Щипяни

Щипяни или по-старо щиплии (единствено число щипянец, щипянка, щипянче, щиплия, на македонска литературна норма: Штипјани) са жителите на град Щип, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Щип

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Антон Джамбазов

Б

В

Г

  • Гано Рибарски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[13]
  • Георги Гочев (1878 – 1942), български революционер
  • Георги Здравев (1883 – 1928), български политик, деец на БЗНС
  • Георги Камчев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[14]
  • Георги Сачев (1886 – 1958), български просветен деец и медик
  • Григор Бурев, български революционер, учител в Кочани и член на околийския революционен комитет в 1898 година.[15]
  • Григор Гърличков (1861 – 1935), български ветеринарен лекар
  • Григор Хаджикимов (1893 – 1965), български революционер, деец на ВМРО;
  • Георги Османков (? – след 1944), български пердприемач и общественик
  • Георги Попянев (1886 – 1965), български революционер, деец на ВМРО[16]
  • Григор Здравев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[17]
  • Гьошо Пачаваров (Гьоше Пачаврата) (? – 1902), деец на ВМОРО[2][4][18]
  • Гьошо Икономов, деец на ВМОРО
  • Гьошо Стоименов (1896 – 1922), деец на ВМРО, убит през декември 1922 година от органи на българската полиция.[19]

Д

Е

  • Екатерина Александрова Ципушева (1879 – 1967), българска учителка и революционерка
  • Елена Иванова Генчева, омъжена в Горна Бела речка, дългогодишна учителка, участничка в Септемврийското въстание, авторка на спомени[23]
  • Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 – 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на Панчо Накашев, общественичка
  • Емануил Развигоров (1866 – 1919), български революционер
  • Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик;
  • Емилия Рамбабова (р. 1977), зъболекарка и политик от Северна Македония
  • Ефрем Стоилков (Стойманов), български учител в родния си град след 1830 година и в Куманово около 1866 година, по-късно е ръкоположен за свещеник[24]
  • Ефрем Чучков (1870 – 1923), български общественик

Ж

З

  • Зоран Костовски (1968 – ), общински съветник и председател на ВМРО – НП в Щип. Един от първите, които издигат плочата на Тодор Александров в щипското Ново село след разпада на Югославия и пръв изнася слово в памет на Александров след промените.

И

Й

К

  • Ката Коцева Нушева, на 72 години към 19 февруари 1943 година, българска революционерка, деятелка на ВМОРО, активна членка за освобождаването на Македония и присъединяването към България. Осъдена е от новите сръбски власти на 5 години строг тъмничен затвор, заради убийството на генерал Ковачев, изтезавана в затвора. Като деятелка за освобождението на Македония получава парична помощ от министъра на здравето в София. На 19 февруари 1943 година, като жителка на Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[32]
  • Катарина Костадинова Джидрова (1878 – ?), по баща Бояджиева, българска учителка и революционерка от ВМОРО
  • Кирил Глигоров (1903 – 1924), български революционер
  • Киро Глигоров (1917 – 2012), президент на Северна Македония
  • Киро Паунов Ацков (10.04.1871 – ?), български революционер, терорист на ВМРО (Иван Михайлов)[33]
  • Црън Киро, терорист на ВМОРО[34]
  • Кольо Гюрков (1882 – след 1945), български революционер
  • Коле Кюлюмов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[35]
  • Константин Анастасов, автор на „Кратко описание на святите двадесят монастири в Атонската гора. Заради поклонниците, що идат на Свята гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските монастири. Издал Константин Анастасов от Щип. Издание трето. Цариград, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“[36]
  • Константин Живков (р. 1870), български военен деец
  • Константин Шекеринов, български учител в Щип между 1874 – 1883 година[37]
  • Коста Атанас (1797 – пр. 1865), български революционер, участник в Гръцката война за независимост
  • Коста Балабанов (р. 1929), общественик от Северна Македония, сътрудник на югославските тайни служби
  • Коста Яневски (р. 1950), северномакедонски политик
  • Костадин Арсов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[38]
  • Костадин войвода, български хайдутин, действал с чета в Югозападна България през втората половина на XIX век[39]
  • Костадин Маджунков, български просветен деец
  • Коце Гочев – Адвоката (1850 – 1915), български революционер
  • Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
  • Коце Щипянчето (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в сражение със сърбите в местността Борила, Прилепско[40]
  • Крум Банов, български революционер, деец на ВМРО[41]

Л

Животописна бележка на Лазар Донев Гацов към молбата на баща му за българска народна пенсия, 29 април 1943 година
  • Лазар Донев Гацов, арестуван след убийството на Стоян Мишев в 1924 година, осъден на 20 години, лежал 4 години във вериги в Лепоглава и умрял;[42][43][44] на 29 април 1943 година баща му Доне Деянов Гацов, живеещ в Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[42]
  • Лазар Кльонков (1880 – 1956), български революционер, войвода на ВМРО
  • Лазар Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[12]
  • Лазо Толев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[45]
  • Любомир Здравев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[46]
  • Любомир Милетич (1863 – 1937), български учен
  • Любомир Тодоров Александров (10 септември 1914 – ?), завършил в 1942 година география в Софийския университет[47]
  • Любчо Георгиевски (1966 – ), българин, политик от Северна Македония
  • Любчо Гроздев (1930 – 1989), политик от Социалистическа република Македония
  • Любчо Йордановски (1953 – ), политик от Северна Македония

М

  • Мане Арсов, български съдия[48]
  • Мане Кльонков, български революционер, изселник в Симитли, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише, че той е бил „винаги въ услуга на Дѣлото.“[49]
  • Мане Накашев (1888 – 1933), български общественик, фармацевт и революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО
  • Манчо Белчев, стипендиант на Руския синод, следва в духовно училище през 1869 година и в Табор, Чехия (1869 – 1871), завършва естествени науки в Пилзен, учителства в Свищов през 1874 година, прави опити да напише учебници по зоология и ботаника,[50] гимназиален директор[51]
  • Методий Устичков (1867 – ?), български духовник, виден деец на ордена на августинците-успенци
  • Мария Кукубайска (р. 1950), писателка от Северна Македония
  • Милан Антонов (1882 – ), български просветен деец
  • Милан Константинов (Коцев) Добутов (1877 – 1950), завършил първия випуск на Скопското българско педагогическо училище.[52] През Първата световна война е капитан в българската армия, награден с ордени „За храброст“ и „За военна заслуга“.[53]
  • Милан Кръстев (? – 1907), български революционер, щипски градски войвода на ВМОРО, загинал заедно с Мише Развигоров на 3 април 1907 година[2][54]
  • Милан Туджаров (1888 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Милан Янков (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[55]
  • Минчо Йорданов (1944 – ), политик от Северна Македония
  • Мирчо Кикиридков (1904 – 1944), български революционер, терорист на ВМРО;
  • Мите Мазнев (1873 – след 1950), български революционер
  • Мите Хаджимишев (1873 – 1953), български революционер
  • Михаил Арсов Кикиридков, български революционер
  • Михаил Христов Домазетов (1896 – ?), български юрист
  • Михаил Каламатиев (1896 – ?), деец на ВМРО, впоследствие ренегат
  • Михаил Ковачев (1840 – 1908), български революционер
  • Михаил Колев – Шилката (? – 1929), български революционер от ВМРО, загинал в Щип[56] на 14 юли 1929 година[41]
  • Михаил Костенцев (1832 – 1929), български просветен деец;
  • Михаил К. Манасиев (1873 – ?), български общественик, деец на ВМОК, завършил с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1891 година[57] и в 1900 година химия в Софийския университет.[58]
  • Михаил Марков, български революционер
  • Михаил Момчеджиков (1872 – 1959), български обществен и църковен деец
  • Михаил Наутлиев (? – 1924), български революционер
  • Михаил Охридски и Македонски (1912 – 1999), глава на Македонската православна църква;
  • Михаил Пенушлиев (? – 1930), български търговец в Солун, починал в София[59]
  • Михаил Ренджов (1936 – ), писател от Северна Македония
  • Михаил Филипов (1870 – ?), български общественик, завършил със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1892 година[57] и в 1904 година математика и физика в Софийския университет.[60]
  • Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски и македонски военен деец;
  • Мише Данчов, български революционер от ВМОРО,[61]
  • Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
  • Мишо Хаджитоманов (1902 – ?), деец на ВМРО[4]
  • Мишо Шестаков, четник в четата на Мише Развигоров[14]

Н

П

  • Панайот Манов, (1867 – 1931), български революционер
  • Пане Гочев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[9]
  • Пане Прошев (1866 – ?), български революционер
  • Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[14][14]
  • Пано Младчев, (1880 – ?), български революционер
  • Панче Гюрков (1894 – ?), български печатар
  • Панче Кралев (р. 1981), политик от Северна Македония, министър
  • Панчо Йосков (1897 – ?), български офицер, полковник
  • Панчо Ефремов Юруков (1903 – 1982), емигрирал в 1913 г. в София, печатар, член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1945 г., автор на спомени[65]
  • Панчо Лазаров (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[66]
  • Панчо Михайлов (1896 – 1965), български белетрист
  • Панчо Михайлов (1891 – 1925), български революционер и поет
  • Панчо Накашев (1881 – 1962), български общественик, първият аптекар на Медицинския факултет в София (Александровска болница), деец на ВМРО
  • Панчо Тодоров (1893 – 1933), български революционер от ВМРО
  • Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония
  • Петър Гушлев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
  • Петър (Петре) Жабата, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Мише Развигоров[14], убит преди 1918 г.[2]
  • Петър Завоев (1880 – 1969), български публицист
  • Петър Колев (р. 1986), македонски политик, публицист и пробългарски активист
  • Петър Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[67]
  • Петър Чачаров, български фолклорист от края на XIX и началото на XX век
  • Петър Прошев (Пешо Прошев), български революционер, член на Щипския околийски комитет на ВМОРО през 1904 година[68][69]
  • Плиска Манасиева (р. 1950), студентка, арестувана от сърбокомунистите заедно с баща си Тодор заради пренесените в СР Македония български учебници и книги, и през 1970 година осъдена на година и половина затвор[70]
  • Псалтир Никевски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[13]

Р

С

Т

Ф

Х

Ц

Ю

Опълченци от Щип

  • Александър Попанастасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[82]
  • Ефто Димитров, IV опълченска дружина, живущ в София;
  • Иван Апостолов, постъпил в Българското опълчение на 13 май 1877 година, IV дружина, II рота. Убит през август 1877 година.[83]
  • Михаил Минев, родом от Ново село, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[84]
  • Михаил Николаев, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[84]

Македоно-одрински опълченци от Щип

Заявление от Борис Андонов Шандаров за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
  • Александър (Алекса) Стоянов Максимов (1878 – след 1943), работник, III отделение, служи като тръбач в 3-та рота на 3-та солунска дружина, 15-а щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;[85] на 13 март 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[86]
  • Атанас Алексиев, 40-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, убит на 17 юни 1913[87]
  • Борис Андонов Шандаров, 24-годишен, жител на София, шивач, прогимназиално образование, четата на Иван Бърльо, инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 14 воденска дружина[88]
  • Васил Арсов, четата на Коста Христов Попето, четата на Тодор Александров[89]
  • Владимир Александров, жител на София, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[90]
  • Григор Александров, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[90]
  • Димитър Александров, 13 кукушка дружина[90]
  • Димитър Арсов, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[91]
  • Иван Шекеринов, 45-годишен, жител на Кюстендил, обущар, I клас, 1 рота на 7 кумановска дружина[92]
  • Йордан Шекеринов, 40-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[92]
  • Марко Кузин, 28-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[93]
  • Мише Апостолов, 30-годишен, надничар, грамотен, четата на Иван Бърльо[94]
  • Никола Андонов, 24-годишен, шекерджия, IV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[95]
  • Никола Андонов, 28 (29)-годишен, шекерджия, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[95]
  • Пане (Панче) Александров, 20 (21)-годишен, дърводелец, III отделение, Нестроева рота на 3 солунска, 15 щипска дружина[87]
  • Панче Алексиев, Нестроева рота на 3 солунска дружина.[96]
  • Панче Андонов, 27-годишен, сладкар, IV клас, 3 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[95]
  • Петър К. Бабамов, 30-годишен, чиновник, търговец, IV клас, Нестроева рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[97]
  • Сандо (Санде) Здравев, 55-годишен, бакалин, грамотен, 15 щипска дружина.[98] Деец на ВМОРО[99]
  • Симеон Коцов Байков, 20-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[100]
  • Славе Александров, 4 рота на 3 солунска дружина[87]
  • Славко Гърличков, 30-годишен, чиновник, 15 щипска дружина.[101] 1941 година е избран за председател на шипското настоятелство на Илинденската организация, същата година влиза в Щипския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети.[102]
  • Тоде Митев Абагазов, 36-годишен, обущар, I клас, 15 щипска дружина[103]
  • Тодор Янев (1887 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина. През ноември 1912 година е назначен за войвода на чета в Малгара, Източна Тракия[104]
  • Христо Коцов Байков, 25-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[100]

Починали в Щип

  • Александър Абаджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[105]
  • Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
  • Александър Малинов (? – 1904), български революционер, загинал в Ново село
  • Анастас Николов (? – 1920), български зограф
  • Апостол Поликарев, български духовник
  • Белю Киров Киров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[106]
  • Васил Марков Марков (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[107]
  • Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО, починал в Ново село
  • Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
  • Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
  • Георги Чобанов Димитров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[108]
  • Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
  • Димитър Иванов Бояджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[109]
  • Димитър Митрев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[110]
  • Желю Ив. Кирилчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война, при Ново село[111]
  • Иван Дамянов Михайлов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[112]
  • Иван Неделчев Кехайов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[113]
  • Кирил Григоров (1903 – 1925), български революционер
  • Колю Енев Минев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[114]
  • Костадин Раев Стоев (1920 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[115]
  • Константин Койчев Чаролозов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[116]
  • Константин Цанев Бояджиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война при Ново село[116]
  • Матей Семков Коджатонов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[117]
  • Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
  • Никола Михайлов Панов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[118]
  • Никола Панчев Панчев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война, при Ново село;[119]
  • Никола Сарафов (? – 1921), български революционер
  • Петър Грабов – Жабата (? – 1907), български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[120]
  • Саватие Гърбич (30 юли 1868 – 18 февруари 1915), сръбски учител, преводач, писател[121]
  • Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Стайко Филипов Филипов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[122]
  • Стоян Янков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[123]
  • Тодор Николов Ангелов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[124]

Бележки

  1. ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 508 - 509.
  2. ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
  3. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  4. ↑ а б в г д е ж з и Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  5. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 702.
  6. ↑ Андрея Арсов // sofiapomni.com. Посетен на 2 октомври 2023.
  7. ↑ ДА – Хасково, фонд 714К, опис 1, а.е. 76, л. 13
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
  9. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  10. ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 3232854973. с. 328. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  12. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  13. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  14. ↑ а б в г д е ж „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
  16. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  18. ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
  19. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  20. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.
  21. ↑ I documenti diplomatici italiani: 1896-1907. v. 1. 10 marzo 1896 - 30 aprile 1897. Commissione per la pubblicazione dei documenti diplomatici, 1972. с. 360. Посетен на 2023-12-08.
  22. ↑ Пасков, Румен. Борис Сарафов, 1872-1907. Биография. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. с. 111. Посетен на 2023-12-08.
  23. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 99. Посетен на 25 август 2015.
  24. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620, 623.
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  26. ↑ Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 128. (на сръбски)
  27. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
  28. ↑ Списък на убити партизани
  29. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 193.
  30. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  32. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 120.
  33. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
  34. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
  35. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  36. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 34.
  37. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 710.
  38. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  39. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 129.
  40. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  41. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 943.
  42. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 300.
  43. ↑ Животописна бележка // Струмски. Посетен на 19 август 2022 г.
  44. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 154.
  45. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  46. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  47. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 196.
  48. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  49. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
  50. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 62.
  51. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  52. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  53. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92; ф. 1, оп. 4, а.е 2, л. 67
  54. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  55. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  56. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
  57. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  58. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  59. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  60. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  61. ↑ а б Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 508.
  62. ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  63. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 602.
  64. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 814.
  65. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 470. Посетен на 25 август 2015.
  66. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  67. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  68. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 141.
  69. ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 514.
  70. ↑ а б Ташев, Спас. МПО во одбрана на македонските Бугари Тодор и Плиска Манасиеви од Штип // Трибуна, 25.10.2021. Посетен на 10 март 2022 г. (на македонска литературна норма)
  71. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  72. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  73. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 247.
  74. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 235.
  75. ↑ Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  76. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  77. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
  78. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  79. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 371.
  80. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
  81. ↑ Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  82. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  83. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 51 (№ 324).
  84. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  85. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
  86. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 59.
  87. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  88. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
  89. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  90. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
  92. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 804.
  93. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
  94. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  95. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  96. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17. Може би идентичен с Панче Александров.
  97. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  98. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
  99. ↑ Дино Кьосев, „Гоце Делчев, Писма и други материали, Списъци, стр. 329“
  100. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  101. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  102. ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 99.
  103. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  104. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
  105. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 9
  106. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 5
  107. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 23
  108. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 122
  109. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 53
  110. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 65
  111. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 60
  112. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 29
  113. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 82
  114. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 33
  115. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 104
  116. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
  117. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 114
  118. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 71
  119. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 78
  120. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
  121. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 86., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  122. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 48
  123. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 170
  124. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 48
     Портал „Македония“         Портал „Македония“