Криволак

Криволак
Криволак
— село —
Поглед към Криволак
Поглед към Криволак
41.5272° с. ш. 22.1208° и. д.
Криволак
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаНеготино
Географска областТиквеш
Надм. височина100 m
Население1021 души (2002)
Пощенски код1441
Телефонен код043
Криволак в Общомедия

Крѝволак (на македонска литературна норма: Криволак) е село в Северна Македония, в община Неготино.

География

Селото е разположено в областта Тиквеш на около 3 км северно от общинския център Неготино. Западно от селото преминава река Вардар. Селото разполага с богато землище, но изключително благоприятно за развитието му се отразява стратегическото разположение на шосейната и железопътна връзка на Скопие и Северна Македония със Северна Гърция и Солун. Благоприятсва развитието и близостта до градските центрове на Тиквешията – Неготино и Кавадарци.

История

Джамията в Криволак през Първата световна война
Църквата „Възнесетие Господне“ („Свети Спас“), осветена в 2006 г.

В XIX век Криволак е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Криволакъ има 725 жители, всички българи, от които 75 християни и 650 мохамедани.[1] Криволак влиза в българската военна история. През 1913 и 1915 година тук се водят две големи битки с българско участие.

През Междусъюзническата война през 1913 година при Криволак български части се сражават със сръбски войски в кръвопролитно тридневно сражение. В резултат на сраженията в Криволак са погребани 645 български военнослужещи.[2] След войната Криволак остава в Сърбия.

След намесата на България в Първата световна война през 1915 година край Криволак отново се развива кърваво сражение между настъпващите български части и окупиралите района френски части, дошли от Солун. В спечеленото от българите сражение на 6 ноември 1915 година загива войводата Христо Чернопеев.

След края на войната сръбската власт е възстановена. В Криволак се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3]

Селището влиза в състава на Кралство Югославия чак до пролетта на 1941 година. В този период има значителни етнически промени. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Криволак (Krivolak) като българо-мохамеданско (помашко).[4] До 1928 година една част от помаците се изселват в Турция.

В 2000 година е изградена църквата „Възнесение Христово“, осветена в 2006 година.[5]

В околностите на Криволак се намира един от полигоните на Армията на Северна Македония, където се провеждат международни военни учения.

Личности

Починали в Криволак
  • Алекси Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[6]
  • Асен Попов Илиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
  • Асен Ташев Георгиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Богдан Петров Петров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[9]
  • Богдан Христов Миндизов (Мендизов), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]
  • Боян Гусев Стратиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
  • Владимир Бонев Гюров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]
  • Владимир Г. Близнаков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]
  • Владимир Пеев Пеев, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[14]
  • Георги Атанасов Златаров (Златарев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
  • Георги Георгиев Ефтимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  • Георги Иванов Бисерински, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
  • Георги Иванов Сердарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]
  • Георги Костов Попгеоргиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  • Георги Митрев (1880 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  • Димитър Гегов Ангелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[20]
  • Димитър Кръстев Митрушев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[21]
  • Димитър Малинов Гьошев (Гошев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
  • Димитър Пинджуров (1884 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  • Жак Конортов Якимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
  • Живко Василев Крапчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
  • Иван Златев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[25]
  • Иван Стойнов Карагьозов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]
  • Илия Ангелов Цирункаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[27]
  • Илия Костов Комитов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[28]
  • Коста Чукаров (1882 – 1915), български революционер от ВМОРО
  • Милош Димитров Станишев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[29]
  • Никола Андреев Андреев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[30]
  • Никола Благов Бечев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[31]
  • Никола Илиев Стефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[32]
  • Никола Стоичков Папагонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[33]
  • Никола Т. Манафов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[34]
  • Никола Тотев Тотев (Никола Патев), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[35]
  • Николай Кръстанов Харалампиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[36]
  • Петко Илионов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[37]
  • Петър Стоянов, български революционер от Купа, деец на ВМОРО, убит при Криволак[38]
  • Радослав Преславски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[39]
  • Рашко Николов Николов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[40]
  • Славе Димитров Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[41]
  • Славейко Наумов Стрезов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[42]
  • Спас Георгиев (Петров) Проданов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[43]
  • Станислав Д. Доспевски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[43]
  • Стоян Тилков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[44]
  • Тодор Иванов Кюлюмов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[45]
  • Христо Загорски, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[46]
  • Христо Костов Костов (Ваклиев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[47]
  • Христо Томов Гайдаджиев, чин: редник, набор: 1909, част: 21-ви пехотен полк, 14-а рота, убит на 21 юни 1913 г. край с. Криволак, околия Щипска, погребан в с. Криволак. Виж ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 70.
  • Христо Чернопеев (1868 – 1915), български военен деец и революционер, струмишки окръжен войвода на ВМОРО
  • Янко Филипов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[48]

Други

На Криволак е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Бележки

  1. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  2. ↑ ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 42.
  3. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
  4. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. ↑ Тимјаничка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  6. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 22
  7. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 1
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 155, л. 8
  9. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 50; а.е. 310, л. 5
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12
  11. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 5
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 60
  13. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 10
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
  15. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 16
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 15
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 14
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 62
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 14
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 37
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 19
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 53
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 45
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 35
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32
  28. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 54
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 46
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 39
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 42
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 50
  33. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 23; а.е. 319, л. 50
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 89
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 90, 75
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 8
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 64
  38. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  39. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 10
  40. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 25
  41. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 68
  42. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 66
  43. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 66
  44. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 165
  45. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 70
  46. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 32
  47. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 79
  48. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 46


     Портал „Македония“         Портал „Македония“