На 24 април 1876 година отива в Турну Мъгуреле, където се включва в четата на Таньо Стоянов. С четата е до разбиването ѝ на 27 май 1876 година, след което бяга на изток заедно със Стоян Енев Шекерджията и стигат до град Ески Джумая. Абрашев влиза в града за хляб, но е предаден и заловен на 5 юни, откаран в Разград, а после в Русе и осъден на заточение в Акия.[1]
От заточение е освободен след амнистията след Руско-турската война. Става адвокат в Тутракан в новобразуваното Княжество България. В Тутракан се жени за сестрата на колегата си Д. Чиплаков.[1]
По-късно се включва в македонското освободително движение и заминава с чета за Македония. Оставя разказ за четата, записан от Никола Обретенов през 1883 година.[1]
↑Илиев, Борис. Един забравен предосвобожденски четник от Охрид // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България XI (2). София, СМКПДБ – Централно ръководство, февруари 1977. с. 33 – 35.