Димитър Ставрев Спространов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Спространов е роден на 24 октомври 1882 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Брат е на Анастас Спространов. Учи в гимназията в Битоля, която напуска през януари 1903 година, за да отиде четник при Парашкев Цветков. Секретар е на войводата Арсо Мицков през март същата година. Спространов е войвода в Кичевско по време на Илинденско-Преображенското въстание, а след него заминава за Княжество България. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение през Балканската война и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а по-късно в Междусъюзническата война в Сборната партизанска рота.[1] През Първата световна война Димитър Спространов завършва Школата за запасни офицери и се сражава при Дойран.
След войната работи в Сметната палата като контрольор. В 1921 година завършва история в Софийския университет. След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония. Към 1926 година е на издръжка от ВМРО. През 1927 година заедно с Димитър Цветков от Солун връчват на Френската лига за правата на човека и гражданина в Париж изложение на ММТРО[2].
Влиза във Временния комитет на македонските братства след след 19 май 1934 година като секретар.[3]
Делегет е на комисия на Дванадесетия конгрес на Илинденската организация от август 1942 година в Битоля и влиза в нейното ръководство.[4]
Умира на 10 януари 1958 година в София.[5][6][7]
Родословие
Външни препратки
- „Спомен“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 5, София, октомври 1927 година
Бележки
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.114, 166, 218.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
- ↑ Хр. С., К. Величествениятъ ни конгресъ // Илюстрация Илиндень 137 - 138 (7 - 8). София, Илинденска организация, Септемврий - Октомврий 1942. с. 14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
- ↑ Парцел 77 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 435.
