Мелнишка епархия

Тази статия е за православната епархия. За богомилската вижте Мелнишка епархия (Богомилска църква).
Мелнишка епархия
Катедралният храм „Свети Николай“
Местно имеΙερά Μητρόπολη Μελενίκου
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя
Османска империя
ЦентърМелник
Катедрална църква„Свети Никола“ (до XVIII век)
„Свети Николай“ (след XVIII век)
Дата на основаванеXIII век
Дата на закриване1913 г.
Санмитрополит

Мелнишката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου) е историческа епархия на Вселенската патриаршия със средище град Мелник. Катедрални църкви на епархията са „Свети Никола“ на хълм край града, а от XVIII век градската „Свети Николай Чудотворец“.

История

Епархията е основана в XIII век. Между 1345 и 1371 година е подчинена на Печката сръбска патриаршия, след което отново и завинаги се завръща към Цариградската патриаршия.[1] През XIX век обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Сярската каза с общо 101 християнски селища.[2] След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия.[3] През 1891 – 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година част от епархията попада в Гърция, част в България. В Гърция наследник е Валовищката епархия на Вселенската патриаршия, управлявана днес от Църквата на Гърция. От 1913 до 1914 година управляващ българската епархия е архимандрит Инокентий Софийски.[5] След това диоцезът на Мелнишката епархия на българска територия е присъединен към Струмишката епархия на Българската екзархия. През 1920 година, след като град Струмица е предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци, остатъкът от диоцеза на бившата Мелнишка епархия на територията на България е присъединен към Неврокопската епархия.

От 1 октомври 1998 година Мелнишки е титулярна епископия, тоест без епархия, на Българската православна църква.

Епископи

Епигонатий на Мелнишката митрополия, 1691 година
Кръщелно от Мелнишката митрополия, 7 септември 1902 година
Мелнишки митрополити на Вселенската патриаршия
Име Име Години Забележка
Теодор Θεόδωρος споменат в 1150[6]
Павел Клавдиополит[7] Παύλος Κλαυδιουπολίτης преди 1204 – след май 1216[8]
Доротей Δωρόθεος споменат в 1285[9][6]
Максим Μάξιμος споменат в 1294[10] и 1297[11]
Макарий I Μακάριος споменат в 1299[12]
Йоан Ιωάννης споменат в 1315 – 1316[13][6]
Митрофан I Μητροφάνης 1347 – 1352[14][6] или 1329 - 1345/1371 или 1333 - 1354[6] наричан Καθολικού Κριτού Ρωμαίων[6]
Кирил I Κύριλλος споменат в 1355[6]
Калист Κάλλιστος споменат в 1371
Спиридон Σπυρίδων споменат в 1377[15][6] в печки п.
Митрофан II Μητροφάνης 1379 – 1386[16][6]
Атанасий Αθανάσιος споменат в 1393[6]
Евстратий Ευστράτιος споменат в 1438 г.[17][6]
Матей I Ματθαίος 1439 – 1474[18] участник във Фераро-Флорентинския събор
Макарий II Μακάριος 1475 - 1480 или 1460 - 1485[6] или 1474 – 1485[19][6]
Герасим Γεράσιμος 1485 – 1505[20][6]
Дионисий I Διονύσιος 1505 – 1528[21][6]
Матей II Ματθαίος 1528 – 1555[22][6]
Теона Θεωνάς 1555 – 1559[23] от паронаксийски, идентифициран от Е. Тапинос с Теона Солунски[6]
Неофит I Νεόφυτος 1559 - 1578[24][6] или 1559 - 1575[6]
Методий Μεθόδιος ръкоположен на 2 юни 1578[25]-март 1581[26][6]
Анастасий Αναστάσιος 1581 – 1589[27][6]
Филарет I Φιλάρετος споменат в 1591 г.[28]
Софроний I Σωφρόνιος 1589 – 1593[29][6]
Гавриил Γαβριήλ 1593 – 1598[30][6]
Софроний II Σωφρόνιος 1598 – 1621[31][6]
Галактион Γαλακτίων 1621 – 1627[6] или 1621 - 1628[32]
Неофит Νεόφυτος 1627 – 1628[33]
Христофор Χριστόφορος 28 юни 1628 – 1 ноември 1653[34][33]
Теофан Θεοφάνης декември 1654 – 1659[35]
Григорий I Γρηγόριος април 1659 – 1661[36][33]
Силвестър Σιλβέστρος 9 май 1661 – 15 май 1667[37][33]
Захарий Ζαχαρίας 1667 – 1677[38][33]
Дионисий II Διονύσιος 1677 – 1683, 1685, 1687, 1689[39][33]
Кирил II Κύριλλος 1683 – 1685, 1687, 1688[40][33]
Макарий III Μακάριος 18 април 1689 – 1696[41][33]
Стефан Στέφανος 1696 – 1706[42][33]
Григорий II Γρηγόριος 1706 – 1711[43][33]
Мелетий Μελέτιος 1711 – 1716[44][33]
Антим I Άνθιμος 3 септември 1716 - 1737[33] в ганоски и хорски м.
Кирил III Κύριλλος 1737 – 1745[45] в никомидийски м.
Йоаникий Ιωαννίκιος 1745 – 1753[46][33] от анкарски м.[33]
Филарет II Φιλάρετος 1753 – 1755[47] от созополски м.[33]
Макарий IV Μακάριος 1755 – 1763[48] от милоски м.[33]
Дамаскин Δαμασκηνός октомври 1763 – април 1769[33][49] в солунски м.
Гавриил Γαβριήλ 1769[33]
Леонтий Λεόντιος 1769 – юни 1796[33][50] в кесарийски м.
Антим II Άνθιμος юли 1796 – май 1820[33][51] от вукелски е.[33]
Самуил Σαμουήλ май 1820 – август 1830[33][52] от драчки м.
Григорий III Γρηγόριος 1830 – 1837[53] от по-рано дебърски м.
Дионисий III Διονύσιος 2 септември 1837 – 25 март 1875[54]
Прокопий Προκόπιος 25 май 1875 – 28 август 1891 от херцеговински м.
Александър Αλέξανδρος 11 януари 1892 – 27 април 1894 от преспански и охридски м.
Константин I Κωνσταντίνος 3 май 1894 – 23 март 1899 от литицки м., в ганоски и хорски м.
Леонтий Λεόντιος 29 април 1899 – 27 февруари 1901 от филаделфийски м., в касандрийски м.
Йоаким Ιωακείμ 11 март 1901 – 18 октомври 1903 в пелагонийски м.
Ириней Ειρηναίος 2 ноември 1903 – 11 август 1906 в касандрийски м.
Теодорит Θεοδώρητος 22 август 1906 – септември 1906 от неврокопски м., в неврокопски м.
Емилиан Αιμιλιανός 2 септември 1906 – 8 декември 1911 в гревенски м.
Константин II Κωνσταντίνος 10 януари 1912 – 25 юни 1913 от хариуполски е.
Мелнишки титулярни епископи на Българската православна църква
Име Управление Забележка Години
Генадий 1 октомври 1998 – 26 май 2008 † 1955 - 2008
Серафим 18 декември 2011 – 19 януари 2014 в неврокопски м. 1974
Герасим 18 декември 2016 – 1979

Бележки

  1. ↑ Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, 2008, стр.16 – 17.
  2. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  3. ↑ Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
  4. ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.116 – 117.
  5. ↑ Духовници
  6. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 304. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  7. ↑ Костова, Елена. Завещанието на мелнишкия митрополит Павел Клавдиополит – важен исторически извор от началото на ХІІІ век. Списание "Историческо бъдеще", 2016, кн. 1-2, стр. 197-205.
  8. ↑ Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 259.
  9. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 5927.
  10. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16801
  11. ↑ Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, 259.
  12. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16264
  13. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 8615; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 155 – 157.
  14. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18061; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 267 – 269.
  15. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 26573
  16. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18062
  17. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 6347
  18. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 17367; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 381.
  19. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  20. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 3750.
  21. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  22. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  23. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  24. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  25. ↑ Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976. с. 252.
  26. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 286 – 287, 295 – 296, 318.
  27. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319; Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  28. ↑ Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  29. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
  30. ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
  31. ↑ Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 183 – 188; Λ. Πολίτης, Μ. Πολίτη, Βιβλιογράφοι του 17ου - 18ου αιώνα: Συνοπτική καταγραφή. Αθήνα, 1994, 630.
  32. ↑ Βαλαής, 188 – 193.
  33. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 305. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  34. ↑ Βαλαής, 193 – 200; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 327, 377.
  35. ↑ Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 327; Βαλαής, 201 – 206.
  36. ↑ Βαλαής, 207 – 209.
  37. ↑ Βαλαής, 209 – 213.
  38. ↑ Βαλαής, 213 – 216.
  39. ↑ Βαλαής, 216 – 218.
  40. ↑ Βαλαής, 218 – 219.
  41. ↑ Βαλαής, 220 – 221.
  42. ↑ Βαλαής, 222 – 224.
  43. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  44. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  45. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  46. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  47. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  48. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  49. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  50. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  51. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  52. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  53. ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
  54. ↑ Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    

Read other articles:

Daftar penghargaan yang diterima dan dimiliki Indonesia

Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Desember 2023. Daftar ini belum tentu lengkap. Anda dapat membantu Wikipedia dengan mengembangkannya. Indonesia merupakan salah satu negara di dunia. Sebagai suatu negara yang mendukung perdamaian, Indonesia telah banyak memberikan jasa kepada dunia. Oleh karena itu...

 

 

Indonesian Movie Actors Awards 2017

Indonesian Movie Actors Awards ke-11Logo IMAA 2017Tanggal18 Mei 2017TempatPlenary Hall INews Center, Kebon Sirih, Menteng, Jakarta PusatPembawa acara Daniel Mananta Arie Untung Pembawa pra-acara Robby Purba Ayushita PenyelenggaraRCTISorotanFilm Terbaik: Pilihan pemirsaCek Toko Sebelah[2]Aktor TerbaikReza Rahadian[1]My Stupid BossAktris TerbaikCut Mini TheoAthirahPenghargaan seumur hidupChristine HakimLiputan televisiSaluranRCTIDurasi180 menit ← 2016 Indonesian Movie...

 

 

Pistis

Greek mythological personification of trust Greek deitiesseries Primordial deities Titans and Olympians Water deities Chthonic deities Personifications List Achlys Adephagia Adikia Aergia Agon Aidos Alala Alastor Algos Alke Amechania Amphillogiai Anaideia Ananke Androktasiai Angelia Apate Arae Arete Atë Bia Caerus Charites Deimos Dike Dyssebeia Dysnomia Eirene Ekecheiria Eleos Elpis Epiales Epidotes Epiphron Eris Eros Eunomia Eupraxia Gelos Geras Harmonia Hebe Hedone Hedylogos Homados Homono...

Stasiun Toyono

Toyono Station豊野駅Toyono Station in February 2008Lokasi1002 Toyono, Toyono-machi, Nagano-shi, Nagano-ken 389-1105JapanKoordinat36°42′41″N 138°16′31″E / 36.7114°N 138.2754°E / 36.7114; 138.2754Ketinggian334.6 metersOperator Shinano Railway JR East Jalur ■ Kita-Shinano Line ■ Iiyama Line Letak10.8 km from NaganoJumlah peron1 side + 1 island platformsJumlah jalur3Informasi lainStatusStaffedSejarahDibuka1 September 1898PenumpangFY20161,320 daily (JR)1,...

 

 

Wrestling at the 2020 Summer Olympics – Women's freestyle 57 kg

Women's freestyle 57 kgat the Games of the XXXII OlympiadVenueMakuhari MesseDate4–5 August 2021Competitors16 from 16 nationsMedalists Risako Kawai  Japan Iryna Kurachkina  Belarus Helen Maroulis  United States Evelina Nikolova  Bulgaria← 20162024 → Wrestling at the2020 Summer OlympicsQualificationList of wrestlersFreestyleGreco-RomanWomen57 kg60 kg50 kg65 kg67 kg53 kg74 kg77 kg57 kg86 kg87 kg62 kg97 kg97 kg68 kg125 kg130 kg76 kgvte Main ar...

 

 

Bintang deret utama tipe-G

Matahari, salah satu contoh deret utama tipe-G. Properti Bintang deret utama tipe-G[1] TipeSpektrum Massa (M☉) Permukaangravitasi(log g) Temperaturefektif(K) Warnaindex(B − V) G0V 1.15 4.32 5,980 0.583 G1V 1.10 4.34 5,900 0.608 G2V 1.07 4.35 5,800 0.625 G3V 1.04 4.37 5,710 0.642 G4V [catatan 1] 1.00 4.38 5,690 0.657 G5V 0.98 4.40 5,620 0.672 G6V 0.93 4.42 5,570 0.690 G7V 0.90 4.44 5,500 0.713 G8V 0.87 4.46 5,450 0.740 G9V 0.84 4.48 5,370 0.776 Bintang deret utama...

Blue Bird (train)

City of Decatur redirects here. For the Illinois Terminal Railroad service, see Streamliners (Illinois Terminal Railroad). Blue BirdCity of DecaturThe Blue Bird's Vista-Dome dome parlor-observation car in the 1950s.OverviewService typeInter-city railStatusDiscontinuedLocaleMidwest United StatesFirst service1938Last serviceApril 30, 1971Former operator(s)Wabash RailroadNorfolk and Western RailwayRouteTerminiChicagoSt. LouisDistance travelled285.7 miles (459.8 km)Service frequencyDailyTrai...

 

 

General Motors

Untuk kegunaan lain, lihat GM. General Motors CompanyRenaissance Center di Detroit, Michigan.JenisPublikKode emitenNYSE: GMKomponen S&P 100Komponen S&P 500IndustriOtomotifDidirikan16 September 1908; 115 tahun lalu (1908-09-16) (dengan nama General Motors Corporation)11 Agustus 2009; 14 tahun lalu (2009-08-11) (dengan nama General Motors Company)[1]PendiriWilliam C. DurantCharles Stewart MottFrederic L. SmithKantorpusatDetroit, Michigan, Amerika SerikatCabang396 fasil...

 

 

Ion Antonescu

Prime minister and Conducător of Romania during World War II This article may be too long to read and navigate comfortably. Consider splitting content into sub-articles, condensing it, or adding subheadings. Please discuss this issue on the article's talk page. (July 2023) MarshalIon AntonescuOfficial portrait, 1942Conducător of RomaniaIn office6 September 1940 – 23 August 1944Preceded byPosition establishedSucceeded byPosition abolished43rd Prime Minister of RomaniaIn office...

Sheffield City Airport

Defunct airport in Sheffield Parkway, 1997–2008 Sheffield City AirportIATA: SZDICAO: EGSYSummaryAirport typeDefunctOwnerPeel Airports and HeliportsOperatorSheffield City Heliport ServicesServesSheffieldLocationSheffield ParkwayOpened1997 (1997)Closed30 April 2008 (2008-04-30)Elevation AMSL231 ft / 70 mCoordinates53°23′39″N 001°23′19″W / 53.39417°N 1.38861°W / 53.39417; -1.38861MapEGSYLocation in SheffieldRunways Directio...

 

 

Akan calendar

Calendar used by the Akan people, a Kwa group of West Africa The Akan people (a Kwa group of West Africa) appear to have used a traditional system of timekeeping based on a six-day week (known as nnanson seven-days via inclusive counting). The Gregorian seven-day week is known as nnawɔtwe (eight-days). The combination of these two system resulted in periods of 40 days, known as adaduanan (meaning forty days).[1] Nnanson The composition or construction of the Adaduanan cycle appears t...

 

 

Edward Shippen

Mayor of Philadelphia from 1701 to 1703 For other people named Edward Shippen, see Edward Shippen (disambiguation). Edward ShippenSecond Mayor of PhiladelphiaIn office1701–1703Chief Justice of the Supreme Court of PhiladelphiaIn office1699 Personal detailsBorn1639 (1639)Methley, West Yorkshire, EnglandDiedOctober 2, 1712(1712-10-02) (aged 72–73)Philadelphia, Province of Pennsylvania, British AmericaSpouses Elizabeth Lybrand ​ ​(m. 1671; died ...

Villars-sous-Yens

Pour les articles homonymes, voir Villars. Villars-sous-Yens Armoiries Drapeau Administration Pays Suisse Canton Vaud District Morges Communes limitrophes Yens, Denens, Lussy-sur-Morges, Saint-Prex, Étoy, Lavigny Syndic Peter Lüthi NPA 1168 No OFS 5652 Démographie Population permanente 615 hab. (31 décembre 2022) Densité 202 hab./km2 Langue Français Géographie Coordonnées 46° 30′ 40″ nord, 6° 25′ 44″ est Altitude 482 m Super...

 

 

Finlands geografi

Karta över Finlands topografi. Finlands geografi är den geografiska beskrivningen av Republiken Finland. Landet präglas av låglänt topografi eftersom en övervägande del av Finlands landyta är en del av den baltiska skölden som ligger lågt och som kraftigt har eroderats och blivit utjämnad. Berggrunden består av prekambriskt urberg. Inlandsisen har under den senaste istiden till stor del format landskapet och spår av den är bland annat moränryggar och rullstensåsar. Ytterligare...

 

 

2020年夏季奧林匹克運動會波蘭代表團

2020年夏季奥林匹克运动会波兰代表團波兰国旗IOC編碼POLNOC波蘭奧林匹克委員會網站olimpijski.pl（英文）（波兰文）2020年夏季奥林匹克运动会（東京）2021年7月23日至8月8日（受2019冠状病毒病疫情影响推迟，但仍保留原定名称）運動員206參賽項目24个大项旗手开幕式：帕维尔·科热尼奥夫斯基（游泳）和马娅·沃什乔夫斯卡（自行车）[1]闭幕式：卡罗利娜·纳亚（皮划艇）&#...

Campllong

For Campllong valley in Castellar del Riu, Berguedà, see Pi de les Tres Branques. Municipality in Catalonia, SpainCampllongMunicipalitySant Quirze church, Campllong FlagCoat of armsCampllongLocation in CataloniaShow map of Province of GironaCampllongCampllong (Spain)Show map of SpainCoordinates: 41°53′44″N 2°49′55″E / 41.89556°N 2.83194°E / 41.89556; 2.83194Country SpainCommunity CataloniaProvince GironaComarcaGironèsGovernment •...

 

 

Acido gorlico

Acido gorlicoAcido gorlico Nome IUPACacido 13-ciclopent-2-en-1-il-tridecanoico Abbreviazioni18:1cyΔ6c Nomi alternativiacido 2-ciclopentene-1-tridecanoico Caratteristiche generaliFormula bruta o molecolareC18H30O2 PubChem51351687 SMILESC1CC(C=C1)CCCCCCC=CCCCCC(=O)O Indicazioni di sicurezzaModifica dati su Wikidata · Manuale L'acido gorlico è un acido grasso composto da 18 atomi di carbonio di cui 13 formano una catena lineare con un doppio legame cis in posizione 6=7 e 5 formano un ane...

 

 

Christianity in Pakistan

This article may require copy editing for grammar, style, cohesion, tone, or spelling. You can assist by editing it. (October 2023) (Learn how and when to remove this message) Pakistani ChristiansInterior of Saint Patrick's Cathedral, KarachiTotal population2.63 million 1.27% of the Pakistani Population[1]Regions with significant populationsEspecially in Punjab and Islamabad Capital TerritoryLanguagesPunjabiUrduEnglish Christianity is the third largest religion in Pakistan,[1]...

Electoral and ethics policy of the Joe Biden administration

Overview of the Biden administration's electoral and ethical policies This article is part of a series aboutJoe Biden Political positions Electoral history Early life and career Eponyms Family Honors Public image U.S. Senator from Delaware Judiciary Committee Bork hearings Thomas hearings 1994 Crime Bill Violence Against Women Act Foreign Relations Committee Elections: 1972 1978 1984 1990 1996 2002 2008 47th Vice President of the United States Transition Tenure Obama administration first inau...

 

 

Alpha compositing

Operation in computer graphics A color spectrum image with an alpha channel that falls off to zero at its base, where it is blended with the background color. In computer graphics, alpha compositing or alpha blending is the process of combining one image with a background to create the appearance of partial or full transparency.[1] It is often useful to render picture elements (pixels) in separate passes or layers and then combine the resulting 2D images into a single, final image cal...