Константин (на гръцки: Κωνσταντίνος) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]
Биография
Роден е в 1850 година на Тенедос със светското име Хадзиапостолу (Χατζηαποστόλου).[1] Племенник е на митрополит Никодим Воденски.[2] От 1876 година учи в Семинарията на Халки, която завършва в 1880 година.[1] Служи като проповедник във Воденската и в Бурсенската епархия.[1] При управлението на патриарх Йоаким III Константинополски става подсекретар на Светия синод. Заема поста до септември 1886 година, когато подава оставка при Йоаким IV Константинополски.[1] Става йеродякон.
На 8 юни 1887 година е избран за титулярен дафнуски епископ при Мелнишката митрополия със седалище във Валовища. На 12 юни е ръкоположен за презвитер от митрополит Гервасий Халдийски. На следния 13 юни в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за дафнуски епископ. Ръкополагането е извършено от митрополит Герман Родоски в съслужение с митрополитите Гавриил Самоски и Гервасий Халдийски.[1] Като дафнуски епископ става популярен като проповедник и в града и по селата, които той посещава често.[3] Епископ Константин от 28 август 1891 до 11 януари 1892 година е наместник на Мелнишка епархия след смъртта на митрополит Прокопий. На 11 януари 1892 година е избран за литицки митрополит в Ортакьой.[4]
На 30 април 1894 година е избран за наследник на Александър като мелнишки митрополит. В 1895 година при превземането на Мелник по време на Четническата акция на Македонския комитет е принуден да бяга от града, облечен в кадънски дрехи.[5]
На поста остава до 23 март 1899 година, когато е уволнен поради конфликт с местната гръцка община.[6] Оттегля се в Иверския манастир на Света гора.[1]
На 22 август 1906 година е избран за митрополит на Ганоската и Хорска епархия.[7][1] На 10[1] или 12 май 1909 година[8] става последен анхиалски митрополит. Така и не успява да заеме катедрата си в Анхиало, България, и живее в Цариград до смъртта си на 27 юни / 10 юли 1923 година.[1][9]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Αγχιάλου κυρός Κωνσταντίνος. (1850-1923) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 септември 2017.
- ↑ Κερκινέογλου, Απόστολος. Νικόδημος Κομνηνός Ανδρέου, μητροπολίτης Βοδενών κ.α. // ΔΙΑΚΕΚΡΙΜΕΝΟΙ ΤΕΝΕΔΙΟΙ. Архивиран от оригинала на 2014-08-14. Посетен на 13 август 2014.
- ↑ Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 92. Посетен на 11 януари 2014 г.
- ↑ Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 93. Посетен на 11 януари 2014 г.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 58.
- ↑ www.aposerres.gr // Архивиран от оригинала на 2017-09-20. Посетен на 2012-04-03.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 57. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 125. (на гръцки)
- ↑ Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 71.
