Димитър (Димко) Анастасов Робев е български общественик и търговец, деец на Българското възраждане в Македония.[1]
Биография
Робев е роден в 1822 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, син е на Анастас Робев и брат на Никола Робев, а Ангел Робев му е чичо. Димитър получава образованието си в Янина и Атина (1842). Работи като търговец в търговската кантора „Робеви“ до 1950, а между 1853 и 1860 година работи във виенския клон на търговската фирма.[2] Около 1860 година се връща в Битоля и заедно с Константин Мишайков и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля.[3] Димитър Робев е избиран за член на мюсесарифския съвет и на епархилния съвет. Възглавява българската община в Битоля, основана в 1869 година, и се застъпва за освобождението на братя Миладинови от затвора. Спомага за освобождението и на българския учител Търпо Поповски от затвора в Корча.[4] На 19 март 1877 година е избран за депутат в битолския меджлис[5]
На 19 март 1877 година е избран за депутат в османския парламент.[6] Участва в избора на екзарх Йосиф I в 1877 година. Робев подпомага откриването на български учлища и църкви в Битолско и различни краища на Македония.
През 1878 – 1886 година работи със зет си Сотир Кецкаров в представителството на фирмата в Лайпциг. След това се завръща в Битоля.[7]
Умира в 1890 година[8] и е погребан в олтара на църквата „Света Богородица“.
Фамилия
Бележки
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 474.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 279.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 25.
- ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.188
- ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.188
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 574.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, Издателство ТинаПрес, София, 1993.