Струмичани
Струмичани (единствено число струмичанец /струмичанка , на македонска литературна норма : струмичани , струмичанец , струмичанка ) са жителите на град Струмица , Северна Македония. Tова е списък на по-известните от тях.
Родени в Струмица
А — Б — В — Г — Д –
Е — Ж — З — И — Й –
К — Л — М — Н — О –
П — Р — С — Т — У –
Ф — Х — Ц — Ч — Ш –
Щ — Ю — Я
Мелетий Софийски
Борис Трайковски
Миле Ставров
Харитон Льотис, струмишки гъркоманин, убит от българи в 1904 г., в резултат на което в Струмица се огранизира гръцки комитет[ 1]
А
Александрос Григориу (Депас) (1872 – 1956), гръцки андартски капитан
Анета П. Илиева, завършила акушерство в Женевския университет в 1906 г.[ 2]
Андон Лазаров (ок. 1871 – 1926), български революционер
Арсо Куюмджиев (1899 – 1968), български революционер и общественик
Арсо Поптодоров (1900 – 1946), български комунист
Атина Бабамова, българска революционерка от ВМОРО[ 3]
Б
В
Вангелия Гущерова (Баба Ванга) (1911 – 1996), българска пророчица
Вангел Кукудев , гръкомански революционер
Ваня Изова-Велева (р. 1972), северномакедонска писателка
Васил Дудаклиев , български медик, екзархийски лекар в Струмица
Васил Зограф , български зограф, работил във втората половина на XIX век
Васил Пандев, деец на ВМРО[ 5]
Васил Поптодоров , български просветен деец и революционер от ВМОРО
Васил Сурчев (1923 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд [ 4]
Васил Катин – Голаш, деец на ВМОРО и ВМРО
Васил Гарванлиев (р. 1984), северномакедонски певец
Васил Гърчев (р. 1959), северномакедонски юрист и политик
Васил Рингов (р. 1955), северномакедонски футболист
Владимир Давчев (1920 – 2001), български актьор
Г
Горан Тренчовски (р. 1970), северномакедонски режисьор и писател
Георги Божинов (р. 1947), северномакедонски художник
Георги Нецов , (? – 1918), български военен деец, подпоручик
Георги Калатинов (1853 – 1908), български лекар и политик
Георги Велянов , български зограф и строител, работил в началото на XIX век
Георги Хаджигеоргиев (1876 – 1950), гръцки политик и революционер
Горан Пандев (1983), северномакедонски футболист
Граплю (прякор) (? – 1859), български възрожденски просветен деец, гръцки учител в мъгленското село Саракиново от 1856 година, първият, който преподава на български език на децата в селото, когато умира, е наследен от Пандо, също от Струмица[ 6]
Григорий Пецанов , български зограф от XIX век
Гьошо Гърчев, български революционер, деец на ВМОРО, касиер на местния комитет в Струмица[ 7]
Д
Даниел Еструмса (? – 1654), равин
Джордже Арсов (р. 1948), северномакедонски политик, кмет на Община Кисела вода
Димитър Буюклиев , български просветен деец
Димитър Иванов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[ 8]
Димитър (Мито) Ковачев , български революционер от ВМОРО[ 3]
Димитър Цицимов , гръцки андартски капитан
Димитрис Семсис (1883 – 1950), гръцки музикант
Димитър Попилиев (1878 – ?), български революционер
Димитър Томов Чорбаджийски (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 9]
Драги Георгиев (р. 1963), северномакедонски историк
Драголюб Боцинов (1933 – 2003), югославски и македонски генерал
Е
Евантия Алабашева, българска революционерка от ВМОРО[ 3]
Ефросина Д. Колищъркова (1891 – 1966), българска общественичка[ 10]
З
И
Й
Йована Тренчевска (р. 1969), социоложка и политик от Северна Македония
Йорданка Янчева, българска революционерка от ВМОРО[ 3]
К
Кальопа Гърчева, комунистка, член на актива в СКМЮ в гимназията в Струмица[ 7]
Катерина Кузмановска (р. 1968), северномакедонска лекарка и политик
Киро Урдин (р. 1945), северномакедонски художник
Константин Димков (1881 – ?), завършил в 1902 година духовна семинария в Одеса[ 18]
Константинос Бонис , гръцки историк
Константинос Йоанидис , гръцки просветен деец
Коста Бозов (1924 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд [ 19]
Коста Мазнейков (1882 – 1903), български революционер
Костадин Димков , български революционер
Костадин Змияров , български юрист и общественик
Коста Пеев , северномакедонски диалектолог
Кочо Урдин (р. 1930), северномакедонски писател
Кочо Хаджиманов , български революционер и опълченец
Л
М
Миряна Лазарова-Трайковска (р. 1963), северномакедонска юристка
Махмут Ербил (1911 – 1955), турски политик
Мелетий Софийски (1832 – 1891), български духовник
Мехмед Зекерия Сертел (1890 – 1980), турски журналист и писател
Миле Ставров (Ставрев), български революционер от ВМОРО, загинал преди 1918 г.[ 21]
Милева Горгиева (р. 1963), северномакедонска учителка и политик
Мильо Трайчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов [ 22]
Мито Вучков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски [ 23]
Митко Маджунков (р. 1943), северномакедонски писател
Митко Тошев (р. 1972), северномакедонски скулптор и художниксеверномакедонски
Н
Наско Джорлев (1932 – 2006), северномакедонски народен певец
Никола Гърчев, комунист, през 1941 година като ученик в гимназията в Струмица става част от „воспитна група“ на актива на СКМЮ в гимназията[ 7]
Никола Дадов (1921 – 2005), български киноартист
Никола Маджиров (р. 1973), северномакедонски поет
Никола Попилиев , български юрист
П
Панде Мазнейков (1871 – след 1943), български революционер
Пандо, български възрожденски просветен деец, гръцки учител в мъгленското село Саракиново от 1859 година, вторият, който преподава на български език на децата в селото, след Граплю, също от Струмица[ 24]
Пандо Попманушев , български революционер
Пандо Струмишки (1898 – 1928), български революционер
Пантелей Константинов (1870 – ?), български просветен деец.
Р
С
Т
Ташо Андонов (1865 – 1915), български революционер
Ташо Спасов (около 1879 – 1968), български революционер
Тимо Бабамов, български революционер от ВМОРО[ 3]
Тимо Тренчев (1920 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд [ 25]
Тодор Тилков (? – 1879), български духовник
Тома Накев Киров (? – 1916), български военен деец, загинал през Първата световна война[ 26]
Тома Фиданчев (Фиданчевич) (1896 – ?), сръбски лекар и политик, кмет на Струмица
Тома Куюмджиев (1901 – 12 декември 1927), български революционер
Туше Гошев , (р. 1951) северномакедонски политик
Ф
Фания Николова, българска революционерка от ВМОРО[ 3]
Х
Ц
Починали в Струмица
Агатангел Папагригориадис (1805 – 1887), гръцки духовник
Ангел Гогов (1897 – 1933), български революционер от ВМРО
Владимир Петров Главчев, български военен деец, санитарен подпоручик, доктор, загинал през Първата световна война[ 29]
Георги Варналиев (? – 1919), български революционер от ВМОРО
Георги Николов Караиванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[ 30]
Георги Симов Симов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[ 31]
Димитър Йонков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[ 32]
Димитър Атанасов Политов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 33]
Илия Илиев Минчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[ 34]
Кирил Маринов Чухов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[ 35]
Кирил Михалов Овчарчански, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[ 36]
Никола Панайотов Ставрев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[ 37]
Сократ Маркилов (1921-1993), деец на ОМО Илинден
Свързани със Струмица
Аргир Манасиев , български революционер, деец на ВМРО, околийски управител на Струмица от 1913 до 1919 година.
Борис Трайковски (1956 – 2004), бивш президент на Северна Македония
Герасим Струмишки (1860 – 1918), български духовник и струмишки митрополит
Гоно Раборски, български революционер от ВМРО, струмишки войвода между 1922 и 1926 година[ 38]
Григор Кабраков, български революционер, през 1906 година е член на Струмишкия окръжен революционен комитет.[ 39]
Димитър Галев (1940 – 2005), историк от Република Македония с българско самосъзнание
Кирил Христов Димков, кмет на Струмица през август 1938 година[ 40]
Кирчо войвода (между 1825 и 1828 – неизв.), български хайдутин, роден в Струмишко[ 41]
Константин Чуклев, учител в града през 1861 година[ 42]
Корчо войвода , български хайдутин, родом от Струмица или селата около нея
Мирослав Гърчев (1955 –), македонски архитект и политик, създател на дизайна на националното знаме на Северна Македония (1995 –), по произход от Струмица
Спиро войвода (около 1845 – неизв.), български хайдутин, родом от Струмица, шетал в Македонските планини и Шар планина , като стигал дори до Призрен през 70-те години на 19-ти век[ 43]
Челеби Мито (XIX в.), гъркомански общественик
Димитър (Димитрий) Стоянов, редник, II дружина, III рота, постъпил на 7 май 1877 година, изчезнал на 31 октомври 1877 година[ 44]
Трендафил Кръстич, редник, V дружина, постъпил на 18 май 1877 година[ 45]
Васил Алабашев, 28 (29)-годишен, обущар, 2 отделна партизанска рота, 4 рота на 5 одринска дружина[ 46]
Димитър (Митьо, Мито) Григоров Тупаров (1881 – след 1942), градинар, IV отделение, четата на Христо Чернопеев, 3 рота на 5 одринска дружина;[ 47] когато Струмица е под Кралството на сърби, хървати и словенци, той е арестуван и „съ обрачи е стѣгана главата му и така е билъ битъ, че рѫцѣтѣ му били строшени, та е полудялъ“;[ 48] на 31 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[ 49]
Здравко (Здраве) Петров, 28 (29)-годишен, самарджия, ІІ (ІІІ клас), четата на Симеон Молеров , 4 рота на 14 воденска дружина[ 50]
Йосиф Анастасов, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина[ 51]
Наке (Наки) Андонов, 24-годишен, четата на Христо Чернопеев , 2 рота на 6 охридска дружина, безследно изчезнал на 22 юни 1913 година[ 52]
Наки Андонов, 20-годишен, четата на Дончо Златков [ 52]
Никола Ефтимов Пефкев, 3-та рота на 13-та кукушка дружина[ 53]
Янаки Абрашев, 23-годишен, жител на Градец , шивач (земеделец), неграмотен, четата на Кочо Хаджиманов , четата на Дончо Златков, 4 рота на 14 воденска дружина[ 54]
Бележки
↑ Συλλογή Φωτογραφιών , архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924044209/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=232&&show=1 , посетен на 27 януари 2013
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
↑ а б в г д е ж Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор . Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1 . с. 224. (на македонска литературна норма)
↑ а б Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13.
↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. (на македонска литературна норма)
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
↑ Райчевски, Стоян . Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.
↑ Зоран Балдовалиев стана българин // Darik News, 8 август 2007 г. Посетен на 14 март 2020 г.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 192.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0 . с. 200-201.
↑ Македонска енциклопедија , том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4 . с. 18. (на македонска литературна норма)
↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 439. (на македонска литературна норма)
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 125, 149.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13-14.
↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 126, 149.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 363, л. 69
↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година (ЦДА, 371к, оп.2) // Струмски. с. 3. Посетен на 3 април 2022 г.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 10; а.е. 388, л. 7; а.е. 504, л. 2
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 99
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 108
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 23, 24
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 5
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 16
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 10
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 94
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 79
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 142.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 68.
↑ Църнушанов, Коста . Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 324.
↑ Шабанов, Иван . Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 74 – 96.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
↑ Шабанов, Иван . Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 135 – 152.
↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 8930.
↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 4958.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 15.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 738.
↑ Анастасиевичъ, Григоръ. Тежкото положение въ Македония и новата „Македонска организация“ // Независима Македония , година I, брой 25. 29 септември 1923 год. с. 2.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г . Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718 . с. 371.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 559.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 22.
↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 38.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г . Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 201.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 11.