице , Марсилия ·
2014: Умео , Рига
2015: Монс , Пилзен ·
2016: Сан Себастиан , Вроцлав ·
2017: Орхус , Пафос ·
2018: Валета , Леуварден ·
2019: Пловдив , Матера ·
2020: Риека , Голуей ·
2021: Тимишоара , Елевсина , Нови сад ·
2022: Еш-сюр-Алзет , Каунас
