Пенушлиев е роден в Щип. Занимава се с търговия в Солун и забогатява.[2] Става един от активните членове на българската община и има заслуги за запазването на българщината в Щип и в Солун.[1] В 1900 година подкрепя Българското тайно революционно братство. В 1900 година отказва да внесе исканата от него от Вътрешната македоно-одринска революционна организация сума и срещу него е извършен опит за убийство. Пенушлиев е заедно с Лазо Дерменджиев от Гевгели, който стрелял по терориста на ВМОРО Мицо, и го убива. Организацията не предприема нищо срещу Лазо Дерменджиев, а Михаил Пенушлиев е арестуван и лежи в затвора,[3] откъдто е освободен срещу 400 лири подкуп.
[4] В крайна сметка Пенушлиев внася в касата на комитета исканата от него сума от 50 или 70 лири.[3] В резултат на аферата са уволнени валията и комисарят Сюлейман ефенди.[4]
Секретарят на българското агентство в Солун М. В. Самаров праща писма до Михаил Ковачев[1] и до Мърховния македонски комитет с молба за намеса. Комитетът на 11 април 1900 година, като взема предвид народополезната дейност на Пенушлиев и че подстрекател е всъщност българският агент в Солун Атанас Шопов, решава да ходатайства пред Централния комитет на ВМОРО в негова полза.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година Пенушлиев бяга в Свободна България. Умира в София в 1930 година.[2]
↑ абГарванов, Иван. Спомени, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 207.
↑Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 142.
