Земенски манастир „Свети Йоан Богослов“
Местоположение42.4675, 22.7383
Вид на храма	православен манастир и средновековна църква
Страна	България
Населено място	Земен
Религия	Българска православна църква
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Софийска
Изграждане	XI век
Статут	Паметник на културата, филиал на НИМ
Състояние	недействащ, паметник на културата
Земенски манастир „Свети Йоан Богослов“ в Общомедия

Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“ е български манастир, намиращ се в град Земен.

Манастирът е основан през 11 век, а стенописите му са направени през 11 и 14 век.^[1]

Манастирът се намира на един от североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Разположен е на около 1 км югоизточно от град Земен, община Земен, област Перник – един от най-малките градове в България.

Състои се от църква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и не се обитава от монаси.

Най-забележителна е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.

Храмът датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка.

Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.

В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на неизвестен местен феодал^[2] и съпругата му Доя – едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.

Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от 9 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на 20 век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра.

През 1970-те години се провеждат реставрационни работи.

На 5 март 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.

• Стенописи
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

• Грабар, Андрей, Материали по средновековому искусству в Болгарии, ГНМ, 11, 1920, с. 97 – 161;
• Грабар, Андрей, „Доистория" болгарской жи-вописи, Сб. В. Н. Златарски, 1925, с. 567 сл.;
• Кръстев, К., Шест века земенски стенописи, Изкуство, XI, 1961, кн. 6, с. 13 – 18;
• Мавродинов, Никола, Едноко-рабната и кръстовидна църква по българските земи, до края на XIV в. София, 1931, с. 80 – 81;
• Мавродинов, Никола, Външната украса на старобългарските църкви, ИАИ, VIII, 1934, с. 262 – 330;
• Мавродинов, Никола, Старобългарската живопис, София, 1945;
• Мавродинова, Лиляна, Стилът на земенските стенописи, Изкуство. XI11, 1963, кн. 6, с. 17 – 34;
• Мавродинова, Лиляна, Кой е ктиторът на Земенската църква, МПК, V, 1965, кн. 2, о. 4 – 9;
• Мавродинова, Лиляна, Стенописите на Земенската църква, ИИИИ, VIII, 1965, с. 257 – 280;
• Мавродинова, Лиляна, Земенската църква, София, 1980, 208 с.;
• Миятев, К., Земенският манастир, Векове, 1, 1931, кн. 1, с. 6 – 8;
• Миятев, К., Декоративната система на българските стенописи, Сб. В. Н. Златарски, 1925, с. 135 – 149;
• Миятев, К., Монументалната живопис в древна България, ГСУБФ, IV, 1926/27, с. 131 – 150;
• Протич, А., Югозападната школа в българската стенопис през XIII—XIV в., Сб. В. Н. Златарски, 1925, с. 297 сл.;
• Протич, А., Един портрет-модел за българските майстори през XV—XVI в., ГНМ. IV, 1922/25, с. 218 – 136;
• Баласчев, Г., Славянски надписи от Югозападна България, Минало, III, 1910, кн. 5/6, с. 191 – 210;
• Иречек, К., Пътувания по България, Пловдив, 1874 г. с. 561 – 595;
• Иванов, Йордан, Старинни църкви в Югозападна България, ИАД, 111, 1912/13, с. 58 – 59;
• Иванов, Йордан, Северна Македония. София. 1909, с. 316;
• Марди-Бабикова, В. и Б. Илиева, Новооткрити стенописи в църквата при Земенския манастир. Изкуство. 1972. кн. 10. с. 12 – 14;
• Марди-Бабикова. В., Земенската църква „Св. Йоан Богослов“, София;
• Илиева. Б., Проблеми на реставрацията и консервацията на Земенската църква. Земенскн манастир, София, 1980, с. 205 – 206;
• Митова-Джонова, Димитрина, Археологически данни за селската носия в Северозападна България през XIV в. ИЕИМ, Ш. 1958, с. 39;
• Митова-Джонова, Димитрина, Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., с.86 – 90;
• Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 247.;
• Мавродинова, Лиляна, „Надписите и датировката на стенописите от втория слой в Земенската църква „Св. Йоан Богослов“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. Х, 2005 г.

Портал „България“          Портал „Православие“