Софийска епархия

Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Софийска епархия (източнокатолическа). За римокатолическата вижте Софийско-пловдивска епархия.
Софийска епархия
Катедралният храм „Света Неделя“
ЦъркваБългарска православна църква – Българска патриаршия
СтранаБългария
ЦентърСофия
Катедрална църква„Света Неделя“
Архиерейски наместничестваСамоков
Ихтиман
Дупница
Радомир
Кюстендил
Трън
Годеч
Дата на основаванеI век
ПредстоятелДаниил
Санмитрополит
Викарен епископПахомий Браницки, Исаак Велбъждски
Брой манастири41
Софийска епархия в Общомедия

Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.

История

Античност

Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан Сердикийският събор, който се проваля в основните си цели, но демонстрира авторитета на Сердикийската епископия[1].

При разделянето на Римската империя през 395 година Сердика е в границите на Източната Римска империя, но в църковно отношение остава подчинена на римския папа чрез епископа на Солун, който през 415 година получава титлата „викарий на апостолическия престол“ с юрисдикция над източните епархии на Илирик.[2] През следващите десетилетия авторитетът на солунския епископ отслабва, като папите често пряко ръководят местните епархии.[2] През 535 година император Юстиниан I основава епархията на Юстиниана Прима, чийто епископ малко по-късно става викарий на апостолическия престол, като Сердикийската епархия преминава под негова юрисдикция.[3] Тази промяна изглежда предизвиква съпротивата на сердикийските епископи, чието водещо положение сред епархиите на Средиземна Дакия е отнето в полза на Юстиниана Прима.[4]

Средновековие

Около 733 година, в резултат на острия конфликт между Лъв III и римските папи, заради поддържаното от императора иконоборство, източноилирийските епархии, сред които е и Сердикийската, преминават под ръководството на константинополските патриарси, като римските папи в продължение на столетия претендират, че те трябва да им бъдат върнати.[5] В началото на IX век Сердика е завладяна от България и съвременните изследователи предполагат, че след създаването на самостоятелна Българска църква градът е център на една от епархиите му, макар че в няколкото първични източника, изброяващи българските епархии, той не е споменат.[6] След завладяването на североизточна България от Империята през 971 година, пребиваващият дотогава в Дръстър патриарх Дамян се установява за известно време в Средец.[7] През следващите години Средецката епархия е подчинена на патриаршията в Преспа.[8]

След падането на Първото българско царство през 1018 година Средецката епархия е включена в новосъздадената Охридска архиепископия.[9] Предполага се, че след завладяването на Средец от Второто българско царство през 1195 година епархията преминава от Охридската към Търновската архиепископия, но преки сведения за нея в следващите десетилетия напълно отсъстват.[10] Тя не е спомената в документите, свързани с унията на цар Калоян от 1204 година, което е причина за разнопосочни тълкувания – според някои автори епархията отхвърля унията, според други тя не се споменава, тъй като е подчинена на Велбъждкия митрополит, а Петър Мутафчиев дори допуска, че тя е временно закрита.[11] Епархията се появява отново в източници от XIV век, когато има статут на митрополия и са известни имената на няколко митрополити.[12]

Веднага след превземането на Средец от османците през 1385 година неговата епархия е подчинена на видинския митрополит, който по това време е под юрисдикцията на константинополския патриарх.[13]

Ново време

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

От един ферман от 1728 година, издаден след оплакване на митрополит Анастасий Софийски става ясно, че османските служители често искали подкупи от митрополията – кафе, захар, пари и други дарове.[14]

Епископи

Патриарх Неофит 2013 - 2024
Патриарх Даниил 2024 -
Сердикийски епископи на Вселенската патриаршия
Софийски митрополити на Вселенската патриаршия
  • Димитър (печат от ок. 1000 г.)[26]
  • Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)[27]
  • Никита (печат от ок. 1100 г.)[28]
  • Йоан (споменат в 1329 г.)[29]
  • Леонтий (споменат в 1360 г.)[30]
  • местоблюстител Даниил Видински[31]
  • Силоаний (1455 – 1469)[32]
  • Силвестър (споменат в 1469 г.)[33]
  • Калист (споменат през май 1484 г.)[34]
  • Калевит (споменат в 1493[1] и 1497[35] г., починал през 1503 г.[36])
Име Име Управление Забележка Години
Панкратий Παγκράτιος споменат през февруари 1515[37]
Йеремия Ἰερεμίας споменат в 1513[38][39] - 31 декември 1522[40] във вселенски п. ? - 1546[41][42]
Нифонт Грък Νήφων споменат през юли 1528[43] и през февруари 1534 г.[44]
Панкратий Παγκράτιος споменат на 16 май 1534[38][39]
Яков Ιάκωβος споменат на 17 август 1555[38][39]
Диомидий Διομήδης споменат в 1564 и 1565[45]
Партений Παρθένιος споменат през март 1579,[46] януари 1580 и в 1586[47][38]
Григорий Γρηγόριος споменат през април 1580[48] и на 6 януари 1587,[39] починал в 1601[47]
Йоасаф Ιωάσαφ избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията[47]
Неофит Νεόφυτος избран на 18 март 1603[47]
Йеремия Ιερεμίας споменат в 1614[49], 1618,[50] отстранен през 1628[47]
Мелетий Μελέτιος избран на 23 юни 1628, отстранен през февруари 1631[47][50] в охридски а.
Игнатий Ιγνάτιος избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650[47][50]
Йезекиил Ιεζεκιήλ избран на 30 ноември 1639[47] – 1645[50][39]
Николай Νικόλαος 1647 – 1650 местоблюстител[51]
Даниил Δανιήλ 1650 – 1670 подал оставка[51]
Мелетий Μελέτιος в 1670 получил ферман[52] ? - 1697
Авксентий Αυξέντιος 1674 – 1676[52]
Даниил Δανιήλ май 1676 – 1678 отстранен[53][52]
Авксентий Αυξέντιος 1678 – 1680 отстранен[53][52][54]
Кирил Κύριλλος избран на 28 юли 1680[53][55] от пловдивски м.
Теоклит Θεόκλητος в 1682[56] и в 1692[57][58]
Григорий Γρηγόριος в 1694[59] и в 1700[53] – 1701[53] подал оставка[53]
Анастасий Αναστάσιος 23 май 1701 – 1743 †[53][60]
Антим Άνθιμος май 1743 – 1754 подал оставка[61][53]
Йеремия Ιερεμίας 14 април 1754 – 1783 †[61][53]
Йероним Ιερώνυμος 1783[62]
Теофан Θεοφάνης септември 1783 – 26 октомври 1822 † ? – 1822
Йоаким Ιωακείμ 22 ноември 1822 – 1830 от фанарски и ферсалски м., в янински м. ? – 1845
Паисий Παΐσιος септември 1830 – 1 април 1837 от еритрейски е., в смирненски м. 1778 – 1877
Мелетий Μελέτιος 10 април 1837 – януари 1847 по-рано лариски м., по-късно димотишки м. 1778 – 1860
Паисий Παΐσιος 7 октомври 1847 – 14 юли 1853 от смирненски м., в ефески м. 1778 – 1877
Гедеон Γεδεών 14 юли 1853 – 19 април 1861 от мраморноостровен м., мраморноостровен ? – 1877
Доротей 19 април 1861 – октомври 1872 от нишавски м., в скопски м. на Българската екзархия около 1830 – 1875
Антим Άνθιμος 27 ноември 1872 – 22 декември 1873 по-рано велешки м., в дабробосненски м. 1812 – 1884
Софийски митрополити на Българската екзархия и патриаршия
Име Управление Забележка Години
Мелетий 15 октомври 1872 – 11 февруари 1883 подал оставка 1832 – 1891
Партений 12 февруари 1892 – 20 юни 1918 от велички е. 1845 – 1918
Стефан 23 март 1922 – 8 септември 1948 от маркианополски е., подал оставка 1878 – 1957
Кирил 10 май 1953 – 7 март 1971 † от пловдивски м. 1901 – 1971
Максим 4 юли 1971 – 6 ноември 2012 † от ловчански м. 1914 – 2012
Неофит 24 февруари 2013 – 13 март 2024 † от русенски м. 1945 – 2024
Даниил 30 юни 2024 – от видински м. 1972 -

Духовни околии

Манастири

Осеновлашки манастир

Храмове

  • катедрален храм „Света Неделя“, София
  • храм „Св. Андрей Първозвани“, – София
  • храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица
  • храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София
  • храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София
  • храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София
  • храм „Св. вмчкца Параскева“, София
  • храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София
  • храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София
  • храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Лозенец,
  • храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Слатина, София
  • храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София – Руска православна църква
  • храм „Св. Николай Софийски“, София
  • храм „Св. Петка Самарджийска“, София
  • храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Петка Стара“, София
  • храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София
  • храм „Св. Преображение Господне“, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Княжево, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София
  • храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, София
  • храм „Св. Седмочисленици“, София
  • храм „Св. София“, София
  • храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София
  • храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци
  • храм „Св. Троица“, бул. К. Величков, София
  • храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква
  • храм „Св. Успение Богородично“, Малашевски гробища, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, Централни гробища, София
  • храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София
  • храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София

Бележки

  1. ↑ sofiaculture.bg, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304122622/http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=viewnews&nid=27, посетен на 29 януари 2014 
  2. ↑ а б Данчева-Василева 2017, с. 320.
  3. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 320 – 321.
  4. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 321 – 322.
  5. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 328 – 329.
  6. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 331 – 332.
  7. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 332 – 333.
  8. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 335 – 336.
  9. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 339 – 340.
  10. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 382 – 386.
  11. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 382 – 387.
  12. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 388.
  13. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 389 – 390.
  14. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 39.
  15. ↑ J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, 1065.
  16. ↑ Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164.
  17. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 303.
  18. ↑ Вачкова, Веселина. Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, „Златен змей“, 2013. ISBN 978-954-776-026-4. с. 263.
  19. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 308.
  20. ↑ Лачев, 164 – 165.
  21. ↑ Лачев, 165.
  22. ↑ Лачев, 165.
  23. ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 121.
  24. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 310.
  25. ↑ Лачев, 165.
  26. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 363.
  27. ↑ Лачев, 165.
  28. ↑ Данчева-Василева 2017, с. 363 – 364.
  29. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43
  30. ↑ Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  31. ↑ Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 420.
  32. ↑ Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167.
  33. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 128
  34. ↑ Αποστολόπουλος, Δ. Ο „Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136.
  35. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 138
  36. ↑ Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  37. ↑ Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.
  38. ↑ а б в г Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 167.
  39. ↑ а б в г д Тютюнджиев, Иван, Красимира Мутафова. История на българския народ през XV-XVII в. В таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 1994. с. 38.
  40. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 166. (на гръцки)
  41. ↑ Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004.
  42. ↑ Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.
  43. ↑ Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 294.
  44. ↑ Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.
  45. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 188, 190
  46. ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554
  47. ↑ а б в г д е ж з Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 167. (на гръцки)
  48. ↑ Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289.
  49. ↑ Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145.
  50. ↑ а б в г Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 168.
  51. ↑ а б Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 169.
  52. ↑ а б в г Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 170.
  53. ↑ а б в г д е ж з и Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 168. (на гръцки)
  54. ↑ Inscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179.
  55. ↑ Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 170 - 171.
  56. ↑ Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60.
  57. ↑ Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964.
  58. ↑ Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 171.
  59. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 335
  60. ↑ Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 171 – 172.
  61. ↑ а б Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 172.
  62. ↑ Лачев, М. Каталог на софийските митрополити // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 172 – 173.
Цитирани източници
  • Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6.

Външни препратки

     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    

Read other articles:

IFNA10

Interferon, alpha 10Tanda pengenalSimbol IFNA10; IFN-alphaCID eksternal OMIM: 147577 MGI: 2667155 HomoloGene: 110898 GeneCards: IFNA10 Gene Gene Ontology Fungsi molekul • cytokine activity • cytokine receptor binding Komponen sel • extracellular region • extracellular space Proses biologis • blood coagulation • cytokine-mediated signaling pathway • innate immune response • defense response to virus • type I interferon-mediated signaling pathway • regulation ...

 

Boonslick

Cultural region in the US state of Missouri The Boonslick, or Boone's Lick Country, is a cultural region of Missouri along the Missouri River that played an important role in the westward expansion of the United States and the development of Missouri's statehood in the early 19th century.[1] The Boone's Lick Road, a route paralleling the north bank of the river between St. Charles and Franklin, Missouri, was the primary thoroughfare for settlers moving westward from St. Louis in the e...

 

Avella

AvellaKomuneComune di AvellaLokasi Avella di Provinsi AvellinoNegaraItaliaWilayah CampaniaProvinsiAvellino (AV)Luas[1] • Total29,39 km2 (11,35 sq mi)Ketinggian[2]126 m (413 ft)Populasi (2016)[3] • Total7.788 • Kepadatan260/km2 (690/sq mi)Zona waktuUTC+1 (CET) • Musim panas (DST)UTC+2 (CEST)Kode pos83021Kode area telepon081Situs webhttp://www.comune.avella.av.it Avella adalah sebuah kota ...

Aboriginals Protection and Restriction of the Sale of Opium Act 1897

Aboriginals Protection and Restriction of the Sale of Opium Act 1897Parliament of Queensland Long title An Act to make Provision for the better Protection and Care of the Aboriginal and Half-caste Inhabitants of the Colony, and to make more effectual Provision for Restricting the Sale and Distribution of Opium. Status: Repealed The Aboriginals Protection and Restriction of the Sale of Opium Act 1897 (Qld), was an Act of the Parliament of Queensland. It was the first instrument of separate le...

 

Parasitologi

Artikel ini membutuhkan rujukan tambahan agar kualitasnya dapat dipastikan. Mohon bantu kami mengembangkan artikel ini dengan cara menambahkan rujukan ke sumber tepercaya. Pernyataan tak bersumber bisa saja dipertentangkan dan dihapus.Cari sumber: Parasitologi – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR Bagian dari seriIlmu Pengetahuan Formal Logika Matematika Logika matematika Statistika matematika Ilmu komputer teoretis Teori permainan Teori ...

 

Человек прямоходящий

† Человек прямоходящий Научная классификация Домен:ЭукариотыЦарство:ЖивотныеПодцарство:ЭуметазоиБез ранга:Двусторонне-симметричныеБез ранга:ВторичноротыеТип:ХордовыеПодтип:ПозвоночныеИнфратип:ЧелюстноротыеНадкласс:ЧетвероногиеКлада:АмниотыКлада:Синапсиды�...

وهيتلي (تشيشير)

وهيتلي كنيسة سانت لوك الإحداثيات 53°19′00″N 2°34′00″W / 53.316666666667°N 2.5666666666667°W / 53.316666666667; -2.5666666666667   [1] تقسيم إداري  البلد المملكة المتحدة[2]  معلومات أخرى WA4  رمز جيونيمز 7293054  تعديل مصدري - تعديل   وهيتلي (بالإنجليزية: Whitley, Cheshire)‏ هي قرية وأبرشي�...

 

Comparative navy enlisted ranks of Arabophone countries

Rank comparison chart of Non-commissioned officer and enlisted ranks for navies of Arabophone states. Other ranks Rank group Senior NCOs Junior NCOs Enlisted  Algerian National Navy[1]vte No insignia مساعد أولMosa'id awwal مساعدMosa'id رقيب أولRaqib awwal رقيبRaqib عريف أولEarif 'awal عريفEarif جنديJundiun Adjudant chef Adjudant Sergent chef Sergent Caporal chef Caporal Djoundi  Royal Bahrain Naval Forcevte No insignia رقیب أولRa...

 

Hummingbird Springs Wilderness

Protected area in Maricopa County, Arizona, US Hummingbird Springs WildernessIUCN category Ib (wilderness area)LocationMaricopa County, Arizona, USANearest cityTonopah, AZ–Aguila, AZCoordinates33°40′39″N 113°05′14″W / 33.67756°N 113.08736°W / 33.67756; -113.08736Area31,200 acres (12,626 ha)Established1990Governing bodyBureau of Land Management The Hummingbird Springs Wilderness is a 31,200-acre (12,626 ha) wilderness administered by th...

Western Star Trucks

Western Star TrucksJenisanak perusahaanIndustriotomotifDidirikan1967PendiriWhite Motor CompanyKantorpusatPortland, Oregon, Amerika SerikatTokohkunciRoger Nielson (President, CEO)Dave Carson (President)ProdukTrukIndukDaimler Truck North AmericaAnakusahaERF (1996–2000)Situs webwesternstarstrucks.com Western Star Trucks Sales, Inc. adalah produsen truk Amerika yang berkantor pusat di Portland, Oregon, dan anak perusahaan dari Daimler Truck North America, yang pada gilirannya merupakan anak per...

 

Penyuluhan

Ada usul agar artikel ini digabungkan dengan Konseling. (Diskusikan) Penyuluhan Penyuluhan adalah turunan dari kata exstension yang dipakai secara luas dan umum dalam bahasa Indonesia penyuluhan berasal dari kata dasar suluh yang berarti pemberi terang ditengah kegelapan.[1] Dalam bahasa Belanda penyuluhan disebut Voorlichting yang berarti memberi penerangan untuk menolong seseorang menemukan jalannya, dalam bahasa Inggris dan jerman mengistilahkan penyuluhan sebagai pemberian saran a...

 

Thief-taker

Thief-takerAn original gallows ticket for viewing the hanging of one of the most notorious thief-takers Jonathan Wild with his Thief-Taker General emblem design on the top was executed for operating on both sides of the law. Thief taking was a common law enforcement occupation beginning in the 17th century and existed until the mid-19th century when it was replaced by professional modern police forces.OccupationActivity sectorsLondon, EnglandDescriptionCompetenciescrime prevention, crime dete...

مقاطعة بيرسي (واشنطن)

  لمعانٍ أخرى، طالع مقاطعة بيرسي (توضيح). مقاطعة بيرسي    علم شعار   الإحداثيات 47°03′N 122°07′W / 47.05°N 122.11°W / 47.05; -122.11   [1] تاريخ التأسيس 22 ديسمبر 1852  سبب التسمية فرانكلين بيرس  تقسيم إداري  البلد الولايات المتحدة[2][3]  التقسيم ا�...

 

Andrew Dismore

British Labour politician (born 1954) Andrew DismoreDismore in 2015Member of the London Assembly for Barnet and CamdenIn office4 May 2012 – 6 May 2021Preceded byBrian ColemanSucceeded byAnne ClarkeMember of Parliament for HendonIn office1 May 1997 – 12 April 2010Preceded byConstituency CreatedSucceeded byMatthew Offord Personal detailsBorn (1954-09-02) 2 September 1954 (age 69)Bridlington, East Riding of Yorkshire, EnglandPolitical partyLabourAlma materLondon School...

 

Trisezione dell'angolo

Questa voce o sezione sull'argomento geometria non cita le fonti necessarie o quelle presenti sono insufficienti. Puoi migliorare questa voce aggiungendo citazioni da fonti attendibili secondo le linee guida sull'uso delle fonti. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. La trisezione di un angolo, vale a dire la costruzione di un angolo di ampiezza un terzo di un altro angolo qualsiasi dato, assieme al problema della duplicazione del cubo e a quello della quadratura del cerchio...

Businessperson

Person involved in activities for the purpose of generating revenue Businessman redirects here. For other uses, see Businessman (disambiguation). BusinesspersonCNOOC Group Chairman Wang Yilin (left) shaking hands with BG Group CEO Chris Finlayson in 2013OccupationOccupation typeBusinessActivity sectorsPrivateDescriptionCompetenciesInnovationRisk Taking AbilityCritical thinkingGoal seekingNetworkingPersuasionPerseveranceLeadershipEducation requiredQualification is not requiredRelated jobsCapit...

 

Birtle, Manitoba

Canadian unincorporated community founded 1884 This article is about the community in Manitoba, Canada. For former municipality of the same name, see Rural Municipality of Birtle. This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Birtle, Manitoba – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (April 2011) (Lear...

 

Nageshvara Jyotirlinga

Hindu temple, one of the twelve Jyotirlingas This article possibly contains original research. Please improve it by verifying the claims made and adding inline citations. Statements consisting only of original research should be removed. (September 2014) (Learn how and when to remove this message) Nageshwar JyotirlingaNageshwar Jyotirling Dwarka GujaratReligionAffiliationHinduismDistrictDevbhumi DwarkaDeityShivaFestivalsMaha ShivaratriLocationLocationDwarkaStateGujaratCountryIndiaNageshvara J...

William S. King

American politician For the Union Army officer, see William Sterling King. William Smith KingMember of the U.S. House of Representativesfrom Minnesota's 3rd districtIn officeMarch 4, 1875 – March 3, 1877Preceded byJohn T. AverillSucceeded byJacob H. Stewart Personal detailsBornWilliam Smith King(1828-12-16)December 16, 1828Malone, New York, U.S.DiedFebruary 24, 1900(1900-02-24) (aged 71)Minneapolis, Minnesota, U.S.Resting placeLakewood CemeteryMinneapolis, Minnesot...

 

Didier Pironi

Didier PironiPironi as a Formula Two driver in 1977.Lahir(1952-03-26)26 Maret 1952Meninggal23 Agustus 1987(1987-08-23) (umur 35)Karier Kejuaraan Dunia Formula SatuKebangsaan FrenchTahun aktif1978 - 1982TimTyrrell, Ligier, FerrariJumlah lomba72 (70 starts)Juara Dunia0Menang3Podium13Total poin101Posisi pole4Lap tercepat5Lomba pertamaGrand Prix Argentina 1978Menang pertamaGrand Prix Belgia 1980Menang terakhirGrand Prix Belanda 1982Lomba terakhirGrand Prix Jerman 1982 Didier Joseph-Lovis Pir...