Селото е разположено в областта Тиквеш на около 3 км северно от общинския център Неготино. Западно от селото преминава река Вардар. Селото разполага с богато землище, но изключително благоприятно за развитието му се отразява стратегическото разположение на шосейната и железопътна връзка на Скопие и Северна Македония със Северна Гърция и Солун. Благоприятсва развитието и близостта до градските центрове на Тиквешията – Неготино и Кавадарци.
История
В XIX век Криволак е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Криволакъ има 725 жители, всички българи, от които 75 християни и 650 мохамедани.[1]
Криволак влиза в българската военна история. През 1913 и 1915 година тук се водят две големи битки с българско участие.
След намесата на България в Първата световна война през 1915 година край Криволак отново се развива кърваво сражение между настъпващите български части и окупиралите района френски части, дошли от Солун. В спечеленото от българите сражение на 6 ноември 1915 година загива войводата Христо Чернопеев.
След края на войната сръбската власт е възстановена. В Криволак се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3]
Селището влиза в състава на Кралство Югославия чак до пролетта на 1941 година. В този период има значителни етнически промени. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Криволак (Krivolak) като българо-мохамеданско (помашко).[4] До 1928 година една част от помаците се изселват в Турция.
В 2000 година е изградена църквата „Възнесение Христово“, осветена в 2006 година.[5]
В околностите на Криволак се намира един от полигоните на Армията на Северна Македония, където се провеждат международни военни учения.
Личности
Починали в Криволак
Алекси Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[6]
Асен Попов Илиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
Асен Ташев Георгиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
Богдан Петров Петров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[9]
Христо Загорски, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[46]
Христо Костов Костов (Ваклиев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[47]
Христо Томов Гайдаджиев, чин: редник, набор: 1909, част: 21-ви пехотен полк, 14-а рота, убит на 21 юни 1913 г. край с. Криволак, околия Щипска, погребан в с. Криволак. Виж ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 70.
Христо Чернопеев (1868 – 1915), български военен деец и революционер, струмишки окръжен войвода на ВМОРО
Янко Филипов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[48]
↑Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.